Join the new world

Конкурс на B0R1L, кръг 1
========================

- Ста-а-ари вещи купува-а-ам. Вехтохаря-а-а.
Беше среден на ръст, леко прегърбен от сандъка, който носеше с ремъци на гърба си. Бе на неопределена възраст и в стари дрехи, естествено. Но не приличаше на просяк, защото и той и дрехите му бяха чисти.
- Ста-а-ари вещи куп...
- Вехтошарю, вехтошарю, виж това! Колко даваш?
Жената подаде метална кутийка.
Той я огледа от всички страни. После я отвори и поглади кадифето, която някога бе морскосиньо. После пак огледа отвън.
- Два гроша.
- Само два гроша ли? Мъжът ми я донесе чак от Цариград.
- Някога е била по-скъпа, но сега... Виж колко е избеляло кадифето! Има и драскотини...
- Добре, добре... - прекъсна го нетърпеливо жената - Дай двата гроша!
- Със здраве!
Мъжът прибра кутийката и продължи по пътя.
- Натам няма що да ходиш - никой не не живее вече тъдява. Пък и е опасно - прокълнато място е.
- Прокълнато ли?
- Прокълнато, я! В онази къща на хълма изчезват хора. На мъжа ми първи братовчед изчезна още кога беше малък и пасеше козите. Влязал вътре, а после го търсихме с дни, но от него ни следа.
- Само хора ли или и животни изчезват?
- Какво? - учуди се жената. - Чакай да помисля. Ами... за животни не съм чувала. Но поне 5-6 човека от селото изчезнаха, това го помня. А и старите хора разправят за още много.
- Откога е къщата?
- А, стара е, още от турско. Била е на богати хора. Има големи камъни за основа и е била на три ката. Били от Търново и се занимавали с търговия на платове. Но всички изчезнали. Заедно със слугите.
Някой от селото чул да блеят овце, ма много жално. Отишъл на вратника. Тропал, викал - никой не му отвърнал. Влязал той и право към овцете. А те от дни нямали ни вода, ни сено. Напоил ги и ги пуснал да пасат. После потърсил стопаните. Никой!

Стоял що стоял, ма по едно време го хванало страх. Та се върнал в село, разказал що видял. Върнал се с две дузини мъже - кой с вила, кой с коса, кой с тояга. Викали, тропали, търсили - никой. Потърсили и из гората - нищо не открили. Накрая си разделили овцете с уговорката, когато се появят стопаните, да им върнат стоката. Иначе зян щяла да отиде без човешка грижа. Ма до ден-днешен никой не се е появявал
Те това знам.
- И никой повече не е ходил там ли?
- А, децата ходели, макар техните да не им давали. Те са си деца - дяволета. Но откак две изчезнаха и те не припарват. Попът искаше да я запали, ама докторът не даде - гората наоколо е само смърч и ще пламне като факла. После иди гаси, ако можеш. Та си седи тъй, както е оставена.
- Чудо на чудесата!
- Тъй, тъй! И цялата покъщина стои до ден-днешен. И имането им и всичко. Ма смее ли някой да отиде?! Мъжът ми разправя, че даже имало едно огледало, ма голямо колкото врата - повече от човешки бой. Ма не посмял да ми го донесе. Щото аз от годежа все го врънкам за огледало, а той все обещава на следващия събор да ми купи и само с обещанията си остана. Той е само по обещанията, ма да свърши нещо - не е за него туй! Другите мъже...
Спря се, защото забеляза вехтошарят да върви точно към прокълнатата къща.
- Хей, къде, бе човек?! Да не си се побъркал? Връщай се!
Но мъжът уверено крачеше по обраслия с трева някога хубав каменен път.
-Луд човек!
Жената се прекръсти и побърза да се прибере.

---

Из рапорта на TW-BG-00067.

"Намерен е телепортатор, малък, с мислено управление в работещо състояние."

Да, интересно е пътуваш във времето. Трябва да се внимава, защото има какви ли не изненади. Но, пък е хубаво е да знаеш, че си направил някое място малко по-безопасно от преди.
====================

====================
Огледалото
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2743282/1/20