Join the new world

Здравейте, скъпи читатели!

След продължително мислене, възпрепятствано от изпитите в края на учебната година, написах и втората част от Глава 2 на моя така наречен роман. Приятно четене! Не забравяйте да напишете по коментар отдолу- повечето от вас са журналисти и може би като мене се чувстват недооценени, защото не знаят какво мислят читателете им 🙂

Глава 1: Странно начало
Глава 2: Стар познат (Част 1)



Глава 2: Стар познат
Част 2

На президентски стол зад голямо офисбюро седеше нисък пълен мъж, който спокойно пушеше лулата си в очакване да пристигна. Лицето му беше леко издължено с високо чело, прорязвано от дълбоки хоризонтални бръчки. Имаше къса войнишка прическа, а косата му беше оредяла и прошарена. Големите му кафеви очи бяха скрити зад малки очилца с квадратни стъкла и черни рамки. Имаше дълъг и тънък нос. Тънките му устни почти не се виждаха от добре подстригания му мустак. Въпреки че отдавна не го бях виждал, аз веднага познах този човек. Тове беше Иън Джоунс- добър приятел на покойния ми баща. След неговата смърт той остана дълго време при мен и майка ми и ни помагаше да превъзмогнем случилото се. В продължение на около година- две той ако не всеки ден, то през ден идваше у дома, за да върши тежката работа вкъщи, защото тогава бях още малък. От него научих почти всичко, което не можах в училище- от градинарството до дърводелството, и от сменянето на контакти до поправянето на водопроводните кранове, а също така и най- важното- да различавам доброто от злото. А след това безследно изчезна.

Затова Иън Джоунс ми беше като втори баща.
- Мистър Джоунс, толкова се радвам да Ви видя!- възкликнах аз, забравил вече подигравката от охраната.
- И аз се радвам, Джон, момчето ми!
- Но какво правите тук?
- Всъщност тук работя. Настани се удобно и ще ти обясня всичко- подкани ме той.- Желаеш ли нещо за пиене?
- Не, благодаря. Не съм жаден- отговорих му, след което седнах и зачаках, изпълнен едновременно с изненада и любопитство.
- Е, откъде да започна... Както сам си разбрал, намираме се в Дубровник. Тук се намира главната щаб- квартира на Британското военно разузнаване. Доведохме те тук, за да те предпазим , а и за да ти разкрия една дълго пазена то теб тайна, а именно за смъртта на баща ти.

Самият спомен за това позабравено от мен събитие отвори дълбока рана в душата ми. От първоначалната изненада по лицето ми нямаше никакъв спомен.
- Майк беше агент на БВЗ- продължи той.- През цялото време той се представяше за рекламен агент, за да запази тайната от твоето семейство и главно от теб. Всеки път, когато отиваше на командировка в някоя чужда екзотична страна с цел развиването на успешен бизнес, той всъщност беше на мисия. Последната му мисия обаче беше пагубна за него. През 2000 година Марк беше изпратен в Афганистан като продавач на оръжия за терористичната групировка Ал-Кайда, отговорна за атентатите над американските посолства в Кения и Танзания през 1998, кулите- близнаци в Ню Йорк през 2001 и Айфеловата кула в Париж през 2012. Целта на мисията беше да открадне тайните планове за бъдещото нападение над Ню Йорк. В онзи момент тъкмо когато бяхме готови да се измъкнем, мисията беше осуетена заради предател. Започна страшна битка, в която баща ти беше смъртно ранен. Аз бях при него в онзи момент и му обещах да се грижа за теб. Успяхме да се измъкнем, но за мое огромно съжаление почина от раните си по- късно в болницата. Това беше първата му неуспешна мисия.
- Значи- казах сякаш на себе си,- целият ми живот е бил една лъжа... Но защо? Защо не ми казахте? Защо крихте това толкова време от мен?
- Заради собственото ти добро...
- Заради доброто ми!- избухнах аз,- Никога не успях да опозная баща си заради постоянното му отсъствие, но все пак силно го обичах. Толкова време страдах, че той е загинал в нелепа самолетна катастрофа... Толкова време се упреквах, че не намерих достатъчно, което да прекарам с него... Всичко е било просто поредната лъжа!

Бях станал. Не можах да стоя на едно място. Разхождах се нервно из стаята. Продължих така няколко минути. Накрая се поуспокоих, отново седнах и се вглъбих в себе си. Потънах във водовъртеж от спомени за обичания ми баща, нахлуващи в главата със скоростта на влак- стрела. За момент прелистих цялото си детство, всички прекарани с него моменти. Всички мои рождени дни, всичките ни общи празници, на които той непременно присъстваше. Всички така харесвани от мен семейни походи, къмпинги сред природата. Спрях се и на неговото отпътуване- последният път, когато го видях. Беше решил да тръгне дори без да ми каже, но аз случайно се събудих. Бързо изтичах до хола тъкмо навреме, за да го видя, и доста радостен, че не съм го изпуснал.
- Тате!- хвърлих се в прегръдката му аз,- Пак щеше да тръгнеш без да ми кажеш, нали?
- Не разбира се.- усмихна ми се благо той,- Тъкмо щях да дойда при теб. Не забравяй да се грижиш за мама.
След това отиде до вратата и ми помаха за сбогом. За последно го видях, когато се качваше в таксито, което бързо се отдалечаваше от погледа ми и скоро се изгуби в мъглата.

Отново се върнах към реалността. Загледах се в бюрото въпреки че не виждах нищо. В главата ми още кънтяха думите на мистър Джоунс.
- Само това ли е?- попитах го и го погледнах хладно,- Отвлече ме в непознат за мене град, само за да ми кажеш за смъртта на баща ми? Какво друго има?
- Всъщност има още нещо...- започна несигурно той,- Може би не знаеш, но миналата година, три години след убийството на Осама бин Ладен, радикалният ислям започна бързо да обхваща най- многолюдната мюсюлманска държава- Индонезия. От агентите ни в столицата Джакарта разбрахме за подготвянето на нови терористични актове в Лондон, Лос Анджелис и Чикаго...
- Какво общо има това с мене?- прекъснах го грубо аз,- Защо ми разказваш всичко това? Защо?
- Защото ти можеш да станеш част от него!

За миг онемях. Та това беше просто един лош сън. „Скоро ще се събудя.”-казах си аз. Но не, то продължи...
- Още докато беше малък, ти показваше завидна ловкост и издръжливост. Мисълта ти беше бърза, действията ти- преценени. Ти наследи всички качества от покойния ти баща, а той беше добър агент и още по- добър човек, който вършеше всяка работа с усмивка и не се оставяше да бъде разстроен или разгневен. Ти си още млад и все още импулсивен, но ще се научиш с времето.

Продължих да мълча, замислен върху думите му. Възможно ли беше това? Сънят реалност ли беше? Все още не знаех.
- Още една причина, за да те доведа тук, е собствената ти сигурност. За момента това място е най- сигурното на света, защото все още не знаят за него... Докато беше жив Майк работеше върху строго секретен план, които да използва срещу терористите, за да ги спре веднъж за винаги. Те знаеха за него, но не и че не беше довършен. Мислят, че е останал у някого от семейството. Затова тръгнаха след теб. Ако те бяха намерили, с теб щеше да е свършено. Поради този причина трябваше да ти осигурим убежище за момента. Изпратихме Смит и Робинсън, за да те следят, а след това и домъкнат тук. Разбрах, че вече си се запознал с тях.- каза той, като се усмихна.
- Да... мръсни негодници- измърморих аз.- Все пак, за да стана агент и аз,- продължих на глас,- не ми ли трябва някакво обучение или... Та аз дори не мога да боравя с оръжие.
- Знаех, че ще приемеш- отново се усмихна той.
- Но аз все още не съм приел.
- Затова съм се погрижил за всичко- продължи без дори да ми обърне внимание,- Той учител ще бъде специален агент Ролинс. Вярвам, че много ще си допаднете.
- Хмм, какво се случи с личните ми вещи? Сутринта не можах да ги намеря в стаята.
- Щях да ги забравя,- каза той, след което стана. Извади от джоба на панталоните си малък ключ, с който отключи черно шкафче.- Ето ги.- след което ги постави на бюрото пред мен.- Тук трябва да са всичките. Ето и малко пари. Ще ти трябват.- каза и постави малък пощенски плик до останалите ми вещи.
- Но това са много пари- казах аз, след като отворих плика.
- Повярвай ми, ще ти трябват.

Разговорът ни беше прекъснат от почукване на вратата.
- А, ето я и нея... Заповядайте, агент Ролинс!
Нея!? Моят учител беше жена!?
Вратата се отвори. В стаята влезе най- прелестното създание, което бях виждал някога...





Искрено ваш
zabchev

PS: Очаквайте продължението наесен 😉