Усещането да си еЖив

Day 4,020, 12:32 • Published in Bulgaria Bulgaria • by windfall

Реакциите след битката с хърватите бяха силни – къде позитивни, къде не толкова. Разговорите продължават навярно дори в момента, от любими моменти до какво бихме подобрили другия път. Мен ме радва най-много фактът, че има активност, живот. Енергия.

Сега, когато се обърна към вчерашния ден, си мисля какво научихме от него.
Научихме, че имаме достатъчно капацитет да издържаме часове наред бой и дори да правим комбо епици – не само отстояваме територията си, но и дърпаме напред, с кеф.

Научихме, че всъщност е изключително приятно, когато правим нещата ЗАЕДНО. Забелязахте ли, колко хора споделиха, че много са се забавлявали? Колко често можем да го кажем напоследък?

Научихме, че има върху какво да работим – това винаги е добре, защото дава път за развитие, стремеж към по-добро и разгаря желание за още. Имаме списък с неща, които да изчистим, докато събираме сили за нов скок, което пък ще ни държи заети междувременно.

Научихме и, че пиперливият ни и първичен балкански характер може да бъде използван за нещо повече от обвинения и ругатни. За много повече. Че този така добре заложен наш инат може да бъде доста полезен и да направи нещата интересни. Сигурно сте го усетили – колкото повече продължаваш, толкова повече ти се настъпва газта. Не искаш да спираш. Аз не исках, признавам си. И открих, че съм леко разочарован от факта, че битката всъщност имаше край.
Това е факт – няма как всеки ден да сме на скоростното влакче. Тези моменти обаче идват да ни напомнят за какво сме тук.

Да видим, какво се случва всеки ден? Влизаме, преглеждаме едни и същи новини, едни и същи хора се карат за едни и същи неща и като че ли са се превърнали в копие на онова досадно като муха движение с мишката, монотонното натискане на бутона в битката. По колкото и чудесни програми да работим, точно тази игра ако е без поне малко напрежение и неизвестност, като че ли ни оставя малко празни, малко неудовлетворени накрая. Освен това сме станали доста изобретателни в това играта да си се играе и без нас. И в същото време да ни ангажира, ставайки част от болнаво-сивото изражение на един скучен ден, който се повтаря отново и отново. За Бога, погледнете епиците! Това, което трябва уж да дава най-много енергия за игра, е по график, превърнато в поредния навик! Но не и този път. И да, това беше част от емоцията – че имаше нещо реално заложено на картата. Не защото имаме нужда толкова да водим война с някого, а защото имаше нещо ИСТИНСКО.

Животът се измерва в спомени, емоции и преживявания. Рутината може да е полезна, ако е средство, а не цел. Да принадлежиш – това е потребност, която идва малко след като се нахраниш и дефинираш свое пространство. Вчера си припомних защо избирам да прекарвам време точно тук, точно с вас. И веднага щом съберем ресурс, мисля да повторим. Защото знам, че някои от вас не са се наспали, за да бият. Може би дори сте поспрели, просто за да погледате – забравяйки напълно пустошта, в която обикновено скачате за медали, попивайки огромната огнева мощ, която изригваше и от двете страни. Някои ухилени до уши, други фокусирани с настървение, сигурен съм, че има и напълно занулени. Почти като след хубав запой – на сутринта те боли и глава, и портфейл, ама каква нощ беше, а?

Много познати имена видях снощи, много нови – също, в поне няколко рунда подред. Запомнете това усещане. Защото то е СИЛА. Това сме ние. Щат не щат, следващ път ще има – подходящ момент за красив реванш. Аз ще бъда там и ще ви чакам за още.

о7