Join the new world

Христо Ботев.
Едно от имената-светини на нашия народ. Талантлив поет, храбър революционер и българин докрай. Роден на 6-ти януари 1848 г. във възрожденския Калофер и живял едва 28 години – малко наглед, но достатъчно, за да се превърне в национален герой. Въпреки че днес няма българин, който да не харесва, говори и мисли за него с респект, приживе на Ботев са гледали с друго око.



“Ботев имаше лоша репутация. Всички му се бояха, ненавиждаха го, уважаваха го. Той правеше навред да говорят за него, повечето лошо. Той беше, както винаги, скитник безпомощен, бездомен и сиромах, като Йова. Полицията го следеше. Богаташите го презираха. Младежите го отбягваха, но обичаха. Никой не можеше да издържи смелия му орлов поглед… Той беше жив протест против неравенството, против неправедното възвишение на някои в обществото”, казва за него Иван Вазов.



Думите на Патриарха на българската литература потвърждава и Стефан Стамболов. “Имаше буен, избухлив темперамент и беше несдържан и в словах и в целях”, пише Стамболов за големия ни революционер.



Но бунтарският дух на Ботев е жив и днес! Разтворете една от книгите, в които са увековечени неговите мисли. От тях той ще ви ще ви прониже с онзи прословут свой орлов поглед и ще ви рече разпалено:

“Какво нямаме? Какво чакаме? От какво се боиме? Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата! Огън и меч! Меч и огън! Треперете, тирани! Полудейте, дипломати!”

Сякаш го е писал днес, нали? Толкова актуално и все така силно звучат тези негови думи. Но не затваряйте, прелистете още малко. Само още няколко листа. Не се страхувайте, че ще закъснеете за работа или ще изпуснете някоя среща. Защото Ботев има какво да ви каже. Неговите пророчески редове ще ви изненадат. Все едно ги е писал преди минути и мастилото още не е засъхнало на листа:

“Той (народът) проклина своето преминало, защото е мрачно, мрази своето настояще, което е тежко и горчиво, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми!”

А Ботев наистина е имал много врагове. A eдин от най-страшните е била сиромашията. Която, както сам той пише през 1875 г., година преди да се спомине – “уби и талантът ми, и животът ми, и родителите ми".


Вечна Памет!