32 - Дебел Сашо чете и пише писма

Day 1,704, 01:18 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Debel Sasho



"Дебелото ми момче,
нали знаИш, че Мама много те обича. От почти месец не си се обаждал. Притеснявам се за теб. Да не си отслабнал, мама? След 20-те метра суджук не си ми искал допълнително. Да не си болен? Чух по тИлИвизията, че си станал известен в града. Моля те изпрати ми две твои подписани снимки да ги дам на леля ти Верка и вуйна ти Кица, че само за тебе говорят, колко си известен.
Кога ще си доИдИш на село? Липсваш на Сивчо, който без теб не оре така добре. Липсваш и на кокошките на баба.

Мама

послепис: Мама, да взема да дойда в града при теб за да ти готвя и чиста, а?"

Дебелия прочете писмото, сгъна го на две и седна на кухненската маса. Сакън. Само това липсваше. Едвам се беше откъснал от майчината любов и ето, че тя напираше пак да го обгърне с цялата си сила. Трябваше да измисли причина и да я откаже от идеята за градски живот . С грижовна майка зад себе си дебелия се опасяваше, че ще се изложи в очите на новите си приятели. Все пак отдавна беше минал тридесетте и съвместното съжителство с Мама щеше да навреди на политическите му амбиции.

Времето между закуска и обяд Дебел Сашо прекара в търсене на работа. Сутринта от РеПа си беше взел вестник с обяви и веднага щом изяде и последната "принцеса", започна да чете обявите.

" Водеща фирма в хранително-вкусовата промишленост търси да наеме дегустатор с опит. Моля кандидатите да изпратят автобиография, мотивационно писмо и сегашно тегло на посочения по-долу в обявата адрес. Идеалният кандидат трябва да тежи повече от 120 кила.'

Дебелия прочете обявата още три пъти за да се обеди, че това което чете е това което разбира. До тук добре. Сега трябваше да напише автобиография. Дебел Сашо не знаеше как се пише автобиография. Никога не беше писал автобиография. Впрочем с едно писмо до майка си от фронта и няколко любовни бележки на Мимето в 6-ти клас се изчерваше писателския опит на хранителния терминатор. Дебелия взе химикала и празен лист и започна с едно голямо заглавие ”А Ф Т О Б И О Г Р Ф И Я на Дебел Сашо”.

След четри часа шишо пъшкайки като френски булдог на разходка сложи последната точка и видимо доволен прочете написаното.

”А Ф Т О Б И О Г Р Ф И Я на Дебел Сашо.
Казвам се Дебел Сашо. Роден съм на село. От малък ям. Ям всичко. Няма нещо което да става за ядене на село и аз да не съм го изял. Мама казва че имам талант за ядене. И баба казва същото. Преди да дойда в града бях танкист но реших, че не е редно да похабявам таланта си. Сега живея на квартира в града. Продължавам да ям и да обогатявам колекцията си от изядени неща. Тук в града изядох неща които на село никога не съм ял. Мисля, че аз съм най подходящият кандидат за работата на дегустатор.
С уважение
Дебел Сашо”

Дебелия стоеше срещу жълтата пощенска кутия в бизката пощенска станция. Сложи плика в цепката и с рязко подбутване го блъсна вътре. Дано да ме харесат, помисли си той и тръгна бавно към вкъщи. Сега трябваше да напише писмо на Мама и да я убеди да не идва при него колкото и да му липсваха вкусните манджи от село.