Join the new world

Дебелият не обичаше да пише стихчета, но днес меланхолията го бе затиснала като пияна глава възглавница и нямаше никакво намерение да го пуска. Той отпусна ръка върху белият лист и тя написа

"Крадец"

Заглавие в стил филм на Кубрик по роман на Лайнъл Уайт. Страшна работа. Дебелия продължи да мисли и после в миг изля на листа всичко което се беше събирало цял ден. А то хич не беше красиво.

КРАДЕЦ

Да откраднеш хляб за да се нахраниш,
да откраденш за да се спасиш,
без да можеш да избягаш
от крадецът на съдби,
който мъдро е застанал
на пътеката за бягство
и следи и чака да те хване,
колкото и ти да бягаш.

Колко жалко и цинично е че те,
откраднали са ти живота,
а ти принуден си сега
да крадеш от тях с жалка суета,
и да казваш после, извинявай
че откраднах си една троха
от своя собствен хляб.

На площада те разпъват,
показно те бият с камшик,
за това че имаш смелоста
равен ти с равните да бъдеш,
да крадеш на равно с тях,
и макар преди било е твое
забрави за него и бъди слуга.

Но раята за това е леш,
може само да търпи докато отгоре пеш
разхожда се крадецът на съдби,
и набива крак в тази плът нещастна.
А ти мълчиш и траеш притаен,
чакаш някой да те поведе, напред
към светло бъдеще и щастие неземно.

Чакаш и така си се научил ,
но накрая сам ще си умреш,
забравен дори от собствените си деца,
залисани в мръсната игра
оставена като наследство,
да откраднат хляб за да се нахранят,
да откраднат за да се спасят.

Дебел Сашо сложи последната точка стана и отиде да спи защото времето за съм отдавна беше дошло а той все още пишеше разни глупави стихчета. Утре беше вторник и едва ли щеше денят да е по-лек от омразният понеделник.