Join the new world

19 декември 10ч. сутринта


- Ало? Да Веско е.
- Колко се радвам, че ще те видя, маменце! - силният глас на майка ми проглуша силно увредения от 12 музикантски години мой слух.
- И аз, майко! - отговорих небрежно, честно казано не биваше да знае, че се връщам само заради лудата идея да се видя с Божидара. - Ъ, как е татко?
- О, справя се. Знаеш как е, опитва се да взима това-онова под носа н .. трябва да затварям, че идва, ха-ха. Ще те чакам на летището! - с последно сухо чао затворих телефона. А-ах. Само аз ли мразя да говоря по телефона за каквото и да било? Имам предвид, толкова е отегчаващо. По каквато и да е причина .. особено, когато говориш с майка си. За глупости. О, забравих. Както може да се досетите летя към Варна от Единбург. Преди 2 дни си взех изпита по руски с 5 и 15, което ме задоволи повече от Николета Лозанова задоволяваща футболисти. Допълнително се зарадвах и от факта, че Боги си взе латинския с 4, а за такава оценка (или по-висока) ми е обещал сръбска скара за Нова година. А, междувременно аз ще остана за празниците вкъщи. Но преди това, трябва да се срещна с Божидара. По-добре да поспя преди края на полета.

2 часа по-късно по телефона

- Знаех си, че трябваше да взема повече багаж, Ернах. Имам предвид, тук времето се мени през .. 5 часа.
- Няма ли да ме питаш как е в Унгария, егоистично копеле такова? - засмя се Ернах. - Знам, че си развълнуван, но не бива да ме пренебрегваш. Аз ти дадох идеята! Иначе да беше останал в Единбург с Боги и Тренда! - Тренда е едно .. момиче, или по-скоро грешка на природата, която учи Право, трети курс в Единбург. Висока е точно 2 метра и преби един от по-младите студенти, защото я нарече травестит.
- Как е в Унгария? - попитах разсеяно.
- А, дойде си на ума! Бива, хванах си гадже. Става за праскане.
- Кога успя бе, любовнико?
- Днес, сладурана от 12 клас, приятелка е на сестра ми.
- Ще ми разкажеш като се върнем.
- Ти също. Днес ще ходиш да се видиш с Божидара, нали?
- Да, пожелай ми късмет. Ще ми трябва.
- Ти си корав, ще се справиш. Айде, ще затварям, че сестра ми иска да влиза в банята.
- Говориш в банят .. - звукът от края на разговора ме накара да спра мисълта си, къде по дяволите говори Ернах.

Трябва да се фокусирам върху утре. Не съм влизал в музикалното от .. почти година, а там трябва да се срещна с Божидара, която за мой късмет знае, че ще идвам. Не ме питайте от къде. За 10 клас, момичето успя да ми влезе под кожата. О, трябва да се видя и със Сиси, която също е във Варна за празниците и вероятно ще се напием заедно при Боги в Белград след 10 дни. Обичам да напивам душата си, и Сиси обича. Затова сме и най-добри приятели. А Боги просто обича да предлага пиене, срещу оценки по латински. Почти забравих - трябва да се видя и с Калина! Колко труден график за един влюбен първокурсник, който по случайност съм аз.

1 час по-късно вкъщи.

- Да, мамо. Да работиш на 4-часов работен ден в Англия, всъщност е постижимо докато си студент. - май не ми липсваха разговорите с родителите. Прекалената детска емоционалност, която трябва да изживея, или да се преструвам, че притежавам, просто не е в мой стил.
- Добре, миличък. А имаш ли нужда от неща за квартирата?
- Не, Боги може да е неподреден, но поне винаги може да намериш всичко, което ти трябва в стаята, ако подредиш. - казах, спомняйки си, че веднъж намерих дискове със сръбска чалга на възраст, горе-долу колкото мен.
- Гаджета има ли? - каза баща ми, това беше първото му изказване, откакто се върнах.
- Чакай, звънят ми. - отвърнах вежливо. Кали ми звънеше.
- ЗДРАВЕЕЕЙ, Вескоо!!! - изкрещя телефона в ухото ми. Явно фактът, че не ме беше чувала от 3 месеца имаше резултат.
- К’во ста’а братт?! - попита тя въудушевено. - Чух, че си се прибрал във Варна?
- Дап. Преди точно 4 часа. Излиза ли ти се? - попитах набързо.
- ДААА! Ъм, къде ще ходим? - попита тя
- В морската. След 45 минути пред ФК?
- Там съм!

45 минути по-късно

- ВЕСКООО! - писъкът последван от силна приятелска прегръдка ме накараха да се замисля, защо по дяволите не започнах да тренирам във безплатния фитнес на университета?! Имам предвид, дори 45-50 килограма женска радост за малко да ме събори.
- Колко се радвам да те видя, Кали! - поех си дъх и казах с, този път, искреност.
- И аз! И аз! Да идем да пием кафе? - попита ме Кали.
- Съгласен, да влезем, че е студ. - предложих и влязохме.
- Едно експресо, моля. - поръчах
- Една кола с резенче лимон, моля. - поръча Кали и се настанихме удобно.
- Кола с лимон? - попитах леко учуден.
- Хаха, не обичам кафе, Веселинчо.
- Е, Кали. Мина много време. Как си?
- Най-после да попиташ! Сдобрих се с Афродита, след като теб те няма, трябваше да си изливам душата на някого!
- Ха-ха, съжалявам за което. Единбург ме затруднява, от време на време.
- Как е животът там?
- Доста добре. В една квартира съм с един сърбофил, Боги, ще го харесаш, гледа много аниме. Също се сприятелих и с един унгарец, Ернах. Висок е колкото теб, забавен, тих, бил е художник преди да замине за Шотландия.
- Уууу, звучи интересно! Ами момичета?
- О, имаме. Но повечето са или нагорещени бъдещи адвокати, или нагорещени бъдещи дипломати, а в отношенията ни сме по-скоро .. замръзнали.
- Обичаш климатични метафори.
- А, не бе. - изсмяхме се и двамата
- Как е в 10 клас? - попитах вежливо
- О, добре. Всъщност най-после успях да си повиша успеха, както говорихме!
- Шест по френски? - усмихнах се
- Да! Много се радвам!
- Ха-ха и аз, и аз. Афродита как е?
- Супер, даже ще излизаме след около петнайсет минути, ако ме извиниш.
- Няма проблем, и без това трябва да отскокна до музикалното.
- Беше ми приятно Веско! О, за малко да забравя. Купила съм ти петата част на “Подземните Хроники”! Заповядай. - Кали ми подаде книгата. Наистина отдавна я търсех на английски, и нямаше как да не се зарадвам на подаръка.
- Мамка му, обичам те Кали ..
- Знам, айде тръгвай, Веселинчо! Ще се видим скоро!
- До скоро, Кали! - казах и се запътих към изхода.

От ФК до Музикалното училище са не повече от 300 метра, но на мен ми се стори сякаш съм вървял 20 минути. Знаех какво ще видя - старото си училище, но не знаех какво ще изпитам - старото си гадже, надявам се.

15 минути по-късно.

- Е, Веско. Край, вече не го познавам.
- Разбирам те, но може ли да говорим по-късно, Сиси? Имам малко работа .. - отвърнах на Светлина, която да си призная, се появи от нищото в даскало. А, вече бях на третия етаж за бога! Божидара беше на третия етаж, и след точно 4 минути и свършва часът!
- Имам среща с Божидара, моля те Сис. Дай да го отложим. - казах неловко, и се обърнах наза …
- Здрасти, Веско. - звукът от гласа на Божидара ме вцепени за секунда.
- Здравей, Дария. - каза Сиси за да убие дупката, която трябваше да запълня аз. - Аз ще тръгвам, Веско обади ми се по-късно.
- Здрасти, Дари. - казах най-после. Осъзнах, че сме по средата на коридора, затова й предложих да отидем долу в лавката, където обичайно, учениците в музикалното, си говорехме, тъй като имаше канапета и маси. Слязохме заедно долу.
- Имаш точно 10 минути да ме убедиш, защо по дяволите дойде чак до тук за да се видим. - изрече със студен поглед тя.
- Знам. Е как си?
- Сетил се да пита. Бива, а ти как си, как е в Шотландия?
- Преживявам .. как да ти кажа .. аз ..
- Трудно преживяваш без мен?
- Все още ми четеш мислите.
- Не е толкова трудно, миличък. Та защо си тук?
- Виж, Дари, знаеш, че съм ти благодарен за всичко, което направи за мен. Без твоята подкрепа, нямаше да се справя с ученето, с представянето на проекта в Брюксел, ти ми беше крило на рамото, и ти ме държеше през цялото време.
- Тогава защо не ми го каза тогава, идиот такъв? Знаеш ли колко съм плакала? Дойдох с теб, а ти ме пренебрегваше, не ми отговаряше, дори ме обиждаше. - каза и кръстоса ръце.
- Знам .. аз .. - погледнах надолу.
- Нищо не знаеш. Момичешките сълзи са невъзвръщаеми. А щом една се покаже, това означава, че ще последват още, а със всяка следваща сълза, болката се утаява в гняв, а гнева убива причината за сълзите. Заслужи си го.
- Трябваше да спра тези сълзи, аз ..
- Ти си егоистичен, Веско. Винаги си мислел за себе си. Научих, че да даваш душата си и да не очакваш нищо в замяна не е любов, а глупост.
- Любовта е егоизъм за двама, Дари .. винаги съм те обичал.
- Но не го показа, малоумнико! Не ми го показа, когато трябваше. Затова ли се върна в България, за да ме видиш и да си говорим ли?
- Дойдох за да затворя една рана. Можех да я закърпя, но избрах да я затворя напълно. Знаеш ли Дари, това че съжалявам няма да помогне и на двама ни, защото не можем да върнем времето назад. Аз не мога. А от спомените боли! Боли, Дари!
- Знам ..
- Не мога да ги изкарам от главата си, каквото и да правя! И проблемът е, че не знам какво искам оттук нататък, да ти се извиня не ми стига. Нищо никога не ми стига! Тъпият живот е така устроен, че когато поискаш нещо и го получиш, започваш да искаш друго, сякаш въобще не си искал първото! Няма вътрешно спокойствие, единствено хаос и копнеж!
- Знам, Веско. Научи се да убиваш копнежи. Моите сълзи го направиха.
- Ще го направя. Дари, чакай. Исках да знаеш, че съжалявам, и че ти благодаря задето ми заши раната.
- Мислех, че ще я затваряш?
- Все още не мога. - звукът на звънеца сложи край на нашата среща и изглежда може и да бъде последна.

Излязох на двора и седнах на една от пейките в близост до входа на училището. Почувствах се празен, но и някак освободен. Цялото това пътуване беше за да се видя с Божидара, а ето, че успях, и имам цели 10 дни в България, вече изпълнил тази цел. Време е да си ходя. Запътих се към спирката, но преди да изляза от училище видях две познати момичета, но не мога да си спомня откъде.

- Здравей. - каза едва чуто по-ниската от тях, с дълга червена коса и зелени очи. Наистина ми беше позната. Учудващо ми изглеждаше и доста красива.
- Здрасти. - казах сухо. - Кои сте вие?
- Ти си Веско, нали?
- Да, откъде знаете името ми?
- Да речем, че сме пили ягодова лимонада заедно. - Какво по дяволите е ягодова лимонада?!


19 декември, 15:10 минути; следва продължение.


Като заключение искам да кажа, че бях доволен през този конкурс и благодарение на него, до голяма степен започнах да пиша повече проза, отколкото преди. И ми даде страхотна история, която да развия.

Ако ви се четат следващите части на "поредицата" ми, ето линкове:
1) Разтоварване
2)Ниш

Благодаря за четенето.