Кратките разсъждения на една Ерепубликанка

Day 1,955, 16:42 Published in Bulgaria Bulgaria by Izgarq6tata




Здравей народе!


Нов конкурс, нова вълна от качествени статии ще залее страната ни в тези мудни времена и би трябвало духа ни да се вдигне след тяхното прочитане. Като прочетох „Избрано от спомените на един еРепубликанец” и наистина се зачудих какво да напиша.


Музикален фон






Тази игра почти не ми остави спомени. Остави ми, силно казано, чувства и впечатления. И аз като Плато наблюдавах с интерес развитието на играта и на играчите в нея, без да се намесвам. С удоволствие четях хубави статии, радвах се за победите ни и се разочаровах при загубите ни. С пуканки в ръка и уста следях политическите циркове или заяжданията под статиите.

Самата игра със нищо не ме привлече, с нито един модул или аспект. Освен, че е прототип(или поне беше) на реалния свят. Само това ме задържа в играта. Само това ме накара две години да отделям часове за тази боза.

Играта открих случайно и за жалост не под реферал. Помня, че ми бяха доскучели браузърните игри и веднага щом прочетох New Word реших да пробвам за какво става въпрос и приятно се изненадах като открих, че има и българска общност в тази игрица.

Помислих си: „Какво ако България можеше да почне на чисто? Какво ако може да изпълни всички тези неща, които в реалния живот не може? Като да е на три морета или дори океани, да се развита икономически и да диктува политическия живот? Може ли да стане велика сила, дори и в игра като тази?

Тези и още подобни мисли бяха завладели ума ми. И ме изпълваха с надежда, че ако тука успеем да го постигнем, значи и в реалния живот също ще се справим с тази тежка задача. Тази надежда още не е умряла и тайничко наднича от време на време през прозореца. Ах, наивност!

През двете ми години играта проследих нашия прогрес като еНация стъпка по стъпка. Имаше разочарования, имаше моменти на гордост, които малко или много докосваха сърцето ми. Прогресирахме, но игрално. Сплотявахме се само когато общият враг чука на вратата, побеждавахме го и после пак се скарвахме по между си. Всеки си правеше това, което знае. Но във важните моменти бяхме един до друг, подкрепяхме се, помагахме си и печелехме заедно.





Промените в играта влошиха положението. Отборната игра намаля. Играта се превърна в еднотипно гонене на злато. Тръпката изчезна. Също придобихме самочувствие на богове, а сме само въздух под налягане. Някъде затрихме ценностите си по пътя на славата.

Последните събития само потвърдиха последните ми заключения. Но този път общия враг е вече в къщи, а ние само лягаме под ножа избивайки се взаимно и правейки му услуга.

Велика еБългария е моята еМечта. Винаги е била. Трябва да извървим дълъг път да я постигнем, но сме близко, много по-близко от колкото някои предполагат и много по-далече, от колкото повечето хора мислят. Да, проблемите са много, но заедно не можем ли повече? Вярно, че играта загива, но трябва ли и ние със нея също да загинем?








Поздрави,
Изгарящата



ЗА ШАУТ:

Кратките разсъждения на една Ерепубликанка
http://www.erepublik.com/en/article/-1-2236411/1/20