Join the new world

Кадафи е роден на 7 юни 1942 г. в град Сирт. Той ръководеше еднолично Либия от 1 септември 1969 година до август 2011 година – цели 42 години еднолична и безкомпромисна диктатура.

През 69-а се жени за Фатиха ал-Нури, от която има един син. Двамата се развеждат през 1970. През 1971 той се жени са Сафия Фаркаш, от която има шестима синове и една дъщеря.

– Мохамед Кадафи (р. 1970) е единственото му дете от първия брак. Мохамед ръководи олимпийския комитет на страната и е пленен за кратко по време на битката за Триполи през 2011 година, след което успява да избяга.
– Сейф ал Ислам Кадафи (р. 1972) е архитект, той бе възприеман от мнозина като потенциален наследник.
– Ал Саади Кадафи (р. 1973) е професионален футболист.
– Ханибал Муамар Кадафи (р. 1975) е бивш служител на една от големите либийски компании за износ на петрол. През 2008 е арестуван в Швейцария заради сбиване.
– Аиша Кадафи (р. 1976) е единствената дъщеря на Муамар. По професия е адвокат.
– Ал Мутасим Билах Кадафи (р. 1977) е бивш военен офицер в либийската армия.
– Сейф ал Араб Кадафи (р. 1982) е командир в либийската армия. Счита се за загинал при бомбен удар на 30 април 2011, но потвърждение за смъртта му няма.
– Хамис Кадафи (р. 1983) е офицер в либийската армия, ръководител на елитната бригада „Хамис“. Убит при сражение с бунтовниците през 2011.

Без официално да заема държавни постове, години наред Кадафи се титулува като "лидер на революцията" и национализира всички частни предприятия, петролната индустрия и банките.

Десетилетия наред той налага своите възгледи за идеалното развитие на социализъм в държавите от Третия свят, формулирайки "трета световна теория" и нова система на държавно управление, наречена "Джамахирия".

През 80-те години е обект на няколко опита за преврат от страна на Съединените щати.

Със своите 42 години във властта Кадафи е сред най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси.

8 години в плен в Кадафи



По време на управлението му жестоко бяха измъчвани българските медици, които бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 г. и прекараха в затворите в Либия над 8 години.

Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев, заедно с палестинския студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж бяха обвинени през 2000 г. в умишлено причиняване на епидемия от СПИН с цел дестабилизация на джамахирията.

На 6 май 2004 г. медицинските сестри и Ашраф бяха осъдени на смърт чрез разстрел.

През 2006 г. присъдите им бяха потвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007 г. – окончателно потвърдени от Върховния съд.

На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия заменя с доживотен затвор присъдите на българските медици.

На 24 юли 2007 г. с посредничеството на президента на Франция Никола Саркози, на тогавашната му съпруга Сесилия Саркози и на еврокомисаря по външните отношения и европейската политика Бенита Фереро-Валднер, българските медици и палестинският лекар (от юни 2007 г. - с българско гражданство) са освободени от затвора в Либия и се завръщат в България.

"Режимът на полковник Кадафи беше по болезнен начин свързан с България. Ние преживяхме много години в тревожно очакване за съдбата на нашите сънародници и сме уверени, че Муамар Кадафи ще застане пред Международния съд в Хага като обвиняем за престъпленията си, включително и за тези срещу българските медици", заяви премиерът Борисов след падането на режима.