Join the new world

Един удар по-масата беше достатъчен всички дървояди да се съберат в четирите и крака. Кръчмата затихна. Стана толкова тихо, че отчетливо започнаха да се чуват кацащите, като пчели на цвете, мухи винарки, от един на друг препил симпатизант. Дебелия беше застанал изпъчен, като цигански барон пред избирателна секция. Шкембето се беше опряло на масата и не му тежеше както обикновено. Той погледна множеството. Всички бяха тук. Всички бяха дошли да почетат победата на Йована на вчерашните избори. Браво Йовано, браво Йованке.

Дебелият запя, хвана с ръка зад главата най-близкия способен да си стой на краката човек и поведе хорото:


"край Вардарот седиш мори
бело платно белиш
все нагоре гледаш душо
сърце мое, Йовано."

Какво по-хубаво от това деня да свършва по-този начин. Всички заедно, щастливи. Точно това искаше да вижда Дебел Сашо. Може партията да беше нова, малка, без програма и големи идеи. Може хората в нея да не бяха най-опитните военни стратези, най-богатите фермери или най-ловките политици но със сигурност бяха най-веселите и щастливи хора. Когато живота придобие смисъл тогава остава само да му се наслаждаваш. Дебел Сашо пусна хорото и седна на близката маса. Тази вечер движението му дойде в повече. Време беше да запали лулата и да се порадва на своите приятели. Утре щеше да мисли за важните неща.