DULO TOUR /впечатления/

Day 1,833, 08:56 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Valentin Krastev


Тази публикация закъсня. Но приятните емоции, които ме споходиха в РЖ не ми позволиха да я напиша по-рано. Иначе имах желание 😉.

В първата статия, посветена на нашето турне ви представих статистика и снимки. Истината е, че нито цифрите, нито подредените пиксели са важните моменти от нашата инициатива. Турнето ни беше нещо повече от пропуснати ползи, разходвани средства и публикувани статии. Само през първите две седмици отказах да включа към екипа ни 40 човека, които проявиха желание да участват в тази разходка. Надявам се, че те не се сърдят и не се чувстват пренебрегнати. Но имаше организационни моменти, които не позволяваха добавянето на нови играчи.

Наред с приятните впечатления и страхотните приятелства, които завързахме имаше и неща, които не сработиха. Но преди да ви разкажа за всичко това, ще ви върна в самото начало. Ще започна от ИДЕЯТА.



Две седмици умувах дали да предложа това пътешествие на отряда си. Мислех, че ще ме вземат за луд романтик, тръгнал да дири емоции и приятели в някаква виртуална игра. Знаех, че отряда има нужда от глътка въздух, от нещо, което да промени армейското ни битие от последните два месеца. А то бе следното - ако не отговаряш защо си извършил дадено действие, то отговаряш защо не си го извършил, в краен случай се занимаваш с финансиране, което или не ти дават, или не искат да ти дадат, но преди избори смело са ти го обещали.

Събрах смелост и една вечер, след поредната доза помия, излята по отрядите в армията, споделих какво ми се върти в главата. В спама ни настъпи едноминутно мълчание и след това се започна – измисли се име на кампанията, направи се форма за отчитане, роди се хрумката за аватарите ни … Всички се заразиха от идеята и всеки започна да се занимава с нещо. Накрая Trifon Zarezan каза “Нека бъде! НАЗДРАВЕ!” и аз бях убеден, че ни предстои едно изключително пътешествие.

Концепцията бе проста, а целите ни - семпли. Искахме да подобрим организацията в отряда си и в същото време да разчупим собствената си игра. Трябваше да вдигнем малко шум и да създадем нови контакти. Нуждаехме се да бъдем част от различна среда и да поемем глътка въздух от случващото се в нашата страна. Поставихме си и една амбициозна цел - да покажем на играчите от другите държави, че българите сме готини пичове, които можем да се раздаваме за каузите и идеите на приятелите си. При това – безплатно!



Но още на втория ден в Мексико нещата се оказаха различни. Те ни приеха не просто като отряд, който осъществява частна инициатива, а като подбрана част от българската общност в играта, дошла да окаже помощ в точния момент и на точното място. Отговорил съм лично на над 100 писма от мексиканци. Те ни заливаха с въпроси и искаха информация – за нас, за играта ни, за еБългария и за България.

Изключително топло посрещане и изключително топло изпращане – това ще запомня от престоя си там. При отпътуването ни мексиканците заедно с президента си в рамките на 2 два часа публикуваха десетки викове, с които ни благодариха за оказаната помощта. Член от отряди ни получи и интересно предложение - да изпрати домашна ракия, а в замяна да получим от Мексико домашна текила. Трябва да проверя докъде се стигна с реализацията на това предложение.



В Индонезия кампанията ни вече бе набрала сила и всичко ставаше много по-гладко. Беше ни необходимо едно денонощие, за да се докажем в битка. И признанието не закъсня. Уникални викове от индонезийските играчи, придружени със снимки от нашите подвизи. “Тази нощ България е Индонезия, утре Индонезия ще е България” беше един от първите шаутове, които аз видях. След това се появиха и други. Като този например, в който бе вкарана снимка от нашето участие в битката:



Индонезийски играч бързо се ориентира в обстановката и директно атакува Саша. Нашето момиче не се даде лесно и в резултат в индонезийската преса се появи страхотна статия, посветена на град Варна. Веднага след края на нашето турне играчът стана индонезийски посланик в еБългария.

Военното ни присъствие в Индонезия също бе навременно. В три от дните ни там те имаха религиозен празник и не бяха достатъчно активни. На практика ние бяхме една от най-организираните военни единици през тези няколко дни. И смея да твърдя, че поне в два рунда поизпотихме хърватите.



Бях притеснен за посещението ни в Чили. Може би защото те имаха някакви вътрешни проблеми с неактивния си президент и кореспонденцията с тях се движеше доста тромаво. Тук е мястото да благодаря на TIE-Fighter, който подкрепи нашето турне, публикувайки статиите ни от Мексико и Индонезия в чилийската преса. Изключителен и неочакван жест. Ще се върна към този момент и по - надолу.

Въпреки опасенията ми в Чили турнето премина по един изключителен начин. Представете си, че влизате в играта и виждате, че сте получили последен модел танкове. Изпратени директно от президента на страната. Тръгвате да му ги връщате, а той категорично отказва. Неговата логика била следната: вие сте чилийски граждани, вие сте в чилийско MU, вие изпълнявате моите заповеди, следователно вие трябва да получите тази подкрепа. Е, как да му счупиш хатъра?!

И защо никога не ни се е случвало в собствената ни страна?! Предварително, без излишни уговорки и скриптове, а само на мъжка дума и демонстрирани действия.

И в Чили не минахме без любовни трепети. Този път на прицел бе Заяца. Ето с какъв шаут ни изпрати нейният обожател:



Сигурен съм, че и в еСвета вече разбраха къде са най-красивите жени. ;)

Извън любовта и тук не липсваха благодарности, като:





В Македония ни посрещнаха тържествено и емоционално. Така се случи, че още не пристигнали и се включихме в битката за Тирана. Беше истинско показно за армейска организация и нанесена щета в определен момент. Същото се случи и ден по-късно в битката за Марсилия.

След което македонците нямаха големи битки и се наложи да организираме подкрепа за ... Мексико и Чили. Беше трогателно да четеш писма от благодарни мексиканци и чилийци, които от горе на всичко знаеха откъде сме, защо сме в Македония и какво сме правили при тях. А когато нямаше битки имаше балкански спам, умело ръководен от Мистър Гатевски 😉. Може би за това той остана и с тяхно гражданство.



Ние постигнахме своите цели. И макар, че не си давахме сметка за мащабите на нашето начинание се справихме достойно и с изникналите предизвикателства. А такива не липсваха.

За мен остана загадка защо четири седмици с нас не се свърза НИТО ЕДИН български дипломат или посланик. Никой от ДК или външното ни министерство не ни попита имаме ли нужда от нещо и какво бихме могли да направим за нашата виртуална общност в четирите съюзни държави. А ние имахме достъп до различна по вид и качество информация.

И за да ме разберете правилно ще ви кажа как действат другите държави. Не бяха изминали и 24 часа след пристигането ни в Мексико, когато с мен се свърза представител на Сръбското правителство. Той поиска да публикувам статия от името на неговата държава, с която да приветства мексиканците и да им обещае пълна подкрепа за техните военни кампании. Как бе разбрал за нас? Явно за сръбската дипломация не остават скрити статии с 200+ вота в съюзна държава. Отказах му с мотива, че ние сме частен български отряд, който не се занимава с политика. Но със сигурност нямаше да откажа на български играч.

В общи линии историята се повтори и в Индонезия. Този път разговарях с полски пратеник. Той освен статия поиска да разбере и повече за нашата инициатива. Поинтересува се дали това е официална българска акция и какви интереси преследваме в този регион. Не бях много словоохотлив.


Ето защо се зарадвах от неочакваната подкрепа на TIE-Fighter в Чили. Жест, който ме накара да се замисля колко от българите с чужди паспорти биват използвани за прокарване на нашите интереси в съюзни и противникови държави?

Още нещо не сработи по време на нашето турне. Не успяхме да превърнем каналите в Rizon в канали за свободна комуникация между нас и играчите от съответните държави. Ние присъствахме повече в каналите на военните организации, в които бяхме настанени. Останалата комуникация се развиваше основно чрез лични съобщения.



В момента имам една идея, която ще бъде естествено продължение на нашето турне. Сигурен съм, че ДУЛО отново ще поеме тежката задача по организацията и реализацията й. Може би, това ще преценим на по-късен етап, ще поканя към реализирането й и една мечка, която и без това нанася огромни еко-щети с дългите си статии. 😉

Хрумнало ми е реализирането на общ проект на ДУЛО с още един български отряд. Но за момента съм на ниво идейна концепция. Със сигурност той няма да бъде по-малко атрактивен и също ще е полезен за нашата виртуална общност.

Поздрави,
В. Кръстев