Защо viciv да ни стане президент?

Day 3,058, 16:50 • Published in Bulgaria Bulgaria • by viciv
Привет! 😉

Извинявам се, че чак сега пиша часове преди изборите!

Истината е, че като тръгнах от рано и срещнах такава съпротива и куп "разбирачи", че се стъписах от някои хора, които явно са попаднали в друг свят и така са обладани от него, че заприличва на срастване.

Обещанието да пиша отново седмица преди изборите пропадна, чисто и просто, защото към него момент вече не бях в 5-та кандидати и не вярвах, че някак ще стигна все пак до избори.

В това време осъществихме ВУ, Дзън вече беше загубила диалогичност и реших, че всичко е предрешено, особено в случая, че никой друг реално не се заяви като кандидат, а сегашния кабинет във формат широка коалиция представлява голям процент от гласоподавателите.

Използвах случая за да участвам в обучение за зелено предприемачество и се дистанцирах малко 🙂

Въпреки всичко палачинката се обърна и аз достигнах до избори.

Кореспонденцията, която водих тези две седмици, както и статиите в пресата ме наведоха на мисълта, че ключовите играчи са забравили най-важното в играта - общността.

Опитах да припомня, че предстои бягство от играта (пролет - лято) и не толкова външната политика и войните биха ни поддържали активни, колкото вътрешната политика, под това разбирайте - сплотяване на колектива.

За толкова години в играта, всеки играл повече от година-две твърди, че социалният фактор го задържа тук. Въпреки това, аз не го виждам. Преди години бяхме страхотна сила и фактор в играта, защото я играехме заедно. Сега голяма част от "старите" (напреднали) се позабравиха и решиха, че са нещо повече от всеки един друг. Дърпат, оплитат едни конци и се самозабравят, а след тях потоп 🙂
Други, мултиплицирайки се и/или израждайки се отказват контакта с хората а се концентрират над пикселите, които виждат на екрана. Всеки сам си решава как и защо ще играе тук. Ако играта му е инструмент да избива комплекси - така да е и такива са полезни за динамиката на играта. Зная обаче, че повечето са тук заради контакта, а какъв ще/може да бъде той зависи от нас.

Аз няма да Ви пиша за външна политика - тя сама ще си дойде. Този месец ще се постарая да направя невъзможното - да заздравя общността. Няма да пиша думи а ще действам.

Тези избори се свеждат до две възможности-акценти:
-външна политика
-вътрешна политика

И преди се представях с "истинският" ми профил, но особености на репа го промени и бях забравил да го поправя и сега ще се възползвам от случая.
Пътя към общността е доверието, а то се изгражда като знаеш кой стои срещу теб.

Приятно ми е:

Виктор Стоянов