Join the new world

151 години от рождението на ген. Вичо Диков - герой от Сръбско-българската война, командващ Четвърта армия през Междусъюзническата война.


1861, 2 ноември. В с. Бейдаут, Тулчанско (дн. в Румъния), е роден генерал-лейтенант Вичо Диков (1861-192😎. Шестнадесетгодишен участва в Руско-турската война (1877-187😎 като доброволец в корпуса на генерал Цимерман. Завършва първия випуск на Военното училище в София (1879), Стрелковата офицерска школа в Ораниенбаум, Русия (дн. Оренбург) (1883) и Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1890). През Сръбско-българската война (1885) командва 7-и пехотен преславски полк, с който се сражава при Сливница (5-7 ноември). Има голям принос за заемането на височината Вишая и осигуряване тила на Сливнишката позиция. Взима участие в детронирането на княз Александър І (1886) и бунта на офицерите русофили (1887), след което емигрира в Русия и постъпва в руската армия. Завръща се в България през 1898 г. и служи като щабен офицер. От 1905 до 1907 г. е командир на 6-а пехотна бдинска дивизия, след което заема длъжностите началник на 3-а военна инспекционна област (януари-март 1907), началник на Щаба на армията (март 1907 – ноември 1907), началник на Военното училище (ноември 1907 - април 1910), началник на Главното интендантство (1910 - 1912). По време на Балканската война (1912-1913) е началник на Главно тилово управление, а в Междусъюзническата война (1913) поема командването на 4-а армия. Под негово ръководство тя отбранява Калиманската позиция срещу сръбските войски, а по-късно заедно с 2-ра армия настъпва срещу гръцките части в Кресненското дефиле. На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 2 септември 1913 г. излиза в запаса. Награден с военен орден „За храброст” ІІ ст. и ІІІ ст. 2 кл.