Join the new world

Здравейте,

В последната си статия поставих началото на една поредица от интервюта с различни играчи в еРепублик. В този брой ще продължа с тях, като следващият интервюиран от мен, ще бъде Podkrepa. Надявам се да ви хареса интервюто:

Здравей Podkrepa. Радвам се, че прие да участваш в това интервю!
-ВЪХ! Дан' съм станал некъф изфестин!?!

1: Нека първо читателите на вестника, разберат нещо за теб, кой си ти в Реалния живот? Представи се с няколко изречения.
-30 г. Неженен (засега, обаче в много дълга връзка - не знам дали се брои). Project manager на свободна практика. Т.е. разни хора ме наемат да създам сайт като тази игра примерно (нямам нищо общо точно с нея, разбира се) - концепция, решавам как да работя нещата (какво да има, правила...), събирам екип, ако се налага и се грижа докато проекта стане популярен, набира скорост и почне да си избива парите - каквото трябва това да се случи докато стане, е моя грижа. Много рядко работя с българи, да го наречем неефективен манталитет. Емоциите са си едно, парите са друго, гледам да не ги смесвам.

2: Мнението на хората за даден играч, винаги е различно и се формира най-вече от взаимодействието им с него. А като какъв се възприемаш ти в играта?
-Не знам, просто себе си. Не се опитвам да градя определен образ или да следвам някаква линия на всяка цена. Пиша и правя, каквото сметна за правилно.

3: От както си в играта, ти се занимаваш с политика, социални проекти и най-вече помощ на младите играчи. Такъв ли си и в реалния живот? Там тези неща интересуват ли те толкова, колкото тук и занимаваш ли се така активно с тях и в него?
-О, да. Винаги съм набъркан в разни некомерсиални проекти и каузи. Както казах, гледам да не смесвам пари и емоции. Работно време нямам - понякога работя по стрес по 18 часа на ден дни наред, понякога съм просто свободен с дни. Гледам свободното време да го използвам, за да направя Блгария и света малко по-добри. Вместо да пия бира с приятели да речем (което радко се случва, защото винаги има нещо по-смислено или спешно). Общо взето и в РЖ се занимавам със същото. Съвсем междувремнно съм участвал активно в учредяването на две партии, едната още е в праламента, но не членувам в никоя (покрай работа може да се каже, че съм имал контакти със щабовете всичките за които се сещате - няколко години работех в рекламата).

4: До сега не си изневерявал на БНФ. Какво те привлече и все още привлича в тази партия и нейните цели и насоки?
-Не си променям убежденията лесно, огромен инат съм. Трудно е да се каже какво ме е привлякло, при положение, че съм сред основателите. Като цяло се самоописвам като модерен националист, може би и национал-социалист, а да се търсят преки паралели с 40-те години на миналия век... стига бе, се едно сегашните социалисти да се стремят да са 1:1 сталинисти. Светът и условията се променят - или еволюрираш или си доста неадекватен. В никакъв случай не съм расит или хомофоб примерно (обичащите етикетите обожават да ги лепят, но просто не е така). Смятам, че идиотите и талантите са равномерно разпределени по цялото човечесто и т.н. Няма супер раса/нация. Всички имат постижения или потенциал за такива. Просто поставям интересите и благоденствието на собствения си народ като приоритет. Точно както правят други хора в други народи. Намирам го за крайно необходимо.

5: Не еднократно си казвал, че често обикаляш виртуалната мрежа. Какво те привлича в нея и какво е общото и разбичното спореред теб, в общуването между хората в нея, и лице в лице?
-Не знам. Трудно е да кажа, при положение, че на практика живея в мрежата. Все едно да питаш дядо от село за социума в социалните мрежи. Като цяло има известна анонимност (до голяма степен илюзорно усещане) и хората малко по-свободно са... себе си. Ако се притесняваш да счупиш прозорец, да убиеш животно, да откраднеш пенсията на някоя баба или да се изсе*еш насред мола в РЖ, защото може да има последствия, онлайн просто го правиш. Просто по-добре проличава кой какъв е. Приема се, че можеш да градиш фалшиви самоличности за безпроблемно и да ги зарязваш, но не е точно така - те стават част от теб по един или друг начин.

6: Защо точно Podkrepa?
-Хах, това е сигурно най-неудобния въпрос... Има едно сайтче, занимаващо се основно с българските общности по света. Една нощ, скапан от работа нещо се нервирах, че такова нещо като, че няма (не и независимо от политика, финаси и .н.) и просто го създадох (както и доста други) в 3 посред нощ. Като се наспах се сетих, че има вече РЖ синдикат с такова име... както и да е, засега не съм измислил по-добро, а и вече май е късно за смяна. През уикенда с кафето цъкам да се ориентирам в трендовете онлайн (кое става полулярно, как, защо...). В група във Фейсбук мернах линкче на Емпире (когото не познавах), регнах се с идеята да огледам какво представлява ("социална стретегия" ми е в десятката на професионалните интереси), да запазя името на това некомерсиално сайтче, евентуално да добавя линчке със SEO цел, пък ако намеря вътре хора, интерсуващи се от тематиката на сайтчето, да ги информирам за съществуването му. Барем някой се и включи в проекта. Уловката е, че тоя проект искам да остане анонимен, защото сигурно не се харесва на всички. Ако има човек/група, има и начини за взаимодействие върху него/тях. А аз не искам някой да има с какво да ме притиска. Анонимността, създава неудобства, но дава и свобода, която аз ценя. Като цяло намира свободата за много важна. Обаче това изключва офлайн срещи за съжаление. Ще си остана "призрак" за хората в играта, много от които ми станаха вече доста близки по един или друг начин.

7: В момента еБългария е на кръстопът и може би не е била никога по-разединена от сега. Какъв е правилният изход от създалата се ситуация според теб и можем ли да излезем победители от всички тези политически игри?
-Тя винаги си е била на кръстопът. Просто е обречена, ако участват над 5 българи. 😃 Ход - а където и да е. Твърдо не искам да сме нечии слуги, а според мен няма по-пагубно нещо от разделенето (народът ни винаги си е патил жестотко точно от това). Каквото и да е решението на мнозинството, ще работя в/за него. Има напоследък агитки Феникс-Еден, които приличат на футболни такива. Никога не съм бил фен на такива неща (споменах ли, че държа на свободата...). Не съм склонен на компромиси със свободата (която определено не е кучешка привързаност към пореден Голям Брат) и интересите на еБългария заради нечие увлечение. Известни компромиси, разбира се са необходими във всички случаи, но трябва трезво да се преценява дългосрочно дали ефекта ще е полза или ущърб.

8: Кой момент от историята на еБългария ще остане винаги в сърцето ти?
-Надявам се такъв да предстои. Малко съм песимист и перфекционист по природа. Аз съм от хората, чиито оценки варират в диапазана между "тая пък простотия, как изобщо можаха да допуснат да се случи" и "абе можеше и по-добре". Няма угодия.

9: Кой е твоя български идол?
-Нямам идоли и не искам да имам. Вредно е. Най-малкото биха били в различно време и условия, което ги прави неадекватни за конкретните.

10: Има ли хора, които са ти крайно неприятни в играта и никога не искаш да имаш нещо общо с тях?
-Не. Ядосвам се понякога, но самия аз не поставям поляризирани оценки на нкого и нищо. Живота ме е научил, че никога нищо не е само черно или бяло и за всяко събитие или поведение има причини с история. Опитвам се да анализирам и приемам. Ако намирам нещо, определено вредно се опитвам да го променя след като потърся механизмите, които го движат в тази посока. Знаете и най-големия и страшен камион си има кормило и педали някъде. Ако го видите да се носи със страшна сила към детска градина, по-добре да изтичате в кабината и да го спрете или отклоните (дори да се налага да изритате от там пияния, дрогиран или заспал шофьор). Не обичам да го правя по принцип - само ако се налага да възпрепятствам някого да увреди сериозно други невини хора с поведението си. Имаме нужда от всички, а различните гледни точки и начини на мислене са страшно ценен ресурс, с който ние българите сме благословени (макар да създава "орел, рак и щука" неудобства и обща неефективност, ако е безконтролен, насочи ли се в обща посока, намаме спиране).

11: А има ли хора в играта, които за теб са приятели и с които би искал да се срещнете в Реалния живот?
-Да. Но едва ли ще се случи (виж въпроса с ника).

12: Красиви отвън или красиви отвътре жени?
-Отвътре. Или някакъв баланс. Познавам достатъчно много външно красиви жени, за да знам колко гнили може да са външно лъскавите ябълки. Нещата общо взето се разпределят, бог дал - бог взел и едното често се оказва за сметка на другото.

13: Какво според теб липсва или трябва да се промени в нас и еБългария, за да достигнем това ниво и величие, заради което всички играем тази игра?
-Повече чувство за общност. За един българин (съответно какъвто и да е друг) е важно да чувста другите българи по-близки от каквито и да е пришълци. Прекалено много нихилизъм имаме тук. Отдавам го вродения индивидуализъм в комбинация с десетилетията на комунистическия режим. Обществото е удивителен организъм и само ще изцели тези рани, но трябва време. Нормално е след голама криза - обществата в Германия и Япония след Втората Световна също са имали много подобни. Изобщо в България, не само (е). Както казах горе, в играта сме си отражения на РЖ, държим се и реагираме така, както бихме го правели и там.

14: Тук можеш да отправиш послание или пожелание към нашите читатели!
-България над всичко (за някои може да звучи кухо и високопарно, за мен съвсем не е така)!

Накрая ще вметна една тема за размисъл, с 2 примера от Реалния живот, дадена от Podkrepa:
1. Седим с един бивш шеф-доста мъдър германец на една висока тераса на някъде си. Пием водка, пушим (не е за малки деца да казвам какво), празнуаме една победа:
- "Вие българите сте страхотни хора. Невероятно креативни. Много ефективни като приемете нещо за лична кауза, оправяте се със всякакви ситуации по съвсем естествен начин, за които квалифицирани в точно в това експерти не биха се сетили"
- "Хубаво де, ама защо не работиш с повече българи като толкова те кефим"
- "Ааа... знам аз. Индивидуално сте страхотни, като сте повече от двама, ефективността рязко пада, защото губите по нея в конфликти помежду си. Хора в един екип си стават най-лошите врагове"

2. Един филипинец, на друго място по друго време:
-"Абе вие сте май като нас - крабове",
-"Какво искаш да кажеш?"
-"Ами виж сега, моя народ е рибарски. Ловим крабове с мрежи. Като се вдига мрежата, тя е пълна с крабове. Крабовете са яки, винаги някой може да скъса мрежата със щипки и да се освободят всички. Винаги могат да напънат в една посока и да скъсат мрежата или да обърнат лодката. Вместо това всеки драпа индивидуално нагоре към отвора, катерейки се по гърбовете на другите, които се опитват да направят същото и ги избутва надолу. В крайна сметка многото силни крабове свършват индивидуално мъртви в нечия тенджера. Всички. Щото всеки е най-умен и силен и е под достойството му да се съюзи със съседа си в името на общата цел. Той сам и само той. И не би свършил нищо, ако то би помогнало и на друг, на който към момета не дължи нищо. "

Благодаря за интервюто и отговорите!


Благодаря на всички, които прочетоха тази статия. Надявам се интервюто да ви е харесало.