Join the new world

Забелязвайки двоумението на управляващите ни, реших да изнеса на вниманието им, една кратка лекция, според мен важна за управленските процеси. Моля, прочетете я 🙂

Стратегическото планиране – същност и специфика!
Сравнително нов, но високоефективен тип планиране (от 60-те години насам) е стратегическото планиране. Стратегическото планиране е един от най-важните компоненти на стратегическия мениджмънт. Нарича се стратегическо, защото е свързано с разработване на стратегия (и) за развитие на организациите в дългосрочен план. То често се дефинира като:
“Систематично планиране на управленските отговори на три базови въпроса:
Какво ще правим и за кого ще го правим?
Какви цели желаем да достигнем?
Как ще управляваме дейностите на организацията, че да достигнем избраните цели?
или:
“Управленски процес на адаптиране на организационните ресурси към пазарните възможности в дългосрочен план, т.е. стратегическото планиране е тотална концепция на организационната дългосрочна ориентация”.
Накратко казано, стратегическото планиране е процес на определяне на дългосрочните цели на организацията и разработване, избор на стратегия (и) за постигането им.
Стратегическото планиране е дисциплинирано усилие да се реализират основни решения и действия, които оформят и направляват това, което представлява дадена организация. То е приоритет и отговорност на висшето ръководство и има за цел да повиши способността на една организация да мисли и действа стратегически. Същевременно, за да се осигури последователно и съгласувано приложение на стратегическото планиране е нужен един организационен отдел, звено в организацията, които и да действа като контролно звено.
Доброто стратегическо планиране използва структуриран подход, като дава възможност на организацията да посреща неизбежните промени и сама да оформя бъдещето си, вместо да се подготвя за него. То започва именно с преосмислянето на това с каква дейност се занимава организацията и къде ще бъде тя в бъдеще. Стратегическото планиране не е планиране на всичко в една организация, а насочва усилията за дефиниране на основните резултати и ключови фактори на успеха, т.е. онова, което е изключително важно значение за нейното бъдеще.
Затова и потенциалните ползи от стратегическото планиране са:
- определена насока, в която трябва да бъдат фокусирани усилията за подобрения;
- непрекъснато оптимизиране на процесите и системите в организацията за повишаване на ефективности и ефикасности;
- по-добро разбиране на ситуацията или оценка на постигнатия напредък;
- по-добро вземане на решения;
- повишени организационни възможности;
- подобряване на комуникациите;
- увеличена политическа подкрепа.
Основното, което отличава стратегическото планиране от обикновеното и дългосрочното планиране като по общ процес, е :
- времевият хоризонт. От една страна, чрез стратегическото планиране се набелязват цели и дейности за сравнително дълъг период от време, а от друга, тяхното изпълнение оказва дълговременно въздействие върху организацията;
- целево и силно въздействие в продължителен период върху организацията. Стратегическото планиране набелязва значително по-големи промени в организацията и в насоките на действията и;
- концентрация на усилията. Стратегията обикновено изисква концентрация на усилията и ресурсите на организацията за изпълнение на ограничен брой стратегически цели. Това води до намаляването им в други рутинни дейности, които не са пряко свързани с изпълнението на стратегическите цели;
- модел на вземане на решения. При избор на цели и стратегии се взимат определен брой стратегически решения. За да бъдат изпълнени те, трябва да се вземат редица други, с по-ограничено по време и мащаби на въздействие управленски решения. Стратегическите и подпомагащите тяхното изпълнение решения имат йерархична съподчиненост и образуват пирамида;
- прониква и влияе върху всички дейности на организацията. Всички аспекти на дейностите се осъществяват в светлината на на белязаните дългосрочни цели и основни пътища за достигането им.
Трябва да се прави разлика между дългосрочното и стратегическото планиране, въпреки че времевите им хоризонти може да съвпадат. Дългосрочното планиране изхожда от съществуващите за организацията потенциал, условия и цели извличане на максимален ефект от тях. Стратегическото планиране, анализирайки сегашното състояние на организацията и обкръжаващата я среда и прогнозите за развитието им, е ориентирано към осъществяване на съществени промени в бъдеще с цел осигуряване на растеж и просперитет.