28 - Дебел Сашо разказва / един ден на един обикновен човек

Day 1,700, 10:53 Published in Bulgaria Bulgaria by Debel Sasho


6:00 - Събудих се! И тази сутрин както и предишните, не помня вече колко сутрини, се събудих с остра болка. Боли ме от ляво. Сигурно е сърцето. А съм все още млад и би трябвало да не ме боли сърцето, но уви, май ме боли. Не мога да разбера защо?

6:30 - Станах от леглото! В стаята ми е 15 градуса защото на вън е -5, а аз не си пускам парното за да спестя пари. И все пак е 15 градуса. Не е 10 или 5. Това е защото имам съседи които ме топлят. Не, не съм прав. Те не ме топлят. Аз крада от тяхната топлина и затова ще трябва да си платя. Ще платя когато имам пари а сега нямам. Нека ме съдят. Ще отида в затвора а там е топло. Има ли по-хубаво място от затвора?

7:00 - Закусих! Направих си сандвич със сирене от някакъв нов вид крава, която, всъщност е растение. Разбрах за това когато от Европа накараха производителите да разкрият своята тайна а тя е, че добиват мляко от растения. Е това е голяма технология. Дали тези растения пасат и викат "мууууу".

7:30 - Заключих вратата на апартамента и тръгнах за работа. Отново. За да не ме уволнят не съм си взимал отпуска вече две години, и пак за да не ме уволнят се съгласих да ми я изчистят но да не ми я плащат. Съчувствам на шефа, няма пари. И аз нямам. Вчера чаках да ми платят ама шефа каза, че утре ще плати. Разбирам го. Шефовете винаги искат да плащат но все за утре оставят защото много работят и все са уморени. Ще изчакам до утре. Вече шест месеца чакам все утре така че свикнах вече. Горкия ми шеф.

8:00 - Деня започна кофти. Качих се на рейса, който за моя радост беше от тия на които не им се отварят прозорците и имаха един калорифер посредата. Извадих кочана с използвани билетчета, перфорирах си едно празно листче и започнах да търся съвпадение на комбинацията. Три дупки отгоре, две отдолу. Лошо. Оказа се, че от всичките 30 билетчета нито едно не съвпадна. Извадих си ново, неперфорирано. Погледнах го. Погледнах перфоратора. Стана ми мъчно за билетчето. То беше така ново и цяло, без дупки, красота. Минах половината път а все още не можех да го направя. След кратка пауза събрах смелост и протегнах ръка, но усетих силен напор надолу. Една длан натискаше ръката ми в обратна на желаната от мен посока.Хванаха ме. Погледнах настрани. Погледът ми се засече с погледа на контрольора. На следващата спирка ме свалиха. Написаха ми акт. Ще го платя когато имам пари. Сега нямам. Пари. За какво са ни пари като може да отидем в затвора на топло а и казват, че храната е три пъти на ден и има месо даже.

12:00 - Обядвах! Наредих се на опашката за баници. Нямам пари затова обядвам баничка. Така пестя. Дойде моят ред. Дадох на момичето 70 ст. а то ме погледна и в очите и прочетох че трябва да дам още нещо. Оказа се, че след като са били принудени да разкрият тайната си рецепта, производителите на растителното сирене са били принудени да вдигнат цената, което автоматично се бе отразили на цената на баничката която от 70 ст вече струваше 1 лв. Доплатих си. Това ще ми е последната баничка. Поне за сега. Когато събера пари пак ще си купувам. Ще ям една баничка на два дена. Ще я ям бавно, кора по кора а за десерт ще си оставя онова бялото по средата.

18:00 - Свърших работа! И този ден свърши. Не работих много защото и шефа не ми плаща много. Всъщност не ми е плащал от 6 месеца. То и работа няма по принцип. Един колега ме взе с неговата кола. Живее близо до нас и отвреме на време ме кара. Потеглихме към вкъщи. На един светофар до нас спря скъпа кола. И двама се загледахме. Беше много красива и скъпа. Сигурно е купена с крадени пари. Замечтах ме се. Дано и ние някой ден откраднем пари и си купим такава кола. Отново потеглихме. И пак спряхме. Но не заради светофар. Спря ни полицай. Нас често ни спира полиция когато се прибираме. Нали това им е работата. Да спират коли. Замислих се защо ли не спират онези скъпите. Сигурно защото те са нови и няма за какво да ги спрат. На тях всичко им работи и си имат хубави скъпи аптечки и пожарогасители. Написха ни акт. На колегата, че не му работи единият фар, а на мен че съм без колан. Ще го платя когато имам пари. Сега пари нямам. Помолих полицая да ме вкара в затвора а той като почна да се смее не спря, цели десет минути. Как искам в затвора.

19:00 - Вечерях! Сварих си яйце,за да не натоварвам стомаха, пък и бях обядвал днес. Трябва да пестя. Имам много сметки да плащам. Когато си платя всичко тогава ще ям нещо друго а не пилешки ембрион.

20:00 - Гледах филм! Отново нищо не случи. Ако така продължава тоя сериал ще го докара до 1000 серии. Нищо. Аз много го харесвам. Казаха ми, че в затвора те оставят да си гледаш всички сериали. Как иска да ида там.

21:00 - Гледах новините! И днес са хванали много крадци. Браво. Най се зарадвах за онези който са откраднали хляб от една фурна. Какви хора има само, без никакъв морал. Дано ги накажат сурово. Оказа се че онзи човечец с трите вили, петте апартамента, двадесетината коли и няколкото милиона дето го арестуваха вчера е невинен. А те го обвиниха че е прал пари. Глупости. Аз още вчера като разбрах и се усъмних че той не може да е направил тези неща. То така се краде толкова много. Ако беше лесно нали и аз щях да открадна. Горкия човечец. Сега трябва да осъди Държавата за нанесени морални щети. То аз ще трябва да плащам но така е справедливо. Ще платя когато имам пари. Сега пари нямам а и скоро май няма и да имам.

22:00 - Легнах си! Завих се с одеалото но пак си ми е студено. Погледнах термометъра. 13 градуса. Съседите и те май са почнали да пестят. Това е добре все пак. Ще трябва да плащам по-малко за откраднатата топлина. Няма да е зима цяла година. Още малко и ше дойде пролет. Ще мога да ходя пеша на работа. Ще мога да ям зеленчуци ако не им вдигнат цената. Може и от домати да почнат да правят сирене и тогава цената ще фръкне нагоре. Ех още малко, ех още малко. А може и в затвора да ме вкарат. А дано.

22:00-6:00 Спах! Най обичам да спя. Не трябва да харча никави пари. Не ми съставят актове. Не трябва да ям. Рай. Ако можех само щях да спя. Да, но не мога. Когато събера пари ще спя. Сега трябва да пестя, защото съм беден и нямам пари.

6:00 - Събудих се! И тази сутрин както и предишните не помня вече колко сутрини се събудих с остро болка. Боли ме в ляво. Сигурно е сърцето. А съм все още млад и би трябвало да не ме боли сърцето но уви, боли си ме. Не мога да разбера защо.