Балканите в пламъците на войните през xx век. част1

Day 1,798, 07:03 Published in Bulgaria United Kingdom by Bardokva
[img]княз Дондуков-Корсаков[/img][img]Стефан Стамболов БАЛКАНСКАТА ВОЙНА 1912г. Ще започна темата малко от далеко.След решенията на берлинския конгрес и последвалото го съединение на Княжество България с Източна Румелия милиони българи остават извън границите на отечеството.Угнетени и отчаяни те с надежда очакват помощ от своите вече освободени от многовековното робство сънародници! На пръв поглед нещата изглеждат лесни и прости,Българското княжество бързо ще укрепне под крилото на освободителите и след някоя друга година македонците вдигат въстание българската войска навлиза в Македония и великите сили ще бъдат принудени да признаят и това съединение!..."По-добре да не бяхте идвали да ни освобождавате,щом не сте имали сила да защитите Санстефанска България!Под турско робство ,но заедно ние имахме надежда за едно по-светло бъдеще.А сега?Разсечени на пет части,убихте нашите надежди!"..."Млади човече внимавайте, такива думи отвеждат в Сибир!"Това е само малка част от продължилия четири часа разговор на висок тон между Стефан Стамболов и временния губернатор на България княз Дондуков-Корсаков!Научавайки,че Стамболов се е заел да изгражда мрежа от комитети в Македония губернатора го привиква в резиденцията си и му споделя,че от лятото на 1876 има спогодба между Руската империя и Австроунгария за подялба на европейските владения на Турция!"Ако избухне въстание",казва Дондуков,"въстаниците ще трябва да се бият срещу руски войски!"Стамболов изпиза бесен от срещата с княза!Отвън го чака неговия другар и сподвижник тогава Коста Паница Стамболов му заявява"Македония ще бъде нашия гроб брате"!Ето защо през целия си живот Стефан Стамболов не прави почти нищо за освобождението на Македония!Ако като министър-председател беше започнал война с Турция България нямаше да има нито един съюзник и щеше да загуби всичко!Тридесет години по-късно обстановката в Европа е коренно различна,Турция вече не е закриляна от великите сили!Въпреки опитите за политически и икономически промени тя си остава"Болния човек край Босфора"Избухват въстания,бунтове,провеждат се дори терористични акции от страна на ВМОРО с цел света да обърне внимание на проблемите на поробените българи в османските предели!До този момент България е с вързани ръце единствено може да влияе на Турция чрез дипломатически ноти на които не се обръща почти никакво внимание.През тези първи тридесет години България много се е променила,икономиката расте с буйни темпове по ръст на годишна база е сравнима с тази на Япония чиято икономика стартира развитието си десетина години преди нашето освобождение!През първото десетилетие на ХХ век българската армия се утвърждава като една от най-модерно въоръжените в Европа поне що се касае до сухопътните сили!Българските офицери завършват с отличия военното си образование във военни академии в различни европейски страни.Нараства доверието и уважението на българското общество към армията и нейните възможности.Междувременно нараства и обществения натиск към управляващите да положат усилия за решаване на националния въпрос.На 29 февруари 1912г. България и Сърбия сключват "Договор за приятелство и съюз", който е допълнен по-късно с военна конвенция.Тайно приложение третира подялбата на териториите при една евентуално успешна акция срещу Турция. В него се предвижда България да получи земите на изток от долното течение на река Струма и от Родопите. Македония се разделя на две зони - "безспорна" и "спорна", като първата е за България, а втората подлежи на допълнителни преговори, при нужда и на арбитраж от страна на Руския Император. Реално, териториите, които България трябва да получи, са на изток от линията, Крива паланка-Охридското езеро. Тук от българска страна е направен компромис, с цел съюзяването със Сърбия, като е променен корено традиционния принцип в политика на България за съхраняване целостта на Македония и отхвърлянето на каквато и да е възможност за нейното поделяне между Балканските съседи. Последното е едно голямо дипломатическо недоразумение от българска страна. Ненужната проява на "дипломатичност" при разрешаването на този наболял въпрос, впоследствие изиграва лоша шега на България, тъй като създава впечатлението за "готовата на всякакви отстъпки и компромиси държава, която се нуждае повече от своите съюзници, отколкото те от самата нея". Това, като цяло е доста далеч от истината, имайки предвид развитието на бойните действия и броят на българските войски, които участват в тях. На 16 Май 1912 година е подписан таен "отбранителен договор"между България и Гърция, насочен срещу Турция. Англия играе посредническа роля.Договорът е придружен от тайна военна конвенция, в която се определят военните сили, с които всяка от страните трябва да участва в случай на война с Турция. България предоставя 300 000 свои войници, а Гърция - само 120 000.Черна гора също се присъединява към Балканския съюз!Всички тия договори,преговори и споразумения са тайни но турците не остават със затворени очи!На поредната вербална нота протестираща поредното клане на българи в одринско, Турция отговаря с обявяване на война, нашите само това чакат! В Тракия са разгърнати и готови за бой първа и втора армия а трета е в лудогорието където се очаква евентуално да започне въстание на местното мюсюлманско население!Ето и манифеста на цар Фердинанд за обявяване на войната:"Българи, в продължение на 25-годишното ми царуване съм дирил винаги в мирна културна работа напредъка, щастието и славата на България. И в тази посока аз желаех да върви постоянно българският народ. Провидението обаче е отсъдило инак. Настана момент, когато българското племе е повикано да напусне благодатта на мира и да прибегне към оръжието за постигане на една велика задача. Отвъд Рила и Родопите наши братя по кръв и вяра не бяха честити и до днес, 35 години след нашето освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия, направени за достигането на тази цел, както от Великите сили, така и от българските правителства, не създадоха условия, при които тия християни да се радват на човешки права и свободи. Сълзите на балканския роб, воплите на милионното християнско население не можеха да не покъртят нашите сърца, сърцата на техни единородци и едноверци, които дължим свобода и мирен живот на една велика християнска освободителка. И българският народ си спомни пророческото слово на Царя-освободителя: "Святото дело трябва да се доведе докрай!" Нашето миролюбие се изчерпа... За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остана, освен да се обърнем към оръжието. Само с това средство ние виждаме, че ще можем да му спечелим закрила на живота и и имота. Хуманните християнски чувства, свещеният дълг да се помага на братя, когато ги застрашава изтребление, честта и достойнството на България ми наложиха повелителния дълг да повикам под знамената приготвените за отбрана на отечеството синове. Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена. Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели! Редом и наедно с нас ще воюват против общия неприятел за същата цел войските на сдружените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тая борба на кръста против полумесеца, на свободата срещу тиранията, ние ще имаме симпатиите на всички ония, които обичат правдата и напредъка. Силен с тия симпатии, нека юначният български войник си спомни геройските дела на своите бащи и деди и доблестта на своите учители - руските освободители - и нека лети от победа към победа. Напред! Бог да е с нас!" София, 5 октомври 1912 г.[/img][img]цар фердинанд Български КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ ОЧАКВАЙТЕ СЛЕД НЯКОЛКО ДНИ ВТОРА ЧАСТ КОЯТО ЩЕ ПРОСЛЕДИ РАЗВИТИЕТО НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ![/img]