Join the new world

Снимка: bukvara.com

Когато дойде 1-ви март, всеки българин е окичен в мартеница. Този стар обичай е превъзмогнал много вражи вери и опити за потулване. Е, ние сме инати, за щастие.
Съществуват много предположения колко стар е обичаят и откъде е почнало всичко. Някои изследователи твърдят, че е бвремето на Асдпарух/Исперих/Еспер-рерих, други настояват, че го е имало от по-старо време. Засега няма единомислие.

Има книги и сайтове. Потърсете, поразсъждавайте, усетете истината.
Препоръчвам ви да почнете от доц. Петър Добрев. В една от книгите му има снимка на древен владетел с висока шапка - кансув/българска шапка, на върха на която има овен, в чиито рога има мартеница. За съжаление не открих нищо в нета, а и книгата не е у мен, за да преснимам. над 300 книги са по познати и едва ли някога ще си ги върна. Имам само спомени от прочетено и хрумвания, повечето от които вече са потвърдени.
===========


Снимка: astro-olymp.org

Ние сме от т.нар. Слънчеви народи. Т.е. , Слънцето е особено важно за ежедневието ни, затова и ползваме слънчев календар. При Лунните народи,важна е Луната. Ето защо.
Представете си, че живеете в Сахара или Арабския полуостров. Денем е 50°С и то на сянка. Духа вятър, който вкарва синия пясък даже там, където и не подозирате. Затова и носите широки вълнени (топлоизолиращи) дрехи, пристегнати в китките и глезените. Както и много метри плат между главата и светилото. Ние казваме: "Човек се разболява от краката". Имаме предвид, че мокри крака + студено време = болест. Е, арабите смятат, че се разболяват от главата. Явно след доста случаи на слънчев удар. Съответно, пред деня се крият на сянка и измислят нощния живот. Буквално. Важни празници,м сватби и всичко друго се прави нощем. Да, но нощем е тъмно и се налага да ползват светилници. Обаче по Пълнолуние могат да спестят масло. Така се оказва, че за тях лунните са фази са от особена важност.

Но да се върнем към нас.
==============



И при слънцето основните положения са 4. Отбелязани върху окръжност ни показват Слънчевия кръст - най-малкият, най-големият ден и двете Равноденствия. Това е особено важно при земите с умерен климат с ярко изразени 4 сезона.



И тук се приближаваме към мартеницата.
Зимата е време на почивка. Да, хората не са се излежавали цели 3 месеца. О, не! Продължавали да хранят добитъка си, но никой е нямал кърска работа. Поправят се дрехи, обуща, оръдия на труда. Но сезонът изобилства с празници и седенки. Ядене и пиене до пръсване. 🙂
Но идва Неделя Месопусна/ Месни Заговезни. Плюска се месо кой колко може. На Ботуша й казвали Сarnevale (Карневале) - "премахване на месо". Следва Неделя Сиропусна / Сирни Заговезни. Вероятно се сещате, че се прекалява с млечните продукти. И почва Големия Великденски пост, който траел до Пролетното равноденствие - Великият ден на възраждащата се Майа (Великата Майка) - Природата.

Диетолозите биха ръкопляскали, обяснявайки, че така е правилно - плавно да се спира от по-енергийна към по-малко енергийна храна, за да се стигне до постите, които да ни пречистят от зимните празници. Хващате се за зелено и нямате Пролетна умора. И стигнахме до мартеницата.

Не знам кога преди 300-400 и повече години са я закичвали, но със сигурност е било след Сирница, в началото на Поста. Тогава организмът ние слаб и червеният цвят предизвиква у нас желание за живот. Но този цвят има и друга задача - привлича чуждите погледи и така се предпазваме от уроки. Особено са застрашени кърмачета и болнави деца. Те са носели червен конец с просветващи метални предмети и мъниста.

Сравнително новата традиция, обаче, е такава.
В нощта срещу 1-ви март, през Магичните часове, най-старата жена в семейството или рода, ако е имало мор, почва да сплитабял и червен вълнен конец. По-рядко е от памук, лен или коноп. Белият заплита по часовниковата стрелка, а червения обратно. Сплита и нарежда пожелания, а възлите в края пазят пожеланието да остане в мартеницата.
Всеки има различни нужди, затова и пожеланията са различни. На различни места и са се носили. Момите и ергените на гърдите отляво, близко до сърцете. Децата по калпаците и забрадките и т.н. и т.н. Считало се, че до Велик ден - Пролетното Равноденствие, всеки ще сбере сили от новите зелении - лук,чесън, киселец...
===========

"Да сте бели и червени!"
Какво ли значи това? Ами "преводът" е: "Да сте живи и здрави!".
Бялото е Животът(Белия свят)- Пролетта - стихията Въздух, обратно на Смъртта (Черната земя) - Есента - Земя. Изразът "Бял ден да не видиш!", си е проклятие, желаещо нечия смърт.

Червеният цвят се свързва със Здравето(кръвта - здрава, течаща, артериална) - Лятото - Огънят. Във фотографията негативниа на Червеното е Зеленото. Интерсноен факт е, че преди векове зеления и синият считали за един цвят. При някои народи е така до ден днешен. В Слънчевия кръг противовесът на Червеното е Синцото (посинява умиращ човек, преобладава венозната кръв) - Зимата - Водата.

=============
Римляните са нарекли един от месеците си на бога на Войната - Марс/Марц/Марс. Защо ли? Защото след зимата, когато проходите са засипани със сняг и няма паша за коне и волове, идва Пролетта и ... ами идвало време за грабежи . Ох, извинете - за благородни войни. Името Баба Марта е нещо средно между Марс и Майа-Природата. Всъщност от бога взима името, от Майа - същината. Майа е името на героинята от българските народни приказки Слънчева майка. Тя е и Богородица, защото ражда божество, все пак. И тук се приближаваме стремглаво към Озирис, Изида и сина им Хор. Само да припомня, че Хор е закрилник на... хората, естествено. А това, защо повечето славяни се самоназовават "люди", а само ние "хора", оставям за друг път. Само ще налея още малко масло в огъня като припомня, че България е изпъстрена със села с името Хърсово, а отделно и има етнографска група "хърцои". Но спирам до тук.
====

Та... да ви е честита Баба Марта - Майа - Слънчевата майка - Природата!
И не си хвърляйте боклуците по реки и долчинки!
===========



===========
Мартеницата
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2764346/1/20