Join the new world

И така мили мои,
дойде края на мандата и е редно да ви предоставя източника, от който съм черпил основно информация през мандата - еСръбската преса.
Обикновено, заради това, че еСърбия е държавата с най-много активни играчи тяхната преса се ,,разпростира,, на две страници. Както вече съм казвал в предишни статии, с едни ,,никакви,, 20 гласа едвам се влиза на първа страница.
Но, за моя изненада преди... седем дена(това ще рече ден 3020 от календара на Платоня) тяхната преса се ,,сви,, само до половината на първа страница.

Без много церемонене, нека обзорът на тяхната преса започне...!

В първата част на обзора искам да обърна внимание на царя на тролнята в еСърбия:
ПРС ПРС ПРС
Той влиза с цели три статии в обзора.
В първата видният трол изразява своето мнение по въпроса с търканията между Аржентина и Унгария в Средна Европа. Цялото му мнение е събрано в долната картинка.

Вторият му шедьовър беше статия, целяща да оплюе диктатора и ,,намеренията,, му да вкара еУнгария и еБългария в АС. Тоя пие много силен чай явно...
Третата и последна статия на тоз' поет ме засегна и лично.
Явно ПРС*3 е прочел миналата моя статия... и набазата на нея обвини диктатора им в ,,любов към черните българи,,... нататък не продължавам. За по-любопитните ще кажа, че в статията е намесен и Азис.

Друга важна статия, беше ,,Не плачи за мен Унгартина,,. В нея авторът разглежда ситуацията в Гермарк, по-специално - търканията между Аржентина и Унгария. Най-важното от нея е, че авторът съзира чило-турко-гръцка роля в целия този конфликт.
Интересна статия беше и една бразилска статия, разказваща как Плато прецака играта.
И понеже мнозинството еРеп играчи е съгласно, авторът си спечели с тази статия 2170 сс.

Други важни статии бяха обръщенията на диктатора, мотивиращи атаките на еСърбия в Анатолия(благодарение на сърбите, турчолята бяха изтрити за трети март 🙂 ) и срещу Чили(там се видя кой е по-силен) в Средна Европа.

Част от задача три на посланиците беше и написването на статия в чуждестранната преса, по повод трети март.
Това са нашите ,,трудове,, , моля, ако не сте дали своя вот за тях, то дайте го!
http://tinyurl.com/hjq4qc5
http://tinyurl.com/j2xy6gy
http://tinyurl.com/gve82as
http://tinyurl.com/gnqep23
http://tinyurl.com/hb46adg

И една новина встрани от еСърбия:
Гермарк откри свое посолство в еБългария, посланик е ей тоя пич. След като се оказаха на*бани от всички, германците решиха да възстановят своя ДК и да видят от къде могат да получат помощ.

И все пак да се върнем в сръбското етническо землище и да ,,разгледаме,, Високи Дечани в Косово.
,,„Понеже божественият бе обзет силно от неизказано желание и постоянно имаше наум: „Какво да въздам на господа за всичко, що той ми даде?“, той пожела да съгради храм за слава на Христа Вседържителя и там да вложи цялото си усърдие. И обхождайки много и различни места по цялата страна, търсеше подходящото за такова дело. И намира едно място в Хвостенските предели, наречено Дечани. Щом го огледа добре, той с много сълзи благодари на бога и се обърна към велможите, които бяха с него: „Колко е страшно това място! – рече. – То не е друго, а дом божи...“*
ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА СТЕФАН ДЕЧАНСКИ
ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК **(ок. 1365-1420)

Световно наследство на ЮНЕСКО
(От 2004 г.)
Още с първите ми стъпки към входа ме залая куче. Войниците около зеления джип с италианско знаме на него ме изгледаха поучудено и се скараха на кучето Не очаквах такова посрещане на входа на манастира, заради който обиколихме цяло Косово. В ляво от карабинерите има малка къщурка отново в маскировъчни цветове. Кучето се излегна пред нея и продължи да се пече на юнското слънце.


„Бихте ли ми показали вашата лична карта?“, учтиво ме помоли излезлия от къщурката войник. Но аз не бях подготвен, още след първия пропускателен пост слязох от колата за да се разтъпча от дългото пътуване, като оставих документите си в нея, а моите спътници още не бяха се появили. Но проблеми нямаше, още недоразбрали се, колата се появи и всичките ни документи бяха чинно прибрани и ни връчиха пропуск с надписи KFOR и NATO на него. Кучетата повече не помръднаха изгубили интерес към нашата малка компания забързала се към входа на манастира, а джипа с четиримата карабинери продължи своя патрул.

Отвън мястото е внушително, високи стени околовръст и голяма порта, над всичко стърчи централната манастирска църква, заради която викат на манастира Високи. Някога черквата е била най-голямата сграда в Сръбското кралство (а Дечани е от името на близкото село). В съседство с манастира има спретнати и раззеленили се овощни градинки, а за фон на всичко се извисяват Албанските Алпи или по-точно красивите върхове на масива Проклетия.


Без да се бавим минахме през дървената порта и спряхме на „прага“. Пред нас се ширна чистият и подреден двор със сновящите монаси замислени за своите дела, нямаше други туристи, както и не се появиха никакви през целия ни престой. Църквата „Христос Пантократор“ се издига величествено със своите бяло-розови мраморни стени изпъкваща на зеленината около нея. Достоен манастир за Крал и приличащ по нещо и на манастирите Жича и Студеница, величествени манастири на други сръбски крале.


Строен в началото на XIV век (от 1328 г. до 1335 г.) средновековния манастир е бил величествено начинание на крал Стефан Уруш III Дечански*** (1285 г. – 1331 г.) с главен майстор на обекта францисканския монах Фра Вита от Котор (малко красиво градче сега в Черна Гора – заливът в Котор също е в списъка на UNESCO). Манастирът така и не е довършен приживе на Стефан Дечански и след смъртта му сръбския владетел е бил положен в главната църква на манастира.



Най-впечатляващото на светата обител са фреските и стенописите довършени през 1350 г., запазени през вековете в още от XIV век, паметник на изкуството по това време. Църквата и целият манастир са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство в опасност, заради недоизяснените отношения в района.

Малката разходка в двора, весело шуртящата вода от чешмата и красивата гледка си заслужаваха цялото пътуване и всичките изминати километри и съвсем спокойно мога да класифицирам манастира като място, което трябва да се посети.

Сбогуването беше дълго, кучетата пак ни залаяха, забравили, че са ни пропуснали, и веселите войници веднага ги успокоиха. В караулката имаше и местен „албанец“, както се определи той, но всичко беше по приятелски весело. Раздадохме сувенири и картички, снимахме се за спомен, дълго обяснявахме, кой от къде е, но най-накрая си тръгнахме, че дълъг път за Скопие ни чакаше…


Кратки бележки по пътуването:

Манастирът е близко до град Печ (на албански Пея), в Печ също може да се посети и Печката патриаршия (ние нямахме време).
В Косово се влиза лесно, ние преживяхме час и малко претърсване, заради руската кола, като ни свалиха всичкия багаж и изтърбушиха цялата кола, сканираха гумите и ни гледаха лошо. На границата трябва да си купите застраховка за колата – около 30евро.
В Косово официалната валута е евро.
Пробвайте бира Peje.
Ако решите да пускате картички, търсете надпис PTK, това са местните пощи.
Купете си вино от Дечанския манастир – невероятно е, за ракията знаем, че мирише като ракия, изля се една бутилка в багажника J
Носете си сувенири за KFOR – много се радват.
По пътя между Призрен и Скопие, през планината има невроятни крайпътни заведения, не пропускайте и тях.
–––––––––––––––––––––––––
* И с това слово бързо заповяда да дойдат каменоделци и от приморските градове да доведат пред него ръководители за строежа. А сам той, след като му бе разпъната шатра, пребиваваше там, възхищавайки се от красотата на местността, защото тя е разположена на най-високите места, обрасла с всякакви дървета; местността е гориста и много плодородна, равна и злачна; отвсякъде текат най-сладки води, бликат много извори; напоявана е от бистра река, чиято вода, много преди да бъде вкусена, радва с вида си, а още повече, след като се вкуси, носи блаженство на тялото, така че никой не може да се насити на нейната сладост. От западната страна е обкръжена с високи планини и е затворена от техните стръмнини, затова е насищана със здравословен въздух; от източната страна пък се съединява с широко поле, напоявано от същата река. Такова прочее е мястото и съграждането на манастира е подобаващо и достохвално.
Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски,
който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер,
игумен на същата обител
** Григорий Цамблак (ок. 1365-1420) – Български средновековен писател, роден в Търново. Бил е игумен в Дачанския манастир, а след това Киевски митрополит.
*** Стефан Дечански е водил война и с България, като е победил българския цар Михаил III Шишман, край Велбъжд (Кюстендил). В тази битка е починал и Михаил III Шишман – погребан в църква в днешна Македония. ,,