Join the new world

Да, тоно така, драги ми читателю! Пишем днес именно икономически анализ. Така очаквания вече три кръга 😉 Но за разнообразие, този анализ няма да бъде на тема еРепублик, а ще акцентира върху реалния живот. Причината – проста: от една страна тука няма кво толкова да ѝ се обсъжда на икономиката, а от друга другарят Таблов и компания дават точки за конкурса по определената тема 😛

Но нека минем към съществото. За да не ме обвинявате отново в Стоичизъм, ще представя анализа като т.нар. „SWOT“-анализ. За незапознатите с този уникален аналитичен инструмент само ще спомена, че той представя силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред „нещото“, което се ... анализира.

So, let’s go 😃


Ето това представлява дървото на един SWOT анализ. Това е само бърза скица от моя страна. Сигурен съм, че ако направим една дискусийка, ще мога не само да го удвоя, ами и поне утроя откъм аргументи и клонове. Това, което искам да покажа, е че в България има много потенциал, който просто не се използва.


за по-голям размер

Започваме със силните ни страни.

АЕЦ
Много нашумяла тема напоследък. Даже и референдум ще има след няколко седмици на тази тема. За това няма да се задълбочавам, а само ще спомена, че не са много страните в света, които могат да се похвалят, че ползват подобен източник за електроенергия. А още по-малко са тези, които имат повече от една атомна електроцентрала. Даже, въпреки огромния брой на последните в Германия и Франция, България се води страната с най-много добита атомна електроенергия на глава от населението.
Това ни дава възможността не само сами да си произвеждаме електроенергията, ами и да изнасяме такава в чужбина.

Евтина работна ръка
Тук няма много за пояснение. Толкова евтина работна ръка едва ли има в еврозоната. Странното е, че пак има работодатели, които не могат да плащат заплатите на работниците си...

Манталитет
Ако погледнете и слабите страни, ще видите, че там също присъства тази думичка. Някой беше споменал по-рано, че българите сме хем бели, хем черни... сиво за нас няма 😃 Може би е вярно. Когато имаме стимула да работим заедно, равни нямаме – бием немци, французи и всякакви там други. Но когато го нямаме ... и шведите ни мачкат 🙂

Природа
Уникална е! Няма друга като Майка България. Тук спор няма. Можем да ѝ се наслаждаваме още известно време, преди багерите да дойдат 😃
Към тази точка спада и родното производство. Аз лично мога да кажа, че съм обиколил Европа и по-хубави млечни продукти все още не съм намерил. Каквото и да си говорим, чуждото кисело мляко просто не е същото. За сиренето и кашкавала също натам отиват нещата, макар че швейцарците и французите правят някои наистина вкусни сирена (които ние наричаме кашкавал).

Туризъм
Много се чудих, дали това е добре или зле. Но все пак този бранш отваря много работни места, вкарва инвестиции в инфраструктурата (накара даже премиерът да построи магистралата най-сетне, за да идва на плаж по-лесно, че тоз самолет много скъп 😃) и ни мотивира да учим езици като английски, немски и руски. Какво по-хубаво от една вечер с финландци(-ки) и руснаци!
Положителната страна от национален аспект пък е, че родният туризъм е и зимен, и летен. Летният сезон генерира три милиона туристи, идващи само по въздух, а още много идват по море или с автобус от съседните ни страни. За зимния нямам точни цифри, но доста от колегите ми в университета са чували за България именно покрай курорти като Банско и Пампорово (един от съквартирантите ми даже сега е на Банско 😃).

Дотук бяхме със силните ни страни. Сигурен съм, че имаме и още, които не съм споменал, но нека се придържаме към по-стегнатия формат 😛 Като цяло, научихме, че България е силна в производството на родни продукти, енергетиката и туризма.

Слаби страни

Отношение към работата/училището
„Каквото си посееш, такова ще пожънеш“ са казали хората. Много работодатели не могат да предложат (или поне не го правят) нормални условия за работа на служителите си и съответно последните са недоволни, от което спада и тяхната производителност. Няма как да не дам примера от онзи ден, когато отивам в един супермаркет и на касата магазинерката е цялата в Коледна премяна – до тук добре. Но като си отвори устата, светът като че ли се обърна с краката на горе (вярно, че беше и Краят на Света него ден :Д). „Извади ми ги от кошницата“ (за продуктите имаше предвид); не ми предложи торбичка – аз в тоя кучи студ как ще ги нося тея покупки, не знам; „Нá“ (за рестото ставаше дума) и т.н. Няма едно „Добър ден“, „Заповядай(те)“ или най-нормални обноски. Еми и аз да ѝ бях работодател на тази и аз щях да я държа на най-ниската заплата...
В училището е подобна ситуация. Никакъв респект към преподавателите (не че повечето са си го заслужили, но това е абсолютно друга тема) не само от ученици, но и отново от работодатели. В същото време учениците се задоволяват с една тройка, а материалът, който се изучава е толкова елементарен и основен, дори в гимназията, че няма накъде повече. За справка – в Англия последните три години се учи Висша математика, основи на икономиката, движения в историята, а географията не е държави и столици, а обвързана с икономическото положение (и учебниците не са от преди пет години).
Ще спра до тук, защото наистина мога много да бълвам. Като цяло не искам да обвинявам никого – вижда се, че ниските очаквания са двустранни.

Образование
Малко се застъпва с горната тема, но тук ще изведа друг аргумент. Голяма част от нашите управници са със завършено средно образование (под „голяма“ разбирай над 50-60😵. Това означава, че те са добри в ConQuizTador, но не чак толкова добри в сферата, за която отговарят. От друга страна го има митът, че висшето образование ти пречи да си намериш работа. Ами, много ясно – защо да плащам на някого с висше от български ВУЗ два пъти повече, като мога да взема за същите пари две бройки абитюриентки 🙂 🙂 🙂
Отново ще спра до тук.

Монопол
В много от индустриите има една голяма фирма, която държи огромна част от пазара. Пазарът на горивото е само един пример за това – преди година и нещо зареждах за 2лв, малко след това се вдигна до 2.30лв, 2.50лв, чак до 2.80лв, сега пък почнало да пада до 2.50лв.
Ако имаше държавна комисия по монопола, имам чувството, че щеше да го предпазва, вместо да го разбива...

Манталитет
Тук отново се застъпваме с първата точка от слабите страни. Няма я мотивацията, няма го образованието и съвсем логично ставаме свидетели на всякакъв тип изцепки, които се характеризират по скалата: FACEPALM, DOUBLE FACEPALM, TRIPLE FACEPALM. Можем да сме по-добри, но просто не го показваме. Защо?
Приказката „Не на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“ влиза в пълна сила в подкрепа на този аргумент. За жалост.

Инфраструктура и поддръжка
Магистрала Тракия я построихме за ... 40 години. Във Варна за една година се отвориха 4 мола, по едно време имахме повече отколкото в София даже. По Черноморието за отрицателно време построихме 400 хотела. Много хубаво. Явно, когато ни изнася, можем да строим бърже, но когато трябва – йок.
Но не строенето е това, което ме притеснява, а именно поддръжката. Построяваме нещо... и го оставяме на Божията воля. Да, ама ерозията и ръждата не се вълнуват от такива екзистенциални неща и повели... Свикнали сме да караме по магистрали с дупки (или да кажа „ями“, май ще съм по-точен), да гледаме изоставени сгради и да поправяме само тези фасади, които са убили някого 🙂 В момента съм в бивш петзвезден хотел на Дружба. Не знам, дали все още е пет звезди, но, ако сега трябва да го оценя, не знам дали и три ще му дам... И причината далеч не е в обслужването, а просто в неподдържането на сградата като цяло. Ще кажа само, че басейнът е пълен със следи от ръжда по тръбите, които полепват по тялото ти, но ги виждаш, чак след като си влязъл вътре или излязъл да се изкъпеш. Ще кажете „Е, голяма работа – теглиш един душ и ще се изчистиш“ – Да, но защо трябва да минавам през подобни гадории и да правя подобни компромиси със себе си, след като съм си платил, за да вляза в тоя басейн...
Снощи по новините дадоха също подобен пример с едно ел.табло как гръмнало и оставило цял вход без електричество, а от ел.компания даже са имали наглостта да кажат, че ще пратят техник чак след НГ. Аз лично съм се нагледал на подобни примери, предполагам и вие; за това затварям темата с извода, че не се грижим за собствения си труд!

Възможности

Инвестиции
Явно е, че трябва да се инвестира. Но не в моловве или хотели само, а и в икономически стратегически обекти. Такива са и блоковете на атомна електроцентрала, такива са и автомобилните и ЖП пътища, такива са и фабриките. Да, подобни инвестиции се избиват много бавно, но къде не е така?
Умишлено съм посочил и чуждестранни, и местни инвестиции, защото чрез вкарването на чужда валута в българската икономика, левът поскъпва (това, че е скачен за еврото е друг въпрос 😃), а оттам и жизненият ни стандарт. Инвестиции от местни бизнесмени също се очакват, защото, когато се въртят, парите доста често имат повече себевъзвращаемост, отколкото когато седят в банките – но дали ние ще си ги въртим, или ще ги дадем на банката да ни ги върти... си е личен избор.

Внос/износ
Общо взето същото като горния абзац, но вместо за пари ще си говорим за продукция. От една страна Япония и Южна Корея нямат (почти) никакви собствени залежи на полезни изкопаеми или обработваема почва, но въпреки това са две от най-големите икономики в света. Тук трябва да споменем, че южнокорейският хит, тема на миналоседмичната статия, удари първия милиард още преди Нова Година! Но да се върнем на темата – и двете страни са и най-големите вносители в света, но благодарение на тези „инвестиции“ развиват собствени индустрии, от които изнасят. Японците, например, са един истински банков рай с техните лихви от по 0,2%... и това в криза 😉
В България имаме адски много ресурси, които можем да експлоатираме все още, но за жалост много от тях са по-скоро занемарени.

Международна реклама
Супер много се ядосвам като видя хубавите реклами на Гърция, Турция и Румъния, че наскоро и на Украйна по международни канали като ББС, Евроспорт и т.н. Вярно е, че една такава струва десетки милиони, но защо все още не сме видели и българска такава? Ако искахме да си запазим хубостите за нас си, защо построихме стотици хотели по черноморието и по ски курортите?




Заплахи

Егоизъм в бизнеса
Добре. Нека приемем, че България е почнала да се развива като икономика, жизненият стандарт расте също и всичко е малко по-розово. То не че сега не се случва, но тогава би си проличало още повече: дали
Нужда от протекционизъм
Гръцките домати подбиват цените на родните от много време. Приходите от банковата ни индустрия също заминават на юг. Хлебопроизводителите също са притиснати до стената. Това е един типичен пример, че не всеки внос е подходящ. Вносът трябва да "support"-ва родния бизнес, а не да го цака. За това трябва да се следи за евентуалната нужда от протекционизъм в отделни сфери.

Конкуренцията
... е опасно нещо. В момента на много места такава буквално няма
Потенциалът да си остане неизползван...
Ей от това последното ме е страх най-много. Защото шансът да се случи е най-голям... 🙂🙂🙂



На кратко: имаме много силни страни. Сигурен съм, че съм изброил едва шепа от тях. Целта ми беше да покажа, че такива има. От друга страна, слабите страни - еми повечето се отдават на липсата на мотивация, липсата на цел за една обща посока, в която всички да вървим заедно. Имаме много възможности пред себе си - дали ще ги оползотворим... еми от нас си зависи. Дали ще изоставим идеологията "На Вуте да му е зле" също от нас си зависи. Постоянно си се сравняваме с Европа, основно заплатите - там давали 20-30к минимална, а тука само шефовете получавали толкова. Да, ама там хората не гледат Вуте. А ако го гледат - гледат да му е добре. Защото ако на Вуте му е добре, и на тях ще им е добре 😉

Умишлено повечето аргументи ги оставям с отворен край. За мен лично въпросите са риторични, въпросът е, кога ще ни дойде музата да заиграем хорото заедно и в един такт.

Не знам защо всеки очаква някой да щракне с пръсти, да даде едни пари и всичко в страната да се оправи. Това няма как да стане. Трябва да е всеобщо дознание, че подобна еволюция би продължила десетки години (20-30 поне). Но за да се случи, трябва да се работи продължително в определена посока. А не правителствата да се сменят всеки пет години и да завъртат кораба на 135 градуса. Въпросът не трябва да бъде, дали България е земен рай или земя за прицел - тя трябва да бъде и двете, защото ако нещо не се поддържа, то то бива занемарено и забравено... поне в този век, в който живеем 🙂

Но едно е сигурно: докато сме разединени, не просто че няма да сме нито рай, нито прицел, а хора просто ще си идват, ще си грабят и ще си отиват. А през това време населението ни ще продължи да намалява...