Прокси , VPN и куките за зелен хайвер

Day 2,800, 15:35 Published in Bulgaria Romania by NikolSK
I.

1. Какво е proxy server?
2. Защо трябва да използвам proxy servers?
3. Какво е anonymous proxy server?
4. Какво представляват public proxy server?
5. Какво е pay proxy server?
6. Как да си набавя листи с proxy server?
7. Как да сърфираме анонимно в интернет?



Накратко ви давам линк към кратък клип как да си настроите браузъра , за да станете анонимни , без програми. С програми или с хостване на прокси , статията ще стане мнооого дълга :Д но ако ви се занимава ето ви една програма
ЛИНК към програмата
***
КЛИП за настройки в браузъра
Ето и по дългото но подробно обяснение * що пък Proxy

Proxy server - е машина която представлява буфер между вашия компютър и интернет ресурсите до който имате достъп (сървър посредник).

В интернет често ще срещнете твърдението, че прокси сървърите служат за ускоряване при зареждането на интернет страници, като кешират съдържанието на страниците, DNS и т.н. . На практика това е само едно от полезните качества на прокси – сървърите, но не е главното и не е при всички сървъри.

Прокси програмите - необходимостта от такава програма възниква, когато вашият компютър не може да се свърже директно с интернет (липсва модем), но има такъв на друг компютър във вашата мрежа. В такъв случай на другия компютър се инсталира такава програма и се настройва така, че вашият компютър и другите компютри от локалната мрежа да използват прокси програмата (повечето съвременни програми могат да работят през прокси). Това значи, че всички компютри в локалната мрежа могат да получат достъп до интернет макар и само един компютър да е свързан реално с глобалната мрежа.
Все пак възможно ли е всички компютри в локалната мрежа да използват интернет без прокси? Отговорът е да, но трябва да се изпълнят няколко допълнителни условия. Ето няколко от условията: на всеки компютър трябва да се даде персонален IP-адрес за интернет и схемата на маршрутизацията да е настроена така, че заявките да попадат на точния компютър. Това е възможно с участието на интернет доставчика. Провайдарите извършват такава услуга, но се изисква допълнително заплащане за всеки IP-адрес. Това е глупаво, скъпо и сваля сигурността на локалната мрежа като цяло. Така всеки компютър от локалната мрежа може да стане мишена на хакери, вируси и т.н. При правилна настройка това не е толкова страшно, но редовият потребител не е склонен да следи за сигурността на своите компютри. Възможността на администратора да контролира такава мрежа е силно ограничена тъй като тя е децентрализирана. Между другото и при такъв способ на включване също е необходима програма посредник на този компютър, който директно е свързан с интернет. Но при наличието на реални IP-адреси това е програма – обикновен рутер (маршрутизатор) на IP-пакети, която е част от операционната система. Тази програма не се нарича прокси. Съществена разлика между маршрутизатора и проксито е – при използване на маршрутизатора IP-пакетите остават не променени в тях се съхранява изходните адреси на компютрите в локалната мрежа. А проксито винаги работи от своя адрес, като адреса на клиентите остават скрити и съответно недостъпни от интернет. Маршрутизатор променящ адреса се явява прокси (нарича се NAT-proxy, NAT-network address translation).



Видове прокси:

NAT-proxy – най-простия на вид прокси сега той е включен в състава на операционните системи Win 2000 и Win XP. Това прокси работи прозрачно и не изисква някакви специални настройки. Например с него няма да можете да управлявате или да ограничавате различни групи потребители до определени интернет ресурси. Някои NAT-proxy могат да са и по гъвкави, но всички имат един проблем – универсалност. Те не „вникват” в тънкостите на протоколите, които пропускат през себе си и за това нямат средства за управление.
Специализирани проксита – (всеки интернет протокол има свой вид прокси) имат редица преимущества от гледна точка на администратора и от потребителя:

HTTP-proxy – най-разпространеният, той организира работата на браузерите и другите програми използващи HTTP-протокол. HTTP-proxy има широки възможности при изпълнение на задачите:
• Може да съхранява файловете на харддиска на сървъра. Впоследствие, ако има заявка за определен файл, който вече е бил свалян, то заявката се изпълнява, без да се осъществява връзка с интернет – увеличавайки скоростта и икономисвайки външен трафик (който може да бъде платен). Тази опция се нарича кеширане – именно нея обичат администраторите и потребителите до толкова че я смятат за основната функция на проксито. При някои описания се твърди, че икономията на трафик достига от 30 до 60% (за мен са твърде оптимистични), но реално може да се постигне икономия на трафик между 10 и 15% - съвременният интернет е доста динамичен.
• Може да се ограничава достъпа до определени ресурси, като се води „черен списък” от сайтове и проксито няма да позволява на потребителите (или определен кръг от потребители или в определен час) достъп до тях. Всъщност възможностите за настройка са много (може вместо определен сайт да се извежда надпис „забранено от администратора” или да се отваря друга страница) и т.н.
• Може да се ограничи показването на интернет страниците например да се показват прозрачни полета на местата на банерите и без да се нарушава целостта на текста, като по този начин се икономисва трафик.
• Може да се ограничава скоростта на работа на отделни потребители, групи или ресурси. Например свалянето на mp3 да става с по ниска скорост (не по-голяма от 3kb/s), по този начин се избягва претоварването на канала от меломани.
• Може ефективно да се управлява web-заявките - като една част се осъществяват направо, а други през други проксита (проксита на доставчика, спътникови проксита и т.н.)


Не съм изброил всички възможности на HTTP-proxy, но съм убеден, че без такова прокси не може да се говори за сериозна мрежа.

FTP-proxy – биват два основни вида в зависимост на протокола на работа на самото прокси. С FTP-сървъри работи с ftp-протокол. Но с клиентски програми (FAR, FileZilla и др.) проксито може да работи както по FTP така и по HTTP. Браузара дава заявка на проксито, указвайки протокола на целевия сървър в http или ftp. В тази зависимост проксито избира протокола на работа със сървъра, а протокола на работа с браузера остава непроменен HTTP. Но при конвертирането на HTTP FTP, част от преимуществата на ftp-протокола се губят.

HTTPS-proxy – е част от HTTP-proxy, като с буквата S означава „secure” т.е сигурен (безопасен). Обикновено този протокол се използва, когато трябва се изпрати поверителна информация (номера на кредитни карти и т.н). Първо се изпраща команда към проксито, след което се осъществява трансфера на информацията, която е кодирана и не може да се прихване и да се дешифрира. Всъщност в този случай на шифриране/дешифриране на информацията проксито не участва, това го правят клиентските програми. Практически HTTPS-proxy се явява програмируем mapping-proxy, както и socks-proxy.

Mapping-proxy – това е начин да се използва прокси сървър от тези програми които могат да работят само директно с интернет. При настройката на такова прокси администратора създава нещо като копие на целевия сървъра, но достъпен само от един порт на прокси-сървъра за всички потребители на локалната мрежа. Например клиентите на локалната мрежа искат да използват пощенски сървър на abv.bg не през браузера, а с пощенски клиент като Outlook Express или др. подобни програми. Тези програми не могат да работят през прокси освен когато Outlook Express използва пощенския сървър на hotmail.com. Най-лесният метод на работа с abv.bg е POP3 през прокси – правейки локално копие на сървъра pop.abv.bg. И в Outlook Express вместо pop.abv.bg се замени с името на прокси-сървъра и порта на локалното копие. Така Outlook Express (ще мисли, че се свързва с пощенски сървър), а всъщност това го прави прокси-съвъра превръщайки се в POP3 сървър.

SOCKS 5 - се поставя на границата между локалната мрежа и интернет. Socks притежава две основни качества, разграничавайки го от останалите прокси-сървъри.
• Той не зависи от такива протоколи на високо ниво като (HTTP, FTP, POP3, SMTP, NNTP и т.н), тъй като осъществява връзка на по-ниско ниво с протоколи като (TCP и UDP).
• Някои приложения могат да поискат Socks-сървъра да изиграе ролята на сървър от името на клиента, тоест приложение в локалната мрежа може да осъществява връзки от вън, не зависимо от липсата на реален IP адрес.
Много от проблемите се решават с Mapping-proxy, но Socks е по-рационален, и за разлика от Mapping-proxy не изисква големи познания за протоколите и приложенията. През Socks може да се накарат приложения да работят, който и понятия си нямат от прокси като например FAR v1.5. Макар, че много съвременни програми могат да работят през Socks - ICQ, mIRC, Internet Explorer и др. макар и с определени уговорки.
В протокола SOCKS 5 има заявки (между Socks-клиента и Socks-сървъра) със следния смисъл:
• Да се осъществи TCP връзка от мое име с произволен сървър, предавайки данни в двете посоки, без Socks сървъра да „вниква” в предаваните данни, команди или други протоколи от високо ниво.
• Работи със сървъра от мое име на еди кой си TCP-порт, приемай входящите данни и ми ги предавай за обработка (след приемането Socks сървъра, също не обръща внимание за предаването на данните между двете страни).
• Осъществи UDP връзка със зададен порт (за UDP не е от значение връзката и затова не прави разлика между клиент и сървър, и двете страни могат си разменят ролите)
Фактически Socks сървъра може да се смята програмно-управляем Mapping-proxy, при което с единен описан интерфейс. Всички Mapping-proxy са програмно управляеми, но под ръководството на администратора на мрежата (т.е. човек) и връзките са статични. При Socks сървъра се управлява от софтуер, и връзките се и осъществяват тогава, когато е нужно и за колкото и време е нужно.

Видове групи прокси-сървъри:

Anonymous proxy server – сървър, който реално скрива вашия IP адрес, локация, предпазвайки ви от не позволен достъп до вашия компютър. Биват два вида: 1) Public anonymous proxy server – достъпни за всеки. 2) Pay anonymous proxy server – могат да се ползват след предварителна такса, като гарантират по-висока сигурност и висока скорост.
Но за да сте напълно сигурни във вашата анонимност трябва да забраните използването на Java от вашия браузър, тъй като някой сайтове използват java аплети и могат да разберат вашия истински адрес.

Public proxy server – сървъри, който са свободни за ползване от всеки в интернет. Съществено е да се отбележи, че повечето не са анонимни прокси сървъри.

Как да си настроим браузара, за да използва прокси-сървър:

За Internet Explorer - > Tools - > Internet Options - > Connection - > LAN Settings - > Слагаме отметка пред Use a proxy server, след което въвеждаме IP адреса и порта.

За Mozilla Firefox – Tools - > Options - > Connection Settings - >слагаме отметка пред Manual proxy configuration, след което въвеждаме IP адреса и порта.

За Opera – Tools - > Preferences - > Advanced - > Network - > Proxy server, след което въвеждаме IP адреса и порта.

От къде да вземем списъци с прокси сървъри - ето няколко:

http://www.proxy4free.com/
http://www.atominter...oxy/proxy-list/
http://samair.ru/proxy/


Разбира се има и готови софтуерни решения, който ни позволяват да сърфираме анонимно в интернет, някои от тях са безплатни, други са платени, но не това бе целта на тази статия.

В тази статия са използвани материали от интернет:
http://en.wikipedia....ki/Proxy_server
http://www.computerra.ru/
II.
Виртуална частна мрежа или VPN


Виртуална частна мрежа или VPN (от английски Virtual Private Network) е компютърна мрежа, логически изградена чрез криптиране, използваща физическата и програмна инфраструктура на по-голяма обществена мрежа, най-често Интернет.

Съществуват 3 основни приложения на виртуалните частни мрежи — прехвърляне на работата (аутсоурсинг) по отдалечен достъп, разширени интранет мрежи и разширени екстранет мрежи. Спестяванията, които се постигат със замяната на няколкостотин наети линии с VPN мрежи достигат до 75-80%. Виртуалните частни мрежи обикновено криптират трафика между отделните хостове в Интернет и така допринасят за информационната сигурност на използващите ги организации.
За криптиране могат да бъдат използвани т.нар. тунелиращи протоколи, някои от тях които са публично достъпни:

IPsec - протокол, ESP- тунелиращ мод — може да бъде използван за отдалечен достъп и в локална мрежа.
L2TP - използван само за отдалечен достъп
L2F - тунелиращ протокол
PPTP протокол на Microsoft изполващ Point-to-Point криптиране на Microsoft
едно от решенията е също употребата на SSL VPN, чрез което се предоставя достъп до ресурсите на информационната система на компанията чрез криптирана връзка, все пак пакети не се транспортират в мрежата на организацията
III.
На въпроса как да пратим куките за зелен хайвер

Създавате си програма в която добавяте ip-та на проксита , (безплатните и платените не са с достатъчно фини настройки , и има вероятност компанията на програмата да ви издаде или да помогне на полицията) които не са Български , или на държава която ни е в приятелски отношения с нашата полиция , задавате на програмата да сменя прокситата през 5-10 секунди , когато се свързвате с мрежата , не се вързвайте от вашия доставчик 😉 идете някъде където предлагат безплатен такъв. Разбира се трийте логовете си и гледайте да не сте излишно време в мрежата когато ги използвате за критични цели. На кратко изглежда много просто , но всъщност много "хакери" са хванати след подобни случки.