SUPERBIA /ГОРДОСТ/

Day 3,757, 02:26 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


„В основата на всички големи грешки лежи гордостта.”
Джон Ръскин

„Гордостта е любов към собствените върхови постижения“
свети Августин

Според теолозите гордостта е Първият грях. Тя е изначалната причина да съществува Злото. Гордостта е накарала Сатанаил да се възпротиви на Господ и да се опита да заеме мястото му …

Редовете по-долу са фикция и нямат за цел да обидят хора с религиозни и/или патриотични убеждения.
Боре, предполагам какъв е бил замисълът да пуснеш подобна тема в навечерието на трети март, но предпочитам да предложа текст, който да забавлява и/или провокира. 😃




Той мразеше да слиза до Ди Ърт. Не харесваше това място, пълно с преливащи цветове и разнообразие от форми. Ако имаше достатъчна сила и власт щеше да унищожи тази гнусна еклектика, създадена от шефа му.

Защо директор Год харесваше това свое несъвършено творение? Какво го привличаше в място, създадено набързо, само за седем дни? Спомни си, че веднъж Год му призна:
„Аз построих Ди Ърт в момент на скука и след тридневен запой! Знам, че това място не е съвършено, но го обичам! “.

„Защо, бе, Шефе, защо???“

Инспектор Гав Риил изруга силно и се спусна право към Ди Ърт.

Чакаше го работа!



-Казвам ти – директор Год е бесен! Обвинява всички нас, че сме оставили на произвола на съдбата едно от любимите му деца! - инспектор Гав Риил отпи от кафето си и отново изпуфтя. – Сержант Ной, по-лошо кафе не съм пил, но се надявам поне да правиш добра ракия.

-Довечера ще имате възможност да я опитате, инспекторе. – Ной се усмихна леко. – Директорът трябва да знае, че положихме всички усилия да спасим това негово отроче, но то категорично отказа каквато и да е помощ. Самоуби се.

-Год няма да повярва в тази версия. Изпрати ме тук, за да наблюдавам аутопсията и лично да му докладвам за резултатите от нея. Той иска да знае точната причина за смъртта на този зрял индивид. – инспекторът отпи за пореден път от кафето си, изкриви лицето си в неприятна гримаса и запрати полупълната пластмасова чашка в кошчето.

-Няма проблем. Ще наблюдавате аутопсията. Тя ще бъде направена от най-добрия ни съдебен лекар, който наскоро бе канонизиран и избран за член кореспондент на Всевишната академия на науките – доктор Йоан. Познавате ли го?

-Естествено, че знам дъртия пияница. Какви тайни вечери сме имали с него … Ех, бяха славни времена, времена на съзидание …



-Господа, да запретваме ръкави – доктор Йоан даде знак на инспектор Гав Риил и сержант Ной и леко се приведе над безжизненото тяло, което покриваше металната маса за аутопсии. – И такааааа … За протокола – аутопсия на зрял, древен индивид, създаден преди повече от 1300 години. Ръст – среден, черти – многолики. Няма видими следи от насилие, както и белези, които да подсказват, че смъртта е настъпила по неестествен начин. На гърдите, в ляво, има татуиран родов герб с три короновани лъва … и …

-… и някакъв надпис, докторе. – инспектор Гав Риил посочи долната част на татуировката.

-Мдааа. Има някакъв текст … избледнял … порите на тялото са съхранили единствено думата „съединение“ … но останалата част е нечетима. Сержант Ной, проверете за наличните родови гербове в базата данни на Ди Ърт. Обадете се и в Небесната здравноосигурителна каса, за да видите, дали приживе това тяло е платило всичките си осигуровки.

Сержантът се отдалечи от масата за аутопсии и седна зад бюрото в дъното на залата. Той пусна компютъра и започна да преглежда базата с данни. Доктор Йоан продължи:

-Кожата на трупа, макар и видимо здрава, е покрита от странни цветни петна – в ляво са наситено червени, а в дясно – тъмно сини. Централната част е обагрена в жълто и лилаво. Странно, инспекторе, нали?

-Мда. Не съм срещал подобен случай при нито един друг индивид от Ди Ърт.

-В медицинския алманах на Всевишната академия на науките пише, че подобни цветни петна избиват по кожата на мъртъв индивид при отравяне с коренче от пол-и-тика. Пак там е написано, че отровата не е достатъчно силна, за да доведе до смърт.

-Може ли да е магия???, попита инспекторът многозначително.

-О, небеса. Знаете, че директор Год не би позволил магия да унищожи едно от любимите му чеда.

-А може ли друг или други древни индивиди да са го задушили?

Доктор Йоан взе скалпел и само с няколко плавни движения разтвори безжизненото тяло.

-Не, не става въпрос за удушаване. Няма масивни кръвонасядания в мускулите на шията. Липсват и фрактури на подезичната кост и щитовидния хрущял. Погледнете обаче лигавицата … и тази гадна миризма на …

-О, директор Год! О, мой Шефе! – инспектор Гав Риил запуши своя нос.

-… отчетлива миризма на … chalga & vulgarnost …

-А лилавият оттенък? Който вече стаааааава … син, не, не … жълт, не червен е … всъщност цветът му е …

Доктор Йоан изтри потта от челото си:
-Този оттенък всъщност е жив организъм – нещо като паразит, който продължава да живее, макар че е умъртвил тялото … според мен това е синдромът #КОЙ!!!

-А каква е тази жълта слуз около слънчевия сплит, докторе? Това не се ли получава, когато злоупотребяваш с най-силния познат ни наркотик - SUPERBIA?

-Директор Год трябва да разбере незабавно за откритието ни…



Директор Год четеше задълбочено доклада от аутопсията. От време на време хвърляше поглед към инспектор Гав Риил, доктор Йоан и сержант Ной. Те се бяха настанили в удобен бял диван, с форма на пухен облак и мълчаливо наблюдаваха реакциите на шефа си.

-И искате да ми кажете, че тялото на моето любящо чедо, с акт за раждане BG 681, се е самоумъртвило???

-Директоре … ммммм ... преди своя трагичен край Вашето чедо е потърсило помощ от Небесната здравноосигурителна каса, каза инспектор Гав Риил.

-И?

-Назначена му е терапия със SUPERBIA, но BG 681 е злоупотребил с хапчетата. Знаете, че според шаманът Аристотел при умерена употреба това лекарство подобрява егото и ни позволява да мерим себе си и постъпките си, спрямо другите. Пациентът обаче е прекалил с дозата, нещо което е отбелязано от лекуващия лекар – доктор Сент Джордже. Докторът е записал в свое писмо до касата, че приемът на SUPERBIA при пациент BG 681 е довел до халюцинации, че е незаменим, че е божествен, че е нещо повече от другите. Липсата на правилна преценка, пренебрежението и тщеславието първо са унищожили душата на пациента, а после … после ...

-… после са се появили отровите и синдромът … , допълни доктор Ной.

-И няма какво да се направи? – изкрещя директор Год. - Нима не мога да вдъхна живот отново на това мое чедо?

Директорът удари по масата! Белият пухен диван, на който седяха тримата му служители изненадващо загуби облите си форми и се превърна в черна твърда кушетка.

-Пригответе ми докладна записка, приложете всички необходими документите и да пристъпим към процедура ВъзКраСение!, разпореди се директор Год.

Мълчание. Инспектор Гав Риил се изправи и се приближи до шефа си:

-Няма да е толкова просто, директоре. Няма да е лесно да върнете живота на BG 681.

-Та аз все още съм ДИРЕКТОР на това място и ... и ... и АЗ ЖЕЛАЯ да го направя …, директор Год се изправи от стола си и погледна инспекторът с твърд и решителен поглед.

-Не е достатъчно само Вие да го желаете, директоре. - със СМИРЕНИЕ отбеляза инспектор Гав Риил и допълни тихо - Трябва и … BG 681 да поиска това!