To leave or not to leave Phoenix? This is NOT the question [EN/BLG]

Day 1,098, 20:41 • Published in Bulgaria Ukraine • by chebbba


Devoted to an upcoming voting about leaving/not leaving Phoenix



I want to warn you that the punchline of my article won't be about the final decision. I personally don't really care and the reason I explained in the comments to my previous article (long story short: I just don't give a d*mn). Also forgive me for writing this not a piece of art in English, I can understand and read Bulgarian, but I'm not fluent in it to write in it.



I cry manly tears reading recent media articles and especially comments to it. I can't sleep, I can't eat. I just refuse to believe that it happene😛 nationalism which was running this game for ages finally became the only condition in making a decision. One side blames the other one, some just knit their brows, some are loud, but the mood is quite the same: people are dissapointed. It can be read through lines that it was a long-postponed dissatisfaction with Bulgarian status in the alliance and there is nothing that can be done about that. More importantly, there is nothing that can be done about that from Phoenix's side as well.

Phoenix is like a big family. To avoid being accused of using such a vulgar cliché, let me put it clear: it's not about friendship and such, it's about an impossibility of avoiding communication with annoying relatieves. Or impossibility of refusing to help them when they need that. You continue hating them, but can't really send to hell because hey, it's a family, and sh*t happens.
And then comes a divorce.

Phoenix had one "divorce" that worths mentioning, and it was Divorzio all'italiana. Italy is being accused in betrayal, but let's not forget that it took them more than a YEAR to make such a move. There are different opinions about their reasoning, but there is the main one which any italian can tell you if you ask him: Italy wanted a change and they got a change. Italy has never been a super-duper country with super-duper population, and their strength lays mostly in their old players. It's not really likely they get a babyboom anytime soon, so they keep their old e-population in the same numbers for a very long time. Italy "left" Phoenix without being a full member of it, and believe me, they are not the "moving" force in EDEN now as well. They do what they are told, it would have been pretty much the same with them in Phoenix. They chosed this way.
It's not really about why they did that, but HOW they did that: swapping with Spain is not okay and butthurting in media later about "evil corrupted Phoenix" is not okay as well when you didn't put it clear since the very beginning.

I want you not to make the same mistake. There are different ways of "leaving" the alliance. You can be noble and mature and show what exactly don't you like and what exactly you can't ever accept. If you are mature enough you do realize that there are gonna be a lot of troubles in a new alliance or even in making a new alliance. It's a long, monotonous work that requires a lot of diplomatic efforts. People in Phoenix countries are easy to blame Serbia and Hungary for their "I'm the king of the world"-behaviour, but guys, who let them behave like that? Yep, it was you. It is already late to expect them to change their attitude, and let's not forget that they are not monsters 🙂 They are just like that: strong countries tend to use their power not always in very correct ways. This kind of power have been running empires for ages, why do you think in a real-life simulator it's gonna be in an alien way? 🙂

If you make a decision to quit Phoenix, don't go hating. It was fun for Bulgaria in Phoenix and previously in Peace, and the connection between Bulgaria and plenty of countries inside Phoenix will always be strong. You can leave like Italy, without "leaving" a note and causing embargo for your country and in the same time uniting with ex-enemies to show how butthurt you are. Or you can leave like an adult. And stay friends.

Because all in all, you don't divorce an enemy. You leave the one who was once loved and the one whom you know way too well. And dissing something you previously cared a lot about only proves that this divorce was probably not a one-sided decision.

Because if you want to change Bulgarian status in an upcoming possible new alliance, you should show first that you deserve being treated with respect. And not because you are Bulgarians and everyone should love you for that (like me 😃), but because you even leave like a gentleman.


[BULGARIAN VERSION] thanks to Yasen6275 for translation

Посветено на престоящото гласуване, което ще определи оставаме или не във Феникс.



Искам да Ви предупредя,че заключението на тази статия няма нищо общо решението което ще вземете. Причините съм обяснила в коментарите към последната си статия (На кратко, няма значение какво ще решите).



Изроних доста сълзи четейки последните статии в пресата и особено коментарите към тях. Не мога нито да спя нито да ям. И отказва да повярвам, че национализма, който е движеща сила в играта от много време, се е превърнал в единствената причина за взимане на решения. Някои се обвиняват, други се мръщят, трети крещят, но настроението е едно и също. Хората са разочаровани. Може да се прочете между редовете, че това е дълго подтискано неудовлетворение от позицията на България в алианса. За съжаление нищо не може да направим по въпроса. По важното е, че и от старна на Феникс нищо не може да се направи.

Феникс е едно голямо семейство. И за да избегна обвиненията, че ползвам прости клишета нека се изясня. Не става въпрос за приятелство и любов. Става въпрос за невъзможността да се избегне общуването с досадни роднини. Или за невъзможността да им откажеш помощ когато се нуждаят. Мразиш ги, но не можеш да им тегли една, защото сте семейство и се случват простотии.

Но после идва развода.

Феникс вече имаше един “развод”, който е хубаво да си припомним и това е “развода им по италиански”. Италия също е обвинявана в предателство, но нека не забравяме че им отне повече от година докато предприемат този ход. Има различни мнения за причините предизвикали ги да направят това, но причината която ще ви даде всеки италианец който попитате е: “Италия искаше предизвикателство и го получи”. Италия никога не е била свръх силна и супер население страна. Тяхната сила винаги е била в старите им играчи. Липсата на перспектива за бейби бум задържаше бройката им много ниска за дълго време. Италянците напуснаха Феникс без да са пълноправен член и повярвайте ми не са движеща сила в ЕДЕН също. Правят каквото им се каже, както щяха да правят и във Феникс. Те си избраха този път.

Въпроса всъщност не е защо го направиха, а КАК го направиха. Не е хубаво да разменяш територии с Испания и после да заливаш пресата с дебелокожи изявления за “злия корумпиран Феникс” без да си заел ясна позиция от самото началото.

Иска ми се да не правите същата грешка. Има различни начини за напускане на алианса. Може да сте пораснали и благородни и да кажете какво не ви харесва и какво никога няма да приемете. Ако сте достатъчно пораснали ви е ясно че ще има много проблеми в новия алианс или дори в създаването на нов. Това е дълга и досадна работа изискваща много дипломатически усилия. Хората във Феникс лесно обвиняват Сърбия и Унгария в пренебрежителното им отношение към останалите, но кой им е позволил да се отнасят с останалите по такъв начин. Разбира се че това сте всички вие. Късно е да се очаква от тях че ще променят това си отношение, но не забравяйте че все пак те не са чудовища 🙂. Те са просто силни страни свикнали да използват силата си при това не винаги по правилния начин. Това се е случвало винаги с империите от векове. Защо си мислите че в симулатор на реалния живот поведението им ще е извънземно 🙂.

Ако решите да напускате Феникс, не го правете мразейки. Забавлявах ме се във Феникс и PEACE преди това и връзките между България и доста от страните в Феникс винаги ще са силни. Можете да напуснете като Италия без да оставите бележка, предизвиквайки ембарго, съюзявайки се с бившите врагове, показвайки колко сте дебелокожи. Или можете да напуснете като възрастни. Оставайки в добри приятелски отношения.

Защото не се развеждаш с враг. Оставяш някого когото си обичал и когото познаваш много добре. И раздялата с някого, за когото те е било грижа изключително много, доказва че може би решението не е едностранно.

Защото, ако искате да промените статута на България във вероятен нов съюз, първо трябва да покажете че трябва да ви уважават. И не защото сте българи и всеки трябва да ви обича заради това (като мен 😁. А защото, дори когато напускате, го правите като джентълмени.