130 години от битката при Сливница
Ervvin Rommel
БИТКАТА ПРИ СЛИВНИЦА – ТРИУМФЪТ НА БЪЛГАРСКОТО ОРЪЖИЕ
Мнозина определят битката при Сливница като бойното кръщение на младата българска армия. Това навярно е така, тъй като войската на една свободна от едва седем години държава постига блестяща победа над страна с вече половинвековна военна история. С тази победа българите успяват да защитят по възможно най-категоричния начин Съединението и да покажат на Европа, че на политическата карта се е върнала една държава, готова на всичко да постигне националното си обединение. Въодушевлението и готовността на младата българска армия да защити границите на родината успяват да компенсират факта, че в нея липсват генерали и доказват, че в някои случаи моралът, честта, смелостта и чувството за справедливост са далеч по-важни от чисто техническите аспекти на военния конфликт.
Притеснен от засилването на българското влияние на Балканския полуостров след акта на съединение между Княжество България и Източна Румелия, сръбският крал Милан I заповядва на армията си да извърши едно от най-вероломните нападения в новата история на Балканите. Докато българската войска е на турската граница, очакваща евентуално нападение от империята, западните ни съседи нахлуват в българските земи. Целта им е да достигнат до столицата София, която тогава е на по-малко от 50 километра от сръбската граница. Отделно сръбски части атакуват и северозападната граница на България, целейки да превземат Видин. Боеве се водят и край Ниш и Пирот.
Българското командване правилно преценява, че трудно малобройните части в Драгоман и Цариброд ще успеят да спрат сръбската армия. Разликата в числеността на моменти е много голяма, като край Царибродските позиции тя достига до съотношение 7:1 в полза на врага. Това принуждава българите да започнат да отстъпват, целейки да достигнат до Сливнишката отбранителна линия, която предоставя най-добри условия за отблъскване на сръбската атака. Тя е построена от италиански работници, голяма част от които се записват като доброволци в българската армия при започването на боевете. Позицията е изградена от три части, командвани съответно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг).
Битката за Сливница започва на 5 ноември. Съотношението на силите е приблизително 2:1 в полза на сърбите (около и малко над 12 000 българи срещу 25 000 сърби), които осъзнават, че успеят ли да спечелят това сражение, пътят им към София ще бъде открит. Освен това Сърбия разполага със значително повече оръдия от България – 72 срещу 40. В този момент въодушевлението на крал Милан е толкова голямо, че той заявява, че след седмица ще си пие чая в София. Българската армия обаче успява да защити родината си по един великолепен начин, което удивлява цяла Европа. В мъгливата утрин на 5-ти ноември 1885 година сърбите предприемат първата си атака на сливнишката позиция. Те се насочват към двата й фланга (по-специално десния), преценявайки, че именно те са слабата част на укреплението. Българите обаче успяват успешно да отблъснат това настъпление без да дадат значителни жертви и дори предприемат контраатака при село Мало Малово. Всички тези действия не позволят на сръбското командване да осъществи очаквания пробив в десния фланг на сливнишката позиция. В края на деня пристигат и първите български подкрепления от Тракия.
На левия фланг боевете започват на следващия ден – 6 ноември. Положението там е значително по-тежко, тъй като Моравската дивизия успява да превземе Брезник и да се съедини с Шумайдийската дивизия. След това двете дивизии се насочват към левия фланг на Сливница, но са забавени от действията на капитан Стефан Кисов, който е изпратен заедно с 1 950 души да атакува сърбите. Макар и неуспешна, тази атака забавя значително напредването на двете дивизии и не позволява пробив в левия фланг на сливнишката линия, с което изпълнява и целта си.
На 7-ми ноември идва и повратният момент в Сръбско-българската война. Двете армия успяват да получат подкрепления и числеността им нараства до съответно 32 000 войници за българите и 40 000 за сърбите. От новите си сили по-добре се възползват българите, които преминават в настъпление. Капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочва към село Гургулят и успява да разгроми в сърбите в последвалата битка. На другия фланг сърбите предприемат нова атака, която отново се оказва неуспешна и не успява да пробие българските позиции. Тогава капитан Марин Маринов, командващ Бдинския полк, заповядва атака „на нож“ и лично повежда войските си срещу врага. Той губи живота си, но неговата част успява да изтласка сърбите, които се обръщат в бяг. Отрядът на Коста Паница също успява да изтласка сърбите и да премина в настъпление, с което се слага край на боевете при Сливница.
Общо за трите дни българските жертви са 1800 убити и ранени, а сръбските – 2100. Целта обаче е изпълнена и в следващите дни българите обръщат напълно хода на войната и от защитаващи своите позиции преминават в настъпление. Напредват толкова бързо, че скоро навлизат дълбоко в сръбската територия, но намесата на Великите сили не позволява на млада България да довърши победната война. Подвигът на защитниците на Сливница е един от онези моменти в нашата история, които доказват духа на българина и волята му да брани това, което изконно му принадлежи.
Марш - Новото гробище над Сливница
Източник: http://www.bulgarianhistory.org/
Comments
Пръф
Сегундо
мощен ВОТ
Новото гробище над Сливница
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
1885
Поклон!
E-e-e-e сякаш вчера беше...
Майтапа настрана, кофти ми става за всички тези хора, които с желание са си давали живота(и кой знае какви други саможертви са правили), само и само да имаме това жалко подобие на държава в момента...
Поклон и вечна памет!
Вечна памет на загиналите! о7
Това е най-любимият ми марш! А още по-въздействащ е, когато се пеят и стиховете на Вазов. Обаче, когато се стигне до
"Българийо, за тебе те умряха.
.Една бе ти достойна зарад' тях
и те за теб достойни, Майко, бяха.
И твойто име само кат' мълвяха
умираха без страх."
нещо ме хваща за гърлото и не мога да пея, а от очите ми рукват сълзи за всички достойни мъже, паднали за България.
о7
БЪЛГАРЙО ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА
o7
Кой въстана срещу нашето свещено дело – съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете” – Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича н
Да но историята е по-сложна... Русия по това време е в война с Япония и ако турците са ни нападнали от Русия се е очаквало да ни помага което не е могла и ако не го направи ще се "изложи"! Тъй че тъйкато съединението не е било съгласувано с тях те са решили да се дистанцират вместо да се "излагат"... А също и еврейте от петата колона са оказали влияние!
за къде без евреЙте , те са виновни априори , съвременниците на това време НИЩО не говорят за евреи но ти неграмотния тъпак дето не е прочел и една книга знаеш по-добре кое как е разбира се .
москалската империя е била ТВЪРДО И ЯВНО против Съединението и всячески се е опитала да му попречи ,всички беди и нещастия които са се случили след това на България са с явното и дейно участие на москалската империя
Човек ти си или пълно ку-ку или просто си трол към хамериканското посолство!
Съединението когато не е в началото на изречение трябва да се пише с малка буква 🙂
Поклон
o/