За Феникс като за последно ...

Day 1,087, 12:17 • Published in Bulgaria Bulgaria • by prom_l

Драги съграждани, след като бях един от първите пуснал статия подбуждаща към агресивни действия спрямо еМакедония – днес - след доста бурно развилите се напоследък действия излизам с различен апел. И въпреки, че гласувах за президент, който ни обеща война, защото исках точно това – не мога да си затворя очите за събитията от последните дни.

От къде да започна - за съжаление Феникс тотално ни предаде, не мисля че има изобщо какво да се дискутира по темата. Когато преди време писах и след това в коментарите под различни статии защитавах агресивните действия спрямо Македония - дебело подчертах, че за нас това ще е и перфектна възможност да видим до колко сме уважавани във Феникс – е, видя се че уважение от съюза като цяло получаваме нулево. Видя се и коя беше основната причина (да не споменавам името на държавата) нашата позиция да не бъде зачетена.
Сега ситуацията е много сложна, честно казано не завиждам изобщо на президента, който със сигурност в момента се чувства длъжен да обяви война на Македония, защото това е била волята на народа. А същевременно сигурно няма да има по-неблагоприятна ситуация за провеждането на такива военни действия … съюза е слаб, държавите имат много загубени територии, дори и тези, които биха ни помогнали по принцип сега не могат по обективни и субективни причини.

Днес се случи нещо доста противоречиво – един от най-верните ни съюзници, на който залагхме най-много също предложи МПП на Македония. Някои хора от наша страна скочиха като ужилени без да се опитат да се поставят на мястото на руснаците. Да, те реално нямаха друга опция – те ни искат за съюзник, но и няма причина да откажат МПП с още една държава, която е готова да се бие за тях. Много се изписа последните дни, хвърлят се страшно много лозунги, чуват се мнения за ЕДЕН, нападане на Турция и какво ли още не. Да, писнало ни е да седим на едно място, но мисля, че трябва да се опитаме да проявим и малко далновидност, да не скачаме с рогата напред, защото всеки от нас е наясно, че стената която се гради отсреща в момента е десетократно по-стабилна и ще се ударим точно веднъж преди да паднем зашеметени.

Възможните решения за излизане от ситуацията са много, но стигнахме до там, че няма решение при което „и вълка да е сит и агнето да е цяло“. Или с други думи – във всеки един вариант трябва да жертваме нещо – желанието си за нападение над Македония, приятелството си с държавите, които въпреки всичко ни уважаваха като член на Феникс, достойнството си, доброто си име (или каквото остана от него).
За това след днешната статия на руския президент в нашата преса и аз бих предложил нещо. А то е да не забравяме, че все още имаме приятели. И както написа той – „a friend in need is a friend indeed“. За това моето предложение е да направим най-малкия компромис със себе си и същевременно да покажем на другите, че сме достойни за уважение и ние също имаме правото на свои претенции.

Това което предлагам е да излезем с официална позиция пред Феникс, че България ще остане безпрекословно в съюза до освобождаването на Русия. Както и Мелиорес наскоро напомни – ние все още сме в този съюз и все още имаме своите задължения за това. Нека излезем и кажем, че за нас Русия е един от много важните членове на Феникс и че за нас тяхното освобождаване трябва да бъде приоритет. Нека кажем, че сме се опитали да бъдем максимално предани към съюза и неговите членове и че ще го направим за пореден път. Нека за момента оставим собствените си претенции настрана (без да ги забравяме) и кажем, че чак след като Русия бъде освободена ние отново ще повдигнем въпроса и ще очакваме от членовете да решат окончателно дали да ни подкрепят за война с Македония. Нека ги предупредим, че избора ще е в техни ръце – ако те не ни подкрепят нека знаят, че ние ще излезем в неутралитет, за да поведем атаката си.

Призива ми е следния – обмислете подобен вариант. Не притискайте президента да поведе на всяка цена война с Македония. Нека покажем, че приоритетите на Феникс винаги са били, в момента са и ще продължат да бъдат наши приоритети ако те ни искат. Нека играем с открити карти и всички да знаят нашата национална позиция. Нека след това някой да смее да ни нарече предатели! Нека се жертваме като за последно за Феникс и за Русия като сме им казали предварително как стоят нещата. Нека после изберат и видим кои са истинските ни приятели …