"Спахте ли добре, г-н Дянков"

Day 1,800, 08:29 • Published in Bulgaria Bulgaria • by K.Yankov

Повечето от вас може и да са запознати с писмото изпратено до г-н Дянков,но видях,че има и хора,който не са запознати с историята(действителна случка) на – Иван Стефанов Проданов.

”Спахте ли добре господин Дянков? Защото аз не спах добре. Не спах добре поради една причина. Вярно тя е нищожна за вас и надали ви интересува, но мен ме ужили, ужили ме все едно пчела или оса, фрасна ме по главата все едно, че Кубрат Пулев ми е забил един в лицето. Причината е толкова неинтересна за вас, че надали вие ще се трогнете от една бедност, от едно безпаричие, от една мизерия.

Но въпреки вашето бездушие и слаб интерес аз – Иван Стефанов Проданов ще ви разкажа какво толкова много разстрои моя сън. Ще ви разкажа тази история с надеждата, че вие като Министър на финансите на Република България ще се трогнете и ще се осъзнаете.

Преди няколко дена аз (Иван Стефанов Проданов) и моята съпруга пристигнахме в родния ѝ град на гости на тъста и тъщата. Преди това решихме да посетим местния магазин от голяма и известна верига да напазарим за вечерята – все пак родителите ѝ са пенсионери и живеят много охолно с „огромната” пенсия която получават. Както и да е – в магазина напълнихме една количка с продукти и се запътихме към касата. Опашката беше голяма та се наложи да почакаме. Тогава моята половинка се сети че не сме взели памперси за близнаците ни. Аз като кавалер и баща за пример (умря циганката дет ме хвали, ама…) отидох към съответния щанд, който по стечение на обстоятелствата се намира до щанда са месо и там станах свидетел на следната молба на една възрастна жена към момичето, което обслужваше щанда.

- Мило дете отрежи ми 20 гр. (не е грешка, възрастната дама наистина каза 20 грама) салам от хамбургския, че днес взех пенсия и си казах, бе и аз съм човек, да хапна малко салам.

Възрастната дама си взе поръчката и се запъти към щанда за сирене от където взе 100 гр. сирене и от там към касата. Естествено, аз също си тръгнах с памперсите към касата. Опашката пред касата все така си беше дълга, и понеже бяхме с повече покупки пуснахме възрастната женичка пред нас.

Какво стана обаче, когато се наложи жената да плати? Оказа се, че саламчето не е било 20 гр., а 30 гр. та не ѝ достигнаха 0.15 лв. да си плати. Жената много се притисни започна да рови с треперещи ръце в протърканият си портфейл за стотинки, но уви не намери, виждах как сълзите напират в очите й, тогава аз ѝ дадох нужната сума и с това всичко се оправи.

Мислите си, че историята свършва до тук, господин Дянков? Нееееееее, тя продължава. Продължението е следното:

Вече в родителите на съпругата ми, с тъста ми седнахме на масата, жените направиха салата, чукнахме се с хубавата ракия на тъста и прекарахме една приятна вечер в компанията на децата, приятели, роднини и съседи. Съвсем бяхме забравили за днешната случка в магазина, но някой не беше забравил, и това беше възрастната женичка от магазина. Същата тази на която не ѝ стигаха тъпите 0.15лв.

Та на следващата сутрин бяхме изненадани от неочакван, но много приятен гост.

Това беше тази женичка – понеже градът е малък и всички кажи-речи се познават, тя разбрала кои сме и ни идваше на гости с малък подарък.

Знаете ли господин Дянков какъв беше подаръкът?

Скромен, г-н Дянков, подарък, но от сърце – бяха питки със сиренце. Жената беше направила питки със всичкото сирене, което беше взела предния ден и ни ги беше донесла на НАС!

Оказа се, че след като си е взела “голямата пенсия” която получава, а това са “огромните” 140 лв. жената си е купила дърва, платила тока и водата и са ѝ останали “огромните” пари за харчене в продължение на 1 месец – 10 лв.

Тъста ми, който е бивш военен и познавах като много корав мъж, се разплака от нейната история.

Трябва да ви кажа г-н Дянков, че никога през живота си не бях ял толкова сладки питки със сирене.

СЪВЕТВАМ ВИ ЕДИН ДЕН И ВИЕ ДА ГИ ОПИТАТЕ!