Join the new world

...или изборът на един човек

Харисън, окръг Уесчестър, 2015 година

Ето ме, на прага на смъртта. В това болнично легло прекарах последната една година. Питате се кой съм аз? Аз съм Стоян Христов, емигрант от България и може би най-лошият родител на света. Джозефин, сестрата която се грижи за мен, казва че гледам много песимистично на живота си, но дори и тя не знае цялата ми история. Все пак познава само единият ми син - Павел, но никога не е разбирала за моето първо семейство - онова, което оставих в родината си преди много години.

Бургас, 1978 година

-Стояне, стига. На какво ще научим Димитър като порасне - как се правят скандали ли?
-Стига, Мария. Не издържам - не съм искал нито теб, нито детето ни. Беше грешка - най-голямата в живота ми.
-А така ли станахме - ние с Митко с грешката ти, така ли? Много лесно ще решим проблема ти. Край - не издържам вече с теб.
-Щом така искаш - давай документите и край. Отивай където искаш.

моторен танкер”Тунджа” порт Варна, 1979 година

-Механик Христов да се яви при капитана. - изгърмя по уредбата.

Няколко минути по-късно:

-Механик Христов - обърна се капитан Петров към туко що влезлия механик. - Пристигна пратка за вас от Бургас. Предполагам, че се досещате какво има в нея.
-Тъй вярно, другарю капитан. - отвърна механикът. - Това трябва да са документите за развода ми.
-Надявам се това да не повлияе на вашата работа.
-Абсолютно не.
-Свободен сте, механик Христов.

Алжир, няколко месеца по-късно

-Мистър Христов, вашата молба за бежанска виза е одобрена. Добре дошъл в Америка.
-Благодаря ви много, мистър Алекзандър.
Оставаше само да си уредя билета за Америка.

Харисън, окръг Уестчестър, 1982 година

-Сервиз “Дъ Шип”. С какво да ви помогна? - вдигна слушалката Стоян.
-Колата ми се повреди на 5 мили от Харисън. Не знам какво и стана - притеснен женски глас от другата страна на телефонната линия.
-Добре, госпожо. От къде се обаждате за да ви взема и вас.
-Обаждам се от фермата на семейство Никълъс.
-Знам къде е, след половин час най-много ще съм при вас. Приятен ден

20 минути по-късно

-Добър ден, Питър. Тука ли е още дамата, която звънна за повредената кола.
-Да, Стойън. В гостната е с Даян. Даян, може да доведеш Даймана. Стойън пристигна.

В този момент от госната излезнаха две жени - вечно усмихната госпожа Никълъс и една млада красавица с кестенява коса. Жена, която щеше да влезне в живота ми. Жената, която бих нарекъл своята голяма любов.

-Добър ден, аз съм Стойън Христоф от сервиз “Дъ Шип”. Вие трябва да сте Даймана.
-Не, мистър Христоф. Името ми е Димана, но семейство Никълъс имат проблеми с произнасянето на името ми. - отвърна ми тя, подавайки ми ръката си.
-За мен е удоволствие, Димана. Мисля, обаче че е време да оставим семейство Никълъс и да отидем да видим къде ви е колата.

5 минути по-късно

-Да, определено ще трябва да я закараме до сервиза на буксир. Тук на място няма как да я закърпя за да стигне на собствен ход в сервиза.
-Колко време ще отнеме ремонта? - попита ме тя.
-Надявам се утре да е готова.
-А бихте ли ми препоръчали хотел в Харисън докато стане готова?
-Точно сега малко трудно ще се намери място в някой от тях. - отвърнах и аз.
-А къде предлагате да спя - в сервиза ли ви?
-Не разбира се. Щях да ви предложа да останете в моята къща, докато поправя колата.
-Вие за каква ме взимате? - беше ясно ще е възмутена.
-Спокойно - аз така или иначе ще съм зает да ремонтирам колата ви, едва ли ще имам време да влезна в къщата си.
-Моля, за извинение, но предполагам се досещате как звучеше това ваше предложение.
-Няма нищо. Приемам извинението ви.
Докато закачаш колата успях да се ударя поне 2 пъти, последван всеки път от благословия по адрес на неизвесният и майстор. На второто изпсуване забелязах, че Даймана, не името и е Димана, ме гледа странно.

сервиз “Дъ Шип”,Няколко часа по-късно

-Извинете, мистър Христоф, без да искам днес, докато качвахте колата подочух, че израза, който използвахте беше на различен език от английски. Да не би да сте България?
-Да, откъде познахте? - тази жена успя да ме изненада на два пъти в рамките на една минута. Първо реши да пие бира с мен в сервиза, след като се освежи в къщата и сега този въпрос.
-Родом и аз съм от България. - премина на български тя.
-Интересно колко малък е светът. Не очаквах, че в Харисън има други българи.
-Не, аз и моите родители живеем в Бъфало.
-И какво ви води насам, Даймана?
-Димана, глупчо - подхилкваше се тя. - Сестра ми Каля ще се жени и ще се мести да живее в Йонкърс. За там се бях запътила преди да ми се развали колата.
Така започна моята връзка с Димана Петкова от Бъфало. Жената, която една година стана Димана Христова от Харисън. Жената, която ми роди сина Павел и която, аз имах глупостта да убия.

"Inova Fairfax Hospital",Феърфакс, Вирджиния,2014 година

-Господине, той е в съзнание - чух женски глас в просъница.
-Къъъъ-де съм - едва успях да изкарам звуците от пресъхналото си гърло.
- В болница “Inova Fairfax Hospital” във Феърфакс, господине - вече виждах и на кого пренадлежи този женски глас - на една медицинска сестра.
- Какк-во правя тук? Къде е жена ми? Трябваше да пътуваме към Маями за среща със сина ни Павел.
-Успокойте се, господине - отвърна ми мъжки глас. Глас, който определено принадлежеше на полицейския служител в стаята. - Аз съм офицер Джордж Кроули от управлението на Феърфакс. Ще можете ли да ми отговорите на няколко въпроса.
-Къде е жена ми? Какво, по дяволите, става тук? Ще ми каже ли някой най-после?
-Моите съболезнования, мистър Христоф, но жена ви не е оцеляла в катастрофата.
-Не-е-е-е. Моя е вината, трябваше да си гледам пътя не да се обърна да извадя картата от якето си. - гърлото ми може да е пресъхнало, но за сметка на това очите ми имаха силата да изкарат сълзите ми на яве. - Не и Димана. Защо тя, а не аз? Защо?
-Не мога да отговоря на този въпрос, господин Христоф. Никой не може да каже, освен Господ.
-Как ще кажа на Веселин и Емилия, че съм убил дъщеря им? Как да им кажа,че зет им не става за нищо - сълзите се опитваха да заглушат гласът ми.
-Офицер, по-добре да го оставим сам - намеси се сестрата. - В неговото състояние е по-добре да остане сам с мъката си.

Харисън, 2015 година

Ето, отново карам Джозефин да подхване писмото ми до България. Писмо, което вече една година се мъча да съставя. Адресирано до моят първороден син Димитър. Син, който изоставих и за който не се сещах до преди катастрофата, когато загубих моята Димана. Дори и Павел не знае, че има брат. И на него трябва да пиша и да му обясня, но дали ще ме разбере. Не знам.

-Господин Христоф - обърна се към мен Джозефин. - Каквоще пишем днес в писмото?
-Мисля,че най-после разбрах какво да пише, Джозефин.

Дортмунд, 2015 година

-Мите, имаш писмо от Щатите - каза майка му. - На английски е, но мисля че е от баща ти.
-Не искам да чувам за него - отвърна троснато Димитър. - Или забрави, че те заряза преди години.
-Не съм, но той си остава твой баща все пак. - продължа да настоява Мария. - Пратила съм го в друг плик до теб. Обещай, че каквото и да мислиш ще го прочетеш.
- Нищо не гарантирам, мамо.

На следващата вечер

Димитър си пригледа пощата и намери плика от майка си, в което беше вкарано писмото от неговия непознат родител - баща му. Взе го в ръка, отиде до хладилника, взе си една бира и седна на дивана и чак тогава отвори плика, разгърна писмото и се зачете:

“Скъпи мой непознат сине,
Тези редове са издиктувани от твоя недостоен баща. Да, аз, Стоян Христов признавам, че съм най-лошия родител,който може да има на света. Но това го осъзнавам късно - едва когато съм на прага на смъртта, тогава мога да си призная грешките. Предполагам, че не искаш да имаш нищо общо с мен, но все пак ако искаш да се запознаеш с мен или с брат си - Павел. Заповядай в Харисън, окръг Уестчестър и ще се запознаем и ще се опитаме да съградим една връзка, като приятели, защото като син и баща не можем - просто много време мина от тогава и горчилката в теб едва ли е малко.
Твой баща, колкото и да не заслужавам да се наричам така, Стоян.”

……

Бележка на автора: Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Този разказ е изцяло авторска измислица и не претендира за достоверност. Публикувана за четвърти кръг от "Мастилен лабиринт - 3",предварително отсяване в отбор "Страст".

Други статии от отбор "Страст":
Радост и...
Разни, рими
Да опитомиш спомен