Join the new world

Предупреждение: Статията не претендира за историческа правдоподобност. Авторът твърди, че от време на време пропуска да си пие хапчетата (“Гинко-билоба” предписана му от доктора поради напредналата му възраст), затова и моли да му простите евентуално фактологически и хронологически грешки (особено що се отнася до цифри и дати).

Ех, а какви времена бяха! Ще си каже всеки, който подобно на мен е роден през лятото на 2008-ма. Тогава швейцарци ни бяха превзели парламента, социалист беше кмет на Варна, а Първата Световна Война още беше термин от РЖ. Сега, почти пет години по-късно всичко е много по-различно, романтиката изчезна, но едно нещо остава - и това са приятелите, които направих в е-Републик.


Румъния се подготвят за окончателна атака по София - първото затриване на е-България

Безброй срещи в бирарии "Алба", "Seven", София, че дори и в Трявна. Безброй часове прекарани пред компютъра, няколкостотин статии и безброй думи изписани в чатовете. Това е равносметката ми от играта до момента. Ако попитате някой играч е-роден през 2008-ма или 2009-та, или поне в прословутия бейби бум от Януари 2010-та: “Какво мислите за Гарабеда?” няма начин да не получите и следния отговор: “Човекът затрил е-България 2 пъти”. Много президенти са останали в историята, но едва ли друг като мен - с двукратно затриване на е-България. Не че е нещо с което се гордея, но и нямам от какво да се срамувам. Носят се легенди, че съм бил пиян. Истината е че бях пил две бири! А атаката по Румъния на 03.05.2010 дойде след като почти цял месец не се подадох на изкушението да атакувам някой от съседите ни. Народът вече едва ли не, на колене ме молеше да атакувам някой. “Хляб и зрелища” са казали, дай на народа, и това му стига. За хляб не помня дали им дадох, но зрелища определено имаше. Практически България бе изтрита от лицето на е-света при наследника ми Melliores, но това няма голямо значение.


Не съм пиян, просто кофти момент

След 8-я ми президентски мандат вече не бях толкова активен, но продължих да участвам в политическия живот на страната. Дълго време дори имах повече президентски, отколкото депутатски медали. През 2011 година активността ми не беше много голяма, а през 2012 година с отдадох на заслужена почивка на Карибите и Бахамите, като имах възможността дори лично да проверявам сметките си открити в банки на Кайманите. Искам да уверя всички, че милионите ми натрупани през осемте президентски мандата, в момента стоят на топло и се харчат подобаващо. Върнах се отново тази година, на 14-ти февруари, когато разочарован от празника на любовта и виното, потърсих утеха в е-Републик. Правилно казват хората, че “старата любов ръжда не хваща”.


В добрите ми президентски времена с президентската лимузина зa фон

Времето в играта е относително и разтегливо понятие, но не защото както гласи една ромска поговорка “Всичко е относително бате, защото може да се отнесе!”, а защото съотнесено към различните периоди има различно тегло. Навремето “теглото” да бъдеш президент беше едно, а сега друго. Тогава беше много по-леко да си президент, нямаше толкова много битки за координиране, даже правителство си нямах. Сам си бях шеф на БНБ, сам си бях външен министър, сам си бях министър на отбраната, а “Кабинета на Гарабета” беше едно фиктивно понятие. Не през всичките ми мандати, но през някои от тях. Сега без здрав кабинет и много хора, които да работят за теб, няма как да си успешен президент. Но дори и тези условия да бъдат изпълнени, гаранция, че ще останеш в историята като “успешен президент” пак няма.


Из архивните вестници

И преди да приключа с тази статия, понеже не искам да става дълга и отегчителна ще ви разкажа само още една кратка случка. А именно как спечелих първия си Battle Hero медал. Аз, както много от вас знаят, нямам особени симпатии към военния модул, затова и никога не съм бил силен войник. За мен беше много много трудно да се докопам до този медал, та затова се наложи да използвам президентските си връзки и възможности. Механиката на играта навремето беше такава, че когато бъде атакуван даден регион, президентът има възможност да “Retreat”-не и така да предаде региона в ръцете на врага. Помня, че по онова време искахме коридор от Турция за да отидем в Азия и те ни го дадоха. Та регионът, в която битка спечелих медала, бе някъде в Мала Азия, но подробности не помня. Дори не помня дали аз или турския колега ретрийнахме битката (хапчетата, Гарабедеее, хапчетататаааа, бел. от доктора). Само помня че беше късна доба (3-4 сутринта) и нямаше много активни играчи на линия. Започна битката, ударих 3-4 пъти, след което президентът “Retreat-на” и битката бе спечелена. Най-много щети - кой друг ако не аз? Голямо постижение за мен навремето. Но админите, нали са зли и коварни измислиха още и още видове медали, все свързани с войната, та затова и сега нямам и едва ли ще имам пълен комплект от отличия. А какъв медалист бях навремето, ехееее!

Из “Мемоарите на един изкуфял е-старец”

Да завърша с някоя и друга красива румънка (ето защо бяха всичките войни):


Alina Vacariu


Maria Louiza Vourou