Соца, част 1

Day 4,742, 08:18 Published in Bulgaria Bulgaria by AudAncho
Здравейте, еБългарки и еБългари!



Когато през далечната 2010-та, се регистрирах в еРепублик, в моя военен отряд имаше едно момче от Варна - Тихомир. Тогава той бе, все още, ученик, а аз - вече дърто магаре, но по акъл бяхме доста близки. Поне в играта.

Баща му бе на моите години, но леко се разминаваха в някои начини на мислене, затова Тишката ме питаше за това-онова. Завърши Средното си образование и замина в Уелс. Оттогава поразредихме връзката и сега тя е никаква. Но още помня един от последните му въпроси - какво беше през Социализма.

Ще се опитам да обобщя моите лични спомени и впечатления. А доколко са съответстващи на истината, съдете сами.
=====================


Снимка: upload.wikimedia.org

Роден съм в малък град - идеално място за отглеждане на деца. Исперих е далеч от София, сиреч - от Голямата политика и големите идиотщини, които я съпътстват. Поради това, животът там коренно се е различаваше от това, което се пише и ще се пише в учебниците. Да, не сме извън България, но "дълбоката провинция" си има и своите предимства.
Но ще започна от спомените на мои близки за живота преди 09.09.1944 г.
===============


Снимка: upload.wikimedia.org
Исперих, края на 1930-те

Било е малко село, но след войните и особено кризата през 1927-ма, мнозина тръгват към нови земи. Исперих е сборно място на бежанци от Македония, Добруджа и Балкана. Затова населението рязко се покачва на над 3'000 човека.

По онова време по нашия край за богат се е считал човек с много земя. Тя е била най-цененото нещо. А там тя е особено плодородна. Да си между Лудогорието и Добруджа дава необикновено добро съчетание за отглеждане на каквото си помислите. Но главно сеели пшеница, царевица и слънчоглед. Животни се отглеждали малко - колкото да обслужват земеделито. Главно крави, биволи и коне. В по-малка степен овце, кози и прасета.

Кварталът ни е до гората и като деца често ходехме да си граем там. Но преди 1944-та нещата са били много по-диви. Нерядко по улиците бродели вълци. Особено зиме, когато били изгладнели. Компания им правели глигани, лисици и чакали. Но имало и приятни моменти - малки групички от сърни с малките си.

Баба ми се оплакваше, че били бедни, но допълваше, че гладни рядко оставали.
- Тогава хората бяха по-здрави. А сега ('70-'80) с тези смени все млади си отиват.
Е, за нея "млади" значеше "40-50 годишни". Като ученик такива ми се струваха не млади, а направо остарели. Може би трябваше да ползва думата "зрели", но речникът й бе беден.
- Някога хората почиваха 3 месеца - цяла зима. Работят през останалото време от сутрин до залез, но дойде ли декември почват празници, седенки, сгляди... И така до март.

Идва ВСВ. През Исперих минават тамкови колони за Гърция.
- Като минаваха германците, ето такива шоколади радаваха на децата - и показва дланта си. - Дойдоха руснаците и ни взеха олиото и конете.
- Ти да си мълчиш, че ще ни пратят в Белене! - казваше на шега дядо ми. Макар че може и да не е било съвсен на шега.
=================


Снимка: hinformnapalm.org

Край Дунав идва и друга армия - РККА, която ни обяеява война, а ОФ прави преврат. Водач е, разбира се, Кимон Георгиев. Но София е далече.

На 09.09.1944 г група ловци с пушките си се връщали от лов и когато минали през Центъра, кметът извикал:
- Ний си отивъми, наш'ти идът!
Впоследствие ловците били обявени за партизани - трябвало да се отчете дейност пред новата власт и станали милиционери. Голям смях!

Поради това, че в града всички са си били роднини, никой никого не е гонил - ни преди, ни след 9-ти септеври. Никой не ще жена му да му натяква неща от рода на:
- Етървата/сватята/вуйна ми... се оплака, че си задържал сина й/брат й/мъжа й... Я го пускай, че иначе да не ми се прибираш вкъщи!
Да, около национализацията е имало проблеми, но е обяснено спокойно, че няма мърдане и трябва да се направи. Направили се ТКЗС-та, МТС-та, почнал строеж на заводи и хората се примирили. Но всеки запазил поне по 2-3 декара земя около къщата и още толкова за лозе. Изобщо, по нашия край нещата били по-човешки. Имало е, обаче, някои страшни моменти. Буквално страшни.
=============


Снимкса: hupload.wikimedia.org
Български танк Pz.Kpfw.IV в Унгария, март 1945 г.

1982
На сватбата на леля Къти имаше един роднина на баба ми. Свиреше на мандолина и създаваше настроение. Когато гостите се понапиха и почнаха да задават въпроси около уважението, той почна да ми разказва.

- Участвах във ВСВ в 1-ва Българска армия като танкист. Танкистите ни считаха за елитна част. Бях командир на 4-ка (Panzerkampfwagen IV - Pz.Kpfw.IV „Майбах“ , не Т-34 - бел аз. Имаше няколко тежки боеве. Лошо нещо е войната...
Помня, че веднъж, в Унгария, ни свършиха снарядите и тъкмо се чудехме какво да правим, когато видяхме как към немците летят "Катюши". Гледах с бинокъла как всичко стана в пламъци. Никой не оцеля. Горките хора!
Стигнахме Австрия. И там се бихме, докато не срещнахме англичаните. Официално в учебниците пише, че това е краят на войната. Обаче ние чакахме заповед да настъпим на Запад.

Тогава не осъзнавах, че този подпийнал човек ми казва нещо много важно. Да, Сталин се двуумял дали да не довърши съюзниците. Не знам какво го е спряло.
След войната го взимат в ДС и благодарение на него и такива като него, мнозина обикновени хора избягват репресии и дори смърт. Още помня още една негова история.

Не помня около кои събития и коя година става случката, но е зловеща.
- Звъни ми телефона около 3. От оръжното управление. Искаха до обяд да сме убили 20 човека (бройката е примерна, защото не я помня - бел. аз).
Когато чух, не повярвах на ушите си и съм мълчал известно време, явно достатъчно дълго, защото ме попитаха дали връзката е наред. Когато потвърдих, помолих да ми повторят заповедта. Беше същата. Трябвало да се отчетат еди-колко си разкрити врагове на народа.
Казах, че тук нямаме такива. Отговориха ми, че това е "заповед от Горе" и трябва да намеря.
Явно съм изглеждал доста зле, защото хората около мен ми донесоха вода и ме сложиха да седна. След около 5-10 минути мълчание, им споделих заповедта. Сега те имаха нужда от вода и столове.
Седяхме, споглеждахме се и никой не мръдваше. Как да убием невинни хора?! От друга страна, ние сме длъжни да изпълняваме заповедите на висшестоящите.
Към 4 чухме приближаваща джипка. Беше заместник-началникът от Разград. С него бяха още 2 джипки, пълни с хора, които носеха автомати.
- Получихте ли заповедта?
- Тъй вярно!
- Изпълнихте ли я?
Мълчахме.
- Колко хора убихте?
Пак мълчахме.
- Попитах колко хора убихте?
- Николко...
- Добре, добре, че не сте убили никого, защото сега щяхме да убием вас.
Имаше множество критични ситуации, но тази бе най-ужасната.
=============

За щастия аз израснах в най-добрите години на Социализма. И това е благодарение на един легендарен разговор във Воден. Вече drunkenmastah намекна за него, а аз ще изложа споделеното от човек, чул разказа на свидетел..



Снимка: abritvs.com

Есента на 1973.
Резиденция "Воден".
Гостува Брежнев.
Организира се лов на благороден елен.
Еленът е уловен предварително. Даже упоен, за да не бяга. Някой се пошегувал, че за малко да уцелят служител от УБО, който махал каишката от елена. Но дали е само шега, не мога да потвърдя. Не помня и точните думи, но по смисъл е станало следното.

Брежнев ударил елена и бил много щастлив. Отдавна мечтаел за точно такъв шампион.
Вечерта почнало голямо ядене и пиене. Бай Тошо, обаче, не пиел, макар, че често казвал "Наздраве!" - типично поведение на добрия дипломат. Атмосферата ставала все по-задушевна, когато Брежнев забелязал нещо необичайно - всички се веселят, а наш Тодар седи умислен.
- Какво ти има?
- А, нищо.
- Зле ли ти е?
- Не, не, добре съм. Държавни проблеми имам. Но не е разговор за маса.
- Е, кажи, де!
- Не искам да Ви развалям настроението, Леонид Илич...
- Ну, ка - расскажи!
Брежнев хванал Живков през рамо и нашият почнал.
- Ами... всеки в СИВ си има свое място. За България е отрдено селското стопанство. Но всички знаем, че печалбата е в машиностроенето, а селското стопанство е или нископечелившо или направо губещо.
- Да, прав си! Не е справедливо така!

Замонал си Брежнев, а още от следващия месец към България тръгнала "компенсация" - вагони с дървени вълища, памук и танкери с нефт. И тук става нещо интересно. Въпросните стоки тръгват вместо за вътрешността на страната, по "първо направление", както казваха на износа за страни извън СИВ. Разбирайте - износ за валута. Така България "тайно и полека" си повава печалбите за отрицаелно време. Оттам и рязко се вдига качеството на живот. В сравнение с преди '73-та, разбира се.

Когато идва Горбачов ни "спира кранчето" и тогава закъсваме. За капак разпуска СИВ и Варшавския договор. България изведнъж остава без повече от половината си пазар. Луканов му иска заем, докато намерим нови клиенти. Предателят в Москва обещава, но не изпълнява. Тогава идват американците и нататък всеки знае какво стана.

Това бе нещо като предговор, Същността очаквайте в част 2.



================
Соца, част 1
https://www.erepublik.com/bg/article/-1118623-2725982/1/20