"Мастиленият лабиринт" и още нещо

Day 1,952, 12:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Armaga

Здравейте българи. Реших да участвам в конкурса "Мастиленият лабиринт". Сигурно ще се запитате защо съм предприел това действие. Може би знаете, че аз съм противник на конкурсите от този тип в играта и смятам, че художествените статии губят от своята стойност, когато са писани по "принуда". Сега тук веднага ще бъда контриран, че тезата ми е неоснователна. И да, прав ще е този, който ме критикува. Човек, когато има зададена цел и има поставено време, в конкретния конкурс - 1 седмица за изпълнението, той може спокойно да създаде своята разработка, да я премисли и да за усъвършенства за този период. Тоест, когато човек работи по нещо, което е важно за него, но има достатъчно време за това - работата е най-ползотворна.

Причината, заради която си казах, че ще продължа да пиша статии във вестника си е тази. Това е публикация, която беше изтрита и получих наказателна точка за нея. Оттогава с едно изключение, спрях да пиша художествени статии. Не, че аз мога да пиша. Не ме бива в това, нямам талант, нито пък умения. Просто изпитвам нужда да си изразявам мнението, а се оказва, че нямам нужната почва, за да го правя. Тогава се чудех как да изляза от дупката. Разбрах, че като участвам в конкурс, шансът да получа наказание е най-малък. Затова се записах в "Мастиления лабиринт", а не, че ми харесва конкурса или имам творчески способности.


Кристално чисто небе. Леденото слънце огряваше замръзналата земя. Вятърът създаваше усещане, че студът властва вечно. Двама младежи пътуваха из ледената пустош със своя автомобил. Пътят беше изчистен и нямаше поледица, независимо от ледената прегръдка на зимата. Хората пътуваха с удоволствие, макар и да не срещаха друга кола по пътя.

Тогава единият младеж, докато преглеждаше сайтовете за метеорологичните условия, в района, в който се намират, си играеше и на eRepublik. Там виждаше един старец, който обаче изглеждаше доста начетен. Този човек му помагаше в играта. Обаче, забеляза, че има и много други хора, които се интересуват от този алтернативен свят. Зачете се в техните мнения, със своето устройство, което имаше в това измерение. С разочарование установи, че неговият "мъдър" приятел е плют от всички. Нима без основание бяха тези обиди. В този топъл алтернативен свят, където златните класове пшеница се извисяваха над земята и озаряваха пейзажа, младежът видя, недалеч от хоризонта видя изоставена сграда. Повървя час два, в безкрайното поле на eRepublik и откри, че това е завод за оръжия, който обаче е бил отдавна занемарен. Откри много пистолети. Не му харесаха. След известно време откри амортизирал танк.

Младежът реши да се качи във верижната машина и да я запали. Бореше се известно време с това и накрая успя. Потегли напред, като газеше житните класове. Това му доставяше удоволствие, независимо, че обичаше растенията. Докато минаваше, както намери за удачно, сърдитото слънце сгряваше неговия танк и не след дълго, младият човек усети неприятната жега. Той обаче продължи напред и малко по-късно видя, че са се струпали много военни. След десет минути чу стрелба и видя кръвопролития. Но след още няколко минути видя как пехотната армия бива разгромявана от танковите дивизии. Мигове по-късно изстреля снаряд със своя танк и мислеше, че е направил нещо.
Секунди по-късно обаче видя, че няма танкове, няма военни, и че това е било мираж.

Тогава, вече разбра, че силите го напускат, че разгневеното слънце ще го изгори за своите грешки и слезе от танка си. Причерняваше му. Търсеше вода, но не успя да намери. Тогава порови в устройството си и поиска помощ "мъдреца". В началото не получи отговор. Младежът обаче беше още по-настоятелен и повторно помоли начетения старец. Тогава, той получи отговор, който беше от типа: "Като не знаеш какво да правиш, по-добре умирай в полето. Не си ми нужен!". Младият човек остана огорчен от отговора на неговия вече бивш приятел и осъзна защо другите хора са използвали такива епитети по адрес на "мъдреца".

Разочарован, младежът затвори гневно лаптопа и си каза, че повече няма да влиза в този сайт. Неговият приятел, който караше колата през цялото време, слушаше монолозите на човека, който макар и за кратко, поигра в eRepublik". Тогава шофьорът му каза: "Брато, защо си трошиш нервичките с тази недодялана игра. Можеше да свършиш много по-полезна работа с този лаптоп, а не да изтощиш батериите му за някакви глупости". Събеседникът му се почувства засрамен и не получи отговор.

Докато се водеше този разговор, слънцето беше покрито от облаци, които тайничко се присмиваха на заблудените младежи. Задуха силен вятър. По едно време, колата занесе и без малко да се преобърне. Тогава младежът реши да отвори лаптопа и да види каква е обстановката. Разбра, че им остават броени километри до избраната дестинация и трябва още малко да изтърпят. Шофьорът намали темпото и караше доста по-спокойно, макар че от време на време имаше проблеми. Малко преди да се стъмни, те стигнаха благополучно до целта си.

Накрая си казаха, че ще следят метеорологичните данни и няма да се отклоняват с глупости. Разбраха, че са пътували с три часа повече от необходимото и са минали по заобиколен, неподдържан път. А времето достатъчно ясно им показа, че са тръгнали в грешната посока.

Както може би се убедихте, нямам творчески способности. Измислям нещо и го пускам в "насипен вид". Така е при мен, просто измислям глупости и може би вече знаете, че конкурсът не е за мен. Тази статия не е част от конкурса.

Пожелавам ви прекрасни мигове!
Armaga