Кратките разсъждения на една Ерепубликанка
Izgarq6tata
Здравей народе!
Нов конкурс, нова вълна от качествени статии ще залее страната ни в тези мудни времена и би трябвало духа ни да се вдигне след тяхното прочитане. Като прочетох „Избрано от спомените на един еРепубликанец” и наистина се зачудих какво да напиша.
Музикален фон
Тази игра почти не ми остави спомени. Остави ми, силно казано, чувства и впечатления. И аз като Плато наблюдавах с интерес развитието на играта и на играчите в нея, без да се намесвам. С удоволствие четях хубави статии, радвах се за победите ни и се разочаровах при загубите ни. С пуканки в ръка и уста следях политическите циркове или заяжданията под статиите.
Самата игра със нищо не ме привлече, с нито един модул или аспект. Освен, че е прототип(или поне беше) на реалния свят. Само това ме задържа в играта. Само това ме накара две години да отделям часове за тази боза.
Играта открих случайно и за жалост не под реферал. Помня, че ми бяха доскучели браузърните игри и веднага щом прочетох New Word реших да пробвам за какво става въпрос и приятно се изненадах като открих, че има и българска общност в тази игрица.
Помислих си: „Какво ако България можеше да почне на чисто? Какво ако може да изпълни всички тези неща, които в реалния живот не може? Като да е на три морета или дори океани, да се развита икономически и да диктува политическия живот? Може ли да стане велика сила, дори и в игра като тази?”
Тези и още подобни мисли бяха завладели ума ми. И ме изпълваха с надежда, че ако тука успеем да го постигнем, значи и в реалния живот също ще се справим с тази тежка задача. Тази надежда още не е умряла и тайничко наднича от време на време през прозореца. Ах, наивност!
През двете ми години играта проследих нашия прогрес като еНация стъпка по стъпка. Имаше разочарования, имаше моменти на гордост, които малко или много докосваха сърцето ми. Прогресирахме, но игрално. Сплотявахме се само когато общият враг чука на вратата, побеждавахме го и после пак се скарвахме по между си. Всеки си правеше това, което знае. Но във важните моменти бяхме един до друг, подкрепяхме се, помагахме си и печелехме заедно.
Промените в играта влошиха положението. Отборната игра намаля. Играта се превърна в еднотипно гонене на злато. Тръпката изчезна. Също придобихме самочувствие на богове, а сме само въздух под налягане. Някъде затрихме ценностите си по пътя на славата.
Последните събития само потвърдиха последните ми заключения. Но този път общия враг е вече в къщи, а ние само лягаме под ножа избивайки се взаимно и правейки му услуга.
Велика еБългария е моята еМечта. Винаги е била. Трябва да извървим дълъг път да я постигнем, но сме близко, много по-близко от колкото някои предполагат и много по-далече, от колкото повечето хора мислят. Да, проблемите са много, но заедно не можем ли повече? Вярно, че играта загива, но трябва ли и ние със нея също да загинем?
Поздрави,
Изгарящата
ЗА ШАУТ:
Кратките разсъждения на една Ерепубликанка
http://www.erepublik.com/en/article/-1-2236411/1/20
Comments
\o/
Вот за статията,но ми се иска да беше по-оптимистична.Да,има спорове и понякога разгорещени,но нека не забравяме-в спора се ражда истината.А истината е,че еБългария се развива доста по-добре от преди.И все пак- много топла и емоционална статия.Поздрави и успех !
оптимизъм - дума, в която вярват само мечтателите, а те са основно болни хора. истината е за истинските хора, а те са реалисти.
Грубият тон прави ли те по-реална?Ако искаш и жива се погреби-избора е твой.Аз вярвам в успешното развитие на е България.Оптимизма не е болест,но твоята агресия със сигурност.
за това говоря. наричаш "агресия" реалността. точно това е болестно състояние. само човек с психични отклонения би се изразил така. точно такива страдат в този свят. бъди реалист. вярвай в каквото искаш, но наричай нещата с истинските им имена. в противен случай се стига до там, че спираш на пешеходна пътека, вадиш туба бензин, поливаш се и...или пък отиваш пред общината, поливаш се и драскаш клечката. после ще произвеждат в ранг "богопомазан" (канонизират те). слабохарактерните и недъгави не оцеляват. така е в природата. място за въздушни замъци няма...такава е жестоката реалност. или ще я приемеш, или ще паднеш. избора е твой.
А сега ме прати на пешеходна пътека и тубата с бензин ми връчи....та току-виж ме канонизират! Подтик към безумия всява песимизма ти.А аз имам мечта-еБългария на три морета и ще се боря за нея!Вярвам ,че можем.И мощно "НЕ" на самоубийствените атентати.Никъде не казвам,че агресията е реалността.Това казваш ти!!!
е, ти от небето ли падаш? да не живееш в шатра насред тайгата? дори там хората имат интернет и знаят какво се случва по света.
нищо не съм ти връчила. това бяха фактите и то доста пресни факти.
stanisavs, играта отдавна се е разпаднала. Дегенератите властват в нея, както и в реалния живот. Омръзна ми да чета простащините из пресата.
Ама българите сме такива, поощряваме пошлостта и простотията. Още се нервя, че ми изтриха статията, в която критикувах положението в България.
Статията тук е добра и е достатъчно показателна за положението в играта. Описва го точно, кратко и ясно.
Никъде не казвам,че статията не е хубава.Напротив-поздравих авторката и й пожелах успех.Дадох и подкрепата си.Казвам,че ми се иска да е с по-оптимистичен финала.А дали играта се разпада или не,това само Плато знае.
Щом пак ме налазиха мислите за отказване, значи работата върви към по-лошо. Поне знам, че следващата седмица ще съм далече от играта.
Всеки е такъв,какъвто си е.Един се опитва с обиди и малоумни ,нищо не значещи думи да срази,а друг се забавлява.Едни си мислят ,че ако те залеят с мръсотията си ще станат по-значими,а други са достатъчно уравновесени и не забравят ,че са тук за да се развличат.Едни избиват комплекси,други прости разпускат.Има всякакви хора и всякакъв тип играчи.Нека се научим да приемаме различните мнения и правото на всеки изобщо да има такова.В противен случай се оприличаваме на измършавяла хиена ,готова да напада и чужди,и свои.А избора дали да останеш в играта или да си тръгнеш от нея си е лично и единствено твой.Всичко ,което казах сега,не се отнася за теб.Ти все пак спази добрия тон.Тон ,който дава ясен знак за нормална човешка комуникация!
stanisavs, страшно много си противоречиш. по принцип си напълно прав за много неща. грешката ти идва от факта, че си сложил розови очила. сложил ги с цел да не виждаш цялата мръсотия, но те няма да ти помогнат. ако настъпиш в яма пълна с фекалии ще останеш изцапан. през розовите очила може да виждаш, че си покрит с цветя, но това няма да е така. това се опитвах да ти кажа и по-горе, но явно не го проумяваш. може би не искаш, не съм сигурна.
Голямата ми грешка е,че ти обърнах прекалено много внимание.
грешката ти е, че се захвана да коментираш нещо, което не разбираш и не си вникнал в него. "голяма" е грешка, която съсипва животи. останалото е просто грешка.
Истината е,че не си ти човека,който ще ми казва какво да коментирам и какво не .А ти си съсипана от мноооого други,не от мен.Отдавна си за посмешище за голям брой играчи в тази игра.Авторитета ти е нулев,а мнението ти -нищожно.
stanislavs авторитетния,сфинявай!
Извинен си! Но за в бъдеще просто "stanisavs"Другото е излишно.Още ли струваш 20 лв.? Нищо лично,само питам...
Явно имаш психични проблеми,заеби...
Мисля, че те разбирам!
Но нали си имаш мечта?! Вярвай!😁
Благодарим за статията - нещо лично и споделено!
keep writing...!😃
Песимизмът май вече е отличителна черта на българина...
Реалистична и доста тъжна, но вярна...
Само погледни с каква лекота Лихварка ли е,ква е,се нахвърли ,готова да разкъсва... Не само песимизъм е това,а люто и зверска омраза.Това е стряскащото,не мислиш ли?Дано това не е национално черта.Слава Богу,забелязвам го в единици играчи.
тотално си сбъркал в преценката за онуй, що съм казала. аз и дума не съм обелила за статията. всичките ми думи бяха адресирани към теб и твоята оценка или по-точно критика към статията. не критикуват теб, а думите ти.
Лихварке,ти наистина ли нямаш никакъв мисловен процес?! Не критикувах,а много точно и ясно казах какво на мен би ми харесало.Аз не критикувам никого за мнението му,може би е напълно оправдано да си има своите разочарования в играта.Не критикувам.Аз не се вживявам на съдия.Никъде в мен няма противоречие.То е тотално в теб.Ти си страшно объркана и непоследователна.И съвсем не стана ясно защо намеси туби,кибрити,луна и всякакви напълн празни приказки.За твое сведение,да,аз живея на луната и нямам интернет.По-смешно не може да стане,нали?
ами как ще ти стане ясно? то се изисква да мислиш, за да разбереш. проблем на повечето хора е, че мисленето им е чуждо...
но да се върнем в началото...искаш повече оптимизъм от статията? лошо няма. само, че оптимизъм не в такава статия. оптимизъм ще дириш, когато темата е в духа на "защо харесвам живота".
дано сега си разбрал какво ти казвах по-горе. мога по още 300 различни начина да се изразя. свикнала съм да работя с хора, които не умеят да вникнат в нещата и не виждат по-далеч от носа си.
Пак са ти объркани мислите.И пак не си наясно.А си част от комисията на този конкурс.Темата е "Няма да забравя..." А защо изобщо си въобрази,че нещо има за разбиране от целия хаос на думи,които подобно гейзер бълва устата ти? Как ли на теб да ти стане ясно,че ти въобще не си способна да оцениш собствения си помътнен разсъдък,та какво остава на някой друг.И за коя се мислиш ти, че си позволяваш да критикуваш моето мнение или изобщо да даваш каквато и да е преценка за мен? Просто не струваш нито като мнение,нито като поведение ,нито като изказ.Защото мисленето не ти се отдава.Чудно е как си се наела с тази задача ти да оценяваш?Нямаш ли собствена везна за умствените си възможности?.Аз мога по още мноооооооооооого по 300 начини да се изразя,но на теб не си струва дори и един.
Ти каза омраза. Нали знаеш, по-добре откровена злоба, отколкото лицемерна доброта. Знаеш ли кое не мога да търпя? Лицемерите. По-добре да кажеш на човека отсреща, че го мразиш и че е дегенерат, отколкото да му се подмазваш и да го залъгваш, че бил "добър".
Лицемерството е най-уродливата черта, която може да има човек.
Абсолютно си права.Аз обаче не адмирирам нито откровената злоба,нито лицемерна доброта.Приветствам широко скроените хора,които нямат нужда нито от едното ,нито от другото.Толкова е просто.Не се налагай,не се меси дето не ти е работа и не се прави на Господ Бог да съдиш или да определяш кой какъв е.Всеки един от нас има право да мисли и прави това,което прецени за себе си ,че е добро.А беззаконието не съдим ние.Всичко,освен забраненото е позволено.Няма защо една жена да си въобразява ,че е вездесъща...Не е дорасла за това. Никой не е .
И аз почти това си помислих като се регистрирах, но не точно еБългария на три морета, това мисля че ще дойде от само себе си, а еБългария като едно по-добро място за комуникация и забавление със силна и прозрачна политика и много по-висок морал, като място за обмен на идеи и мисли място за съгражда не на приятелства.
И не мога да не завърша с цитат на Мартин Лутър Кинг:
Имам една мечта (на английски: I Have a Dream)
Дааа,Абсолютно си прав.Та нали всичките ни истински наши революционери и патриоти са били точно такива! Деградирал и болен психопат ли е бил Дякона ни,тръгнал по пътя на свободата,или великия Ботев с чета от 200 момчета,или...Е,ние сме само играчи в една игра...но кой знае защо,не мога и не искам да се принизя до нивото на съскаща змиица и да нападна други българи,дори и само в една игра....
\o/
Не знам дали си гледала Farscape, има един епизод, където след като корабът вече е бил на Земята, екипажът коментира и едно от извънземните казва: "Не ги ли виждаш, все още се бият помежду си, а как ще оцелеят, ако ги нападне някой отвън?" или нещо от сорта... ;>
П.П. Реализмът е най-прекият път към посредствеността... Продължавай да мечтаеш и го дай малко по-весело!