Усещането да си еЖив
windfall
Реакциите след битката с хърватите бяха силни – къде позитивни, къде не толкова. Разговорите продължават навярно дори в момента, от любими моменти до какво бихме подобрили другия път. Мен ме радва най-много фактът, че има активност, живот. Енергия.
Сега, когато се обърна към вчерашния ден, си мисля какво научихме от него.
Научихме, че имаме достатъчно капацитет да издържаме часове наред бой и дори да правим комбо епици – не само отстояваме територията си, но и дърпаме напред, с кеф.
Научихме, че всъщност е изключително приятно, когато правим нещата ЗАЕДНО. Забелязахте ли, колко хора споделиха, че много са се забавлявали? Колко често можем да го кажем напоследък?
Научихме, че има върху какво да работим – това винаги е добре, защото дава път за развитие, стремеж към по-добро и разгаря желание за още. Имаме списък с неща, които да изчистим, докато събираме сили за нов скок, което пък ще ни държи заети междувременно.
Научихме и, че пиперливият ни и първичен балкански характер може да бъде използван за нещо повече от обвинения и ругатни. За много повече. Че този така добре заложен наш инат може да бъде доста полезен и да направи нещата интересни. Сигурно сте го усетили – колкото повече продължаваш, толкова повече ти се настъпва газта. Не искаш да спираш. Аз не исках, признавам си. И открих, че съм леко разочарован от факта, че битката всъщност имаше край.
Това е факт – няма как всеки ден да сме на скоростното влакче. Тези моменти обаче идват да ни напомнят за какво сме тук.
Да видим, какво се случва всеки ден? Влизаме, преглеждаме едни и същи новини, едни и същи хора се карат за едни и същи неща и като че ли са се превърнали в копие на онова досадно като муха движение с мишката, монотонното натискане на бутона в битката. По колкото и чудесни програми да работим, точно тази игра ако е без поне малко напрежение и неизвестност, като че ли ни оставя малко празни, малко неудовлетворени накрая. Освен това сме станали доста изобретателни в това играта да си се играе и без нас. И в същото време да ни ангажира, ставайки част от болнаво-сивото изражение на един скучен ден, който се повтаря отново и отново. За Бога, погледнете епиците! Това, което трябва уж да дава най-много енергия за игра, е по график, превърнато в поредния навик! Но не и този път. И да, това беше част от емоцията – че имаше нещо реално заложено на картата. Не защото имаме нужда толкова да водим война с някого, а защото имаше нещо ИСТИНСКО.
Животът се измерва в спомени, емоции и преживявания. Рутината може да е полезна, ако е средство, а не цел. Да принадлежиш – това е потребност, която идва малко след като се нахраниш и дефинираш свое пространство. Вчера си припомних защо избирам да прекарвам време точно тук, точно с вас. И веднага щом съберем ресурс, мисля да повторим. Защото знам, че някои от вас не са се наспали, за да бият. Може би дори сте поспрели, просто за да погледате – забравяйки напълно пустошта, в която обикновено скачате за медали, попивайки огромната огнева мощ, която изригваше и от двете страни. Някои ухилени до уши, други фокусирани с настървение, сигурен съм, че има и напълно занулени. Почти като след хубав запой – на сутринта те боли и глава, и портфейл, ама каква нощ беше, а?
Много познати имена видях снощи, много нови – също, в поне няколко рунда подред. Запомнете това усещане. Защото то е СИЛА. Това сме ние. Щат не щат, следващ път ще има – подходящ момент за красив реванш. Аз ще бъда там и ще ви чакам за още.
о7
Comments
Респект за големите ни танкове и авиатори, велики сте!
Поне да я беше написал Пропадналият Вятър тази статия, а не Саша Владимировна...
Защото този вариант сме го чели вече, повтаря се....
о7
БОКЛУК!!
Докато ти натискаш пиксели в ряпата и ЛИЖЕШ в реала,
то ние, РЕАЛНИТЕ ХОРА купуваме и разнасяме термоси с кафе, чай и камари сандвичи на протестиращите срещу Тиквоня и шайката му!
Ти си седи на топло и се мисли за велик Вожд....
Много ти е грешна представата за мен 🙂
някъде тук ли си?
http://prntscr.com/lls21u
или тук
http://prntscr.com/lls2n4
а може би тук?
http://prntscr.com/lls2wm
евентуално тук?
http://prntscr.com/lls3ek
защото мен на тия снимки ме има, но ТВОЕТО ВЕЛИКОЛЕПИЕ не го виждам.
Къде си ве грозен? 🙂
Даже и представа си нямате защо протестирате. Разливайте обаче, кафе и чай да се лее 🙂 И филиите да са с мас, да се знае🙂
Аз ако знаех че има безплатни кафе и сандвичи и аз щях да дойда да протестирам 😃
Революционно настроение ,ех. Да беше си излял злобата и в играта и в реала срещу парламента последните 30 години и срещу хърватите ?
о7
о7
Ай стига сополиви глупости. Браво на всичките ни танкове и всички останали играчи (включително Солама), които наистина се раздадоха.
Но стига сте драматизирали и превъзнасяли. Фактите са, че си спретнахме здрави епици с Хърватите. Едни от хилядите в тази безкрайна игра. Донякъде им бяхме равностойни (а и по-силни), което е хубаво и говори за прогрес, но от друга страна се видя, че в дипломацията не струваме и без сериозни Южноамерикански съюзници издишаме в другата часова зона и в крайна сметка си ни отупаха. Футболът е игра на голове 🙂
Готино е, че всички играха заедно. Готино е че се пуцаше на богато и повечето хора бяха понасъбрали провизии, имаше и организация.
От тук нататък да не се дърляме и да се продължи приличната организация и да се действа - до края на годината ще има поне още един по-интересен период около празниците.
Както се казва това е едно добро начало 🙂
Ай наздраве на всички.
Sando е в коледно настроение вече! 😃 😁
Време е за ребра май... 😃
Винаги е време за ребра! 😁
Готина статия. Хареса ми 🙂
поздрави
утре пак 🙂
Но да не забравяме ,че и бонусите дадени ни за рождения ден на играта изиграват не малка роля щом аз еБебе да имам възможноста да излея 100к+ щета във въздуха и с няколко удара 300к+ по земя.
А и сутринта толкова много ги изцедихме ,че до последно не се знаеше дали ще победят.
Щеше да е по-яко и да бяхме спечелили, ама....
В много отношения изоставаме: богати съюзници, фанатизирани богати съюзници(Бай Кольо™), правилно ползване/разпределение на КО, неподаряване на епичници в Д1/2,...
Аз лично си поставих нов рекорд за щета, при това само с танкове, без супер бомби по 100М, както миналата година, което отчитам като успех и прогрес. Много други играчи също се раздадоха като за РД, ама, нали за това сме тук...?
Игра се печели, когато ти е по-забавно(и поучително) от на опонента. Затова нека ни е кеф и да помъдряваме, докато опозицията хаби реални пари и нерви, за да се тупа по гърдите.
о7
о7
o7
Беше забавно
Ветре - респект , само дето заради грешното време за старт на войната губим първата битка . Е така се прави - https://www.erepublik.com/en/military/battlefield/155526
Майкоооо... пишеш като литератор.
А всъщност съм математик 😃
o7
ffffffff
o7
....
2 часа
A Star Is Born (201😎
За да съм честен, ще започна с това, че напълно си давам сметка, че Холивудските филми се правят по рецепта… Знае се точно кой кадър колко дълбоко ще бръкне в душата на зрителя, кое ще извади от него емоция, кое ще го накара да се усмихне мило и кое ще го накара да пророни сълза… Наясно съм с тези неща. Знам, че гледайки Холивудски филм, всъщност ям ястие, сготвено по строго определена рецепта… Е, и?! Какво от това! Има ли нещо лошо в това да ви поднесат масторски приготвено ястие, сготвено по изпитана и безотказно работеща рецепта… Няма нищо лошо, разбира се. Предпочитам тези ястия пред импровизираните бъркочи, които може и да се получат горе-долу, но може и да са пълен буламач и най-често са точно това.
За A Star Is Born започнах да го пиша това преди 4-5 дни, в един момент работата ме налегна и просто го метнах в една папка, реших че като се върна към него, ще го допиша само ако открия в сърцето си онова пробождане, което имах непосредствено след прожекцията… При мен така стават нещата, не разбирам от перспективата на камерата, нейните обороти или филтъра й, не ме интересува саунд миксинга, грима или декора, не разбирам от тези неща и няма защо да се правя, че разбирам, никой няма да излъжа. При мен филмите работят предимно на емоционално ниво, а този още работи там в мен. Още съм влюбен в него и затова ще напиша някакви изречения… СПОЙЛЕРИ!!! Ще разказвам вероятно. Ако не сте го гледали, не четете.
Уважаеми дами, аз знам колко вие се отвращавате от пияни мъже и как за вас няма нещо на света, което да оправдае пияниците в очите ви… донякъде е така, но вижте какво се случи с тази жена… Когато си на дъното, пееш песни на Едит Пиаф в долен локал, преобразена като травестит, когато надеждите ти за кариера са се изпарили заради противоречивата ти визия и когато връзките ти с мъже са пълен крах… и се появи някой, който да ти каже „ти си красива, искам да си до мен, ти заслужаваш да си на голяма сцена, хората трябва да чуят това, което искаш да им кажеш, а аз ще бъда винаги до теб“ и когато този някой буквално те извлече за косата, за да сбъднеш пропадналите си вече мечти, ти трябва да си най-неблагодарната и отвратителна патица на света, ако решиш в един момент да го отхвърлиш защото, видиш ли, имал проблем с алкохола… Когато в живота ти се появи такава любов, нищо друго, освен нея не трябва да те интересува… Нищо друго няма значение. Нито кариерата ти, нито мнението на хората, нито това как ще се стече живота ми. Значение имате само вие двамата и любовта… Нито за миг не си помислих, че главната героиня е способна на такава низост, че егоистично да избере собственото си благополучие и да загърби любовта, която започна да й пречи и ето че тя не ме предаде… Какво значат твоите усилия да правиш успешна кариера, в която ти налагат да си фалшива и която те отдалечава от любовта на живота ти. Никой нормален човек не би избрал това… И наистина да ти пикая и на Грамитата и на всичките ти поп глупости, ако предпочиташ тях пред мъжа, който ти е пришил криле и ти е вдъхнал вяра в самата теб…
Филмът е сложен в психологически аспект. Разглеждат се паралелно много основни проблеми като пристрастряването към субстанции и алкохол, психическите травми и неподходящите авторитети, наследени от детството, фалша на шоубизнесомелачката, изборите на приоритети, поставени пред главните герои, както и чисто екзистенциалните въпроси за това струва ли си да обречем бъдещето си в жертва на любовта, кои неща можем да постим на човека до нас заради любовта и кои можем да простим на себе си… заради кои грешки е по-добре да умрем, защото са непростими.
Изключителна беше героинята на Лейди Гага. Не съм виждал такава. Ако всички жени бяха като нея, всички мъже трябваше да прекарват живота си в краката им, отправяйки благодарност към Бог, че ги има. Възхищавам се както на изборите й, така и на непоколебимостта й да ги отстоява, без значение на каква цена… Самата Гага заслужава тоя проклет Оскар за ролята си тук, защото както вече неведнъж се каза, тя изигра ролята перфектно, може би точно защото играеше част от собствената си история. Вероятно тя също е имала проблем с външността си, нагазвайки в шоубизнеса и вероятно се правеше на циркаджийка и пееше тези грозни, отвратителни и дразнещи песни точно защото не можеше да се покаже такава, каквато е и да се надява на голям успех, тъй като визията й е твърде обикновена… но затова пък таланта й е огромен. Не е моя тип певица, но има страхотен глас, има нюансиране в пеенето й, има сила, има и нежност, има емоция, има въздействие… има си всичко като вокалистка, оказа се, че може да пише и прекрасни песни. Много се надявам да продължи по този път и никога повече да не се връща към циркаджийските си години. Голямо БРАВО за Гага! Никога не съм очаквал, че ще го кажа за нея, винаги ми е била досадна и дразнеща, но сега вече я харесвам много.
И все пак за мен голямата работа тук беше Брадли Купър… Направи изключително въздействащ и подкупващ зрителя образ. Може би и