Join the new world

На тази дата през 1885 година започва битката при Сливница от Сръбско-българската война.

Битката при Сливница (5 - 7.11.1885г.)



След Сърбия обявява война на България на 2 ноември 1885г., сръбската армия нахлува в България. Височините край Сливница преграждат пътя към София, която е целта на сърбите. Същевременно са удобни за изграждането на отбранителна позиция, която да задържи противника, докато пристигнат българските войски от Тракия. Позицията е дълга около 20км. и е разделена на 3 части: ляв фланг, командван от кап. Михаил Савов, център начело с кап. Андрей Блъсков и десен фланг начело с ротмистър (капитан) Анастас Бендерев. Сърбите отделят около 20 000 души за атаката и 72 оръдия, а българите са също около 20 000, но имат почти двойно по-малко оръдия-40.

На 5 ноември започва сражението, макар че сръбският крал е решил атаката да се проведе на 6 ноември. Сръбската конна бригада около Мало Малово атакува десния ни фланг, а от там боят се разпростира почти по цялата позиция. Сърбите са отблъснати и са заети Мало Малово и Мека Цръв. Другите 2 позиции (левия фланг и центъра) запазват позициите си. През същия ден сръбската Моравска дивизия заема гр. Брезник, но се забавят прекалено много там. Към 17ч. пристигат първите войници от Тракия - 2 дружини от 1-ви Софийски полк и една доброволческа дружина.

На следващия ден поручик Зафиров и войниците му от крайния десен фланг разбиват сръбските части срещу тях. Той установява, че сърбите не са направили обход на десния ни фланг. Сърбите мислят, че настъпват големи български части и уплахата сред тях е толкова голяма, че сръбския крал бяга в Пирот. Най-застрашен е левият български фланг, срещу който действа Шумадийската и Моравската дивизия. Кап. Стефан Кисов и неговият отряд от близо 2000 души имат за задача на всяка цена да спрат Моравската дивизия. Той губи близо половината си отряд, но задачата му е изпълнена и той забавя достатъчно Моравската дивизия, за да не стигне до Сливница навреме. През този ден българите отново заемат височината Мека Цръв, от която са отстъпили по-рано. Пристигат още 2 500 българи и 8 оръдия.

7 ноември е решителният ден на сражението. Моравската дивизия, спряна предния ден от отряда на кап. Кисов, напредва отново. Срещу нея е изпратен отряд начело с кап. Христо Попов, който я атакува „на нож” край Гургулят и я отхвърля на 4км. назад. На десния фланг при Сливница, българите атакуват височината Три уши. Там пада убит и кап. Марин Маринов. Сърбите пращат нови части срещи Три уши. Българите от централния участък също настъпват срещу височината. Макар сърбите да иамт превъзходство-89 срещу 64 наши роти и 66 срещу 24 оръдия, всички върхове на Три уши са овладeни. Сърбите настъпват срещу отслабения център, но тогава се намесва българския ляв фланг начело с кап. Михаил Савов. Отрядът на кап.Коста Паница атакува лявото сръбско крило при Изатовци и Комщица, което допринася за още по-голям смут сред сърбите, които започват да отстъпват. Сливнишката позиция е спасена, а българите през следващите дни минават в настъпление и навлизат на сръбска територия. В това сражение българите губят 1800 души убити и ранени, а сърбите-2100.






На 5 ноември 1885 година край с. Алдомировци, по време на Сливнишката битка, загива кап. Васил Данаджиев.

Роден е на 1 март 1858 година в Стара Загора. През 1879 година завършва Военното училище в София. На 30 август 1885 г. е назначен за командир на 3-та батарея от 1-ви артилерийски полк.

През Сръбско-българската война с дружината, която командва взема участие в боевете при Цариброд (2 ноември) и Драгоман (3 ноември). На 5 ноември е изпратен на сливнишката позиция, да защитава Преславския редут, край село Алдомировци. Същият ден, към 2 и половина часа, докато следи с бинокъла си изстрелян снаряд, вражески снаряд улучва амбразурата на редута и капитан Денаджиев загива на място. От същия снаряд загива и подпоручик Александър Папанчев от 7-ми пехотен преславски полк.

Капитан Васил Данаджиев е погребан с военни почести до стената на храм „Кирил и Методий“ (днес - двор на началното училище), заедно с подпоручик Иван Бобев.