Free market policy - или как да увеличим златото си

Day 1,265, 01:30 Published in Bulgaria Bulgaria by bloodone

Здравейте,
Тази статия е посветена на новите ресурси, които предстоят да бъдат въведени в играта и теория относно как може да развием икономиката си. Принципно статията е с икономическа насоченост, но както ще разберете в последствие, за да се приложи на практика този модел ще е нужно преди всичко политика. Трябва да се има предвид и факта, че поради склонността на правителствата към протекционизъм, нещата за които ще говоря в статията работят за сега само на теория.

Какво е дадено...
Да си представим че имаме 3 е-държави – еБългария, еРумъния и еБразилия. Всяка една от тях има по 5000 работни места (сбора на работните места на всеки играч в чужди фирми + сбора на работите на играчите във собствените си фирми). Да си представим че средната производителност е 100 единици, а с бонуса от 25% за територия с ресурс, производителността нараства до 125 на ден. Да решим, че еБългария има територии със желязо и алуминии, еРумъния със петрол, а еБразилия със каучук. Накрая да си представим че 5-те хиляди работни места, които всяка една държава има, са разпределени по равно между 5-те ресурса.

Протекционизъм:
1. Колко ще спечели всяка от държавите, ако наложи мито което на практика да убие вноса?
еБългария: 1000 х 125 желязо + 1000 х 125 алуминии + 1000 х 100 нефт + 1000 х 100 каучук + 1000 х 100 селитра = 550 000 обща продукция
еРумъния: 525 000 обща продукция
еБразилия: 525 000 обща продукция
2. Колко е максималната възможна продукция и колко продукция се губи?
Макс продукция: 5000 х 125 = 625 000; еБългария „губи” 75 000, другите по 100 000

Свободен пазар или по-точно Свободна икономическа зона (между 3-те държави).
Нека приемем че 3-те държави решат да се концентрират над производството на ресурсите за които имат бонуси и прехвърлят по 500 работни места. Колко се печели?
еБългария: 1750 х 125 + 1750 х 125 + 500 х 100 + 500 х 100 + 500 х 100 = 587 500 или със 37 500 повече произведено в сравнение с протекционизма.
Другите 2 държави: по 575 000 или с по 50 000 повече, отколкото при протекционизъм.

Извод: Колкото по-малко ресурси има дадена държава, толкова по-добре е да участва в свободна икономическа зона.
Тук излиза въпроса, а как ще набавяме ресурсите които не произвеждаме? – Отговор – внасяме от другите 2 държави (губим злато) но за сметка на това изнасяме към тях това които ние сме произвели с бонус (печелим злато) – така в дългосрочен аспект печелим толкова злато от износ, колкото и губим от внос.

Каква е далаверата тогава? Ами много просто – този „допълнително произведен ресурс” ( 37 500 в примера) които получаваме. Този ресурс може да се ползва за да се понижават цените на нашия пазар или да се изнася в 3-ти страни и да се печели злато. Ако приемем, че цената на ресурсите остане същата (40 стотинки) а златото достигне 300 лева, това е ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОХОД от 15 000 лева или 50 злато НА ДЕН.
В допълнение, ако се изнася към страни от НСР, да спечелим 50 злато от тях означава те да загубят 50 злато. С достатъчно добре приложена икономическа стратегия можем в дългосрочен план да източваме враже злато и да правим икономиката на слабите им държави зависима от нашата – следователно ще можем лесно да ги манипулираме.

Заключение. Добре координирана свободна икономическа зона е по-добрия вариант в случаите когато имаме малко територии с ресурси. Производителността се увеличава, от където и приходите. Създаването на такава зона обаче изисква първо да разберем ползите от подобно начинание и (по-важното) да съумеем да убедим и други държави да се включат в подобен проект, което си е въпрос на ПОЛИТИКА.