Join the new world

Здравейте приятели,

Няма как, Мощно продължавам с интервютата. Както казах в предишното, днес ще Ви предоставя не едно, а цели две интервюта с известни еРепубликански личности. Този път мой гост ще бъде NKFV. И двете интервюта поне за мен са доста интересни и всеки може да си намери нещо любопитно в тях, стига да отдели време да ги прочете. Надявам се интервюто да Ви хареса!

Здравей NKFV! Радвам се, че прие поканата ми за интервю. Нека започнем с нещо за теб.
1:Кой си ти в Реалния живот?
-В РЖ бичим айляка, пеем за сините, къртим нощна София (довечера ще е тежко, нищо че е никакъв ден) и мъдрим схеми за светло бъдеще.

2:А кой си ти в играта? Разкажи за своя еЖивот.
-Кой съм в играта? Ами тъпичко е човек да говори сам за себе си, но все пак ще измъдря нещо. Предполагам мнозинството от играчите ме познават, няма какво толкова да се представям. Общо взето съм видял всичко в тая игра - имам все пак и лоши моменти, но хубавите и интересните са в пъти повече. Един от играчите съм с най-голямо влечение към еПолитиката, било тя вътрешна или външна. За мен това е най-интересния аспект в играта, защото нещата не опират само до цъкане на бутона файт, а до комуникация и контакт с други лица. Това общо взето го правя от регистрирането си в играта преди 2г и най-вероятно, докато еУмра ще продължавам да го правя.

3:Защо NKFV? Откъде идва това?
-Еее, са. Кафения да има...

4:Какво те привлече и задържа толкова време в играта?
-Регнах се след като прочетох за играта в една тема във форума на Левски. Както може би всички регнали се, така и при мен текстът беше много надъхващ - как ни били мачкали съседите, как сме били малки и слаби, как ако съм съм регнал съм щял да помогна на виртуалната ни родина и тем подобни булшитс. Та това беше причината да се регистрирам. На следващия въпрос обаче ти гарантирам, че и с камъни да ме целиш, и тупаници да ми биеш, не мога да ти отговоря. Задавам си постоянно въпроса какво ме кара да продължавам да играя тая тиня, но наистина нямам отговор. Предполагам, че за много хора играта е станала навик. Толкова голям навик, че да бъде сравнен със сутрешното кафе например. Ставаш, правиш си кафето, сядаш на компа и си праскаш тренировката и работата. Социалния елемент движи играта и всъщност на него се дължи всичко. Бих казал, че има хора, за които мога да кажа, че са ми истински еПриятели и в играта бих им се доверил за всичко. Така, както в живота си имам страхотни приятели, на които мога да разчитам на всичко, така и в играта има такива хора.

5:Преди настоящата ти партия, ти си бил член и на други партии. Това ли е най-добрия избор за теб и с какво тя е по-добра от другите според теб? А интересуваш ли се от политика и в Реалния живот и има ли идеология, на която симпатизираш?
-Бил съм член общо на четири други партии. Това са в Син Алианс, БДП, Нова Атака и Бойкот. Времената с митичния Син Алианс ми бяха едни от най-забавните изобщо от целия ми престой в играта. Заедно с мен, с регнаха и още около 100на потребители на Левскарския форум. Бяхме супер задружни и организирани, тъй като си имахме място, където да комуникираме и да си помагаме. Общо взето, играчи на по два месеца направиха мазало в тогавашния еРеп живот. 90% от хората си правеха ташак и искрено се забавляваха. По-старите играчи трябва да помнят Обливането и смАрт точките 😃 А Коцето Калки може ли да го забрави някой? Ами, не може, разбира се. Никога няма да забравя когато превзехме комунистическата партия на Мадбойчо. Толкова се смях цяла вечер от коментарите и статиите, че за първи път забравих да работя. По този повод и досега получавам обвинения от един олигофрен, че съм организирал цялата операция, но единственото общо, което имах с това превземане беше, че гласувах за “точния човек”. След това хората се отказаха от играта и в момента сме само четирима - аз, malion, sepultura и busdrivercares. Както казах вече, политиката си ме привлече още от самото начало. Бяхме буквално на 10на дни, когато стартирахме операция “Мамалига” заедно с Мелиорес, Лачков, Папен и други. Тогава бяхме в Пеникс и румънците ни бяха окупирали. Бяхме с техни гражданства и с добра координация успяхме да вкараме 3ма българи в техния Парламент. Папен пази скрийншотове, ако прочете това интервю може да ги изпрати. Та, като се разпадна Синия Алианс търсех къде да се насоча. По това време вреше и кипеше по оста БНФ-ОБ, но това не ме привличаше по никакъв начин. Тогава писах на лидера на БДП - J Grey - дали би ме допуснал до избори. Писах само и единствено на него и ако той ми беше отказал нямаше и да се пробвам другаде. В партията по това време беше и друг мой много добър еПриятел - spunkBG - та това също бе решаващо за моя избор. Джейката бе доста изненадан, но не неприятно и ми даде шанс. Така направих два поредни мандата от листата на БДП. След това обаче той “сдаде” лидерската позиция на Скуал, към който имах доста забележки за дейността му в еРеп и така напуснах БДП. След това писах на Зиези от Нова Атака дали ще ме допусне от неговата листа и той прие. Бях набрал инерция от първите ми два мандата и ми беше доста интересно в Парламента. Това беше причината да продължа. След още два мандата си дадох почивка и за няколко месеца не участвах на избори. Така се стигна до създаването на “Бойкот”. Партията беше за ташак. По това време пак нещо пустите еРепубликанци се бунтуваха срещу Плато и така ми дойде тая идея. Въпреки че беше на няколко дни, успяхме да влезем в топ5 и тогава за първи път в еБългария бяха въведени “блокировачите” по време на избори. Представихме се добре като за най-млада и най-малка партия в топ5 и както се казва “с яденето идва и апетитът”. Беше напълно ясно, че тази партия няма бъдеще, най-малкото логото го бях направил на Paint. 😃 Тогава чух за разминаване на възгледите във ВМРО и че се готви сериозно отцепление. Свързах се с мецагецата, свенбекер, софията и дарк.темплар и обсъдихме бъдещето. Така се роди идеята “Партия на Независимите Българи” и това е нещото, с което най-много се еГордея. Най-хубавите ми моменти са свързани с тази партия. Дали е по-добра или по-лоша няма да коментирам, но тя си има и силните, и слабите моменти.

6:Какво е да си част от 3-ти взвод Цар Самуил? Защо някои ви наричат лоши хора или ужасни хора?
-В 3ти взвод са събрани едни от най-готините хора в играта. За съжаление в момента съм по-скоро финтивен член на отряда, тъй като от няколко месеца не влизам в скайп, а в тази игра комуникацията е основния елемент. В чата бе голяма веселба, но това не значи че има само спам и глупости. Когато трябва се обсъждат сериозни неща както от играта, така и от живота. Разбира се, това беше във времето, в което бях част от скайп-чата, но не мисля че нещата са се променили. Лоши хора?! Аз не познавам такива. Използвам случая да се извиня на играчите, които са ме подкрепяли и са заставали до мен, тъй като често са били обиждани безпричинно. Истината е, че има доста хора, с които ни се разминават възгледите за играта и нападките към тях са отправяни съвсем незаслужено. Поздрав за цялата група с култувата песен. 😃😃😃

7:Имаш ли любим модул от играта? Кой е той и с какво той е по-добър от останалите?
-Както казах вече това е политическия. За съжаление, чисто игрово, той е по-слаб от всички останали взети заедно, защото откакто съм регнат този модул не е пипнат. Може би единствената промяна, която се сещам е, че заличена държава може да има президентски избори на 5ти. Това преди го нямаше. Не може една част от играта да се опитваш да развиваш, а друга тотално да си забравил. Най-елементарното, което веднага се сещам, че е необходимо е да вкарат вестник и акаунт в партийната страница. Така хем ще се пазят партийните статии, хем ще могат да се събират парти за партийни инициативи, без някой да го е страх от бан.

8:А имаш ли любим момент от еИсторията ни и кой е той?
-Любими моменти много. Като започнем от операция “Мамалига”, минем през превзетата партия на Мадбойчо (да, гадно звучи сега, но тогава за играч, регнат преди 2 месеца ми беше супер забавно), създаването на ПНБ. Честно казано, никога няма да забравя първото Лазократското въстание в иранските ни колонии, когато един от танковете им - Мамаду - наля чутовните по онова време 500к срещу нас (може би да се равняват на около 5млн в момента, тъй като тогава обикновените играчи правихме по 40-50к щета на макс кръв) Ако не се лъжа, бяхме с 4040 тогава по чатовете и спамехме като луди “Bulgaria in EDEN”. Любим момент ми е първата военна победа на еБългария - тази над БЮРМ. Тогава за пръв път усетих тръпката от победата, затова няма как да забравя този момент. Естествено, постепенно емоциите намаляват, играчите (аз със сигурност) олягват и някакси тръпката се позагубва. За това вина има и Плато, заради постоянни му промени. Дългосрочен план за развитие в еРеп е химера.

9:Ти си един от най-дейните политици в играта. Виждаш ли някъде грешка или провал в някое твое действие в играта и съжаляваш ли за нещо?
-Оо, много грешки съм правил. Чак за провал, не мисля, че съм се провалил, защото общо взето с каквото съм се захванал мисля, че съм се справил. Съжалявам за това, че Баба Диди не прие извинението ми и напусна армията, заедно с 8ми; съжалявам за онези прословути 50% процента, тъй като от Президентското място нямаш право да говориш по този начин; съжалявам за една глупост, която направих срещу Молдова. Има и други неща, но в момента тези ми изникнаха от раз. Безгрешни хора няма, така че е нормално всички да правим грешки.

10:Какво те накара да станеш Президент и кой беше най-трудния момент в мандата ти? А кое определяш като най-голямо постижение през мандата ти?
-За президент ме караха да се пускам още, откакто основахме ПНБ. Властта в тази игра обаче никога не ми е била самоцел и поради тази причина и президентското място не ми е била някаква фикс идея. Пускал съм се два пъти на сериозни избори. На първите през Април останах на трето място, а през Юли спечелих. Определено най-трудния ми момент не само в президентството, а и в цялата игра беше скандалът, който се разрази около мирът с турците. Разчистването на лични сметки беше много сериозно, а Парламентът беше само от 10 човека. Това позволи на определени хора да създадат сериозен вътрешен конфликт, от който в крайна сметка се видя кой е правия. Не мога да разбера защо продължават да се говорят лъжи за предложения от мен мир. Ето ви линк, ето ви линк и за приетия от Ботев мир. Не знам вече на какъв език да го напиша, но мир, който бе приет с 9:1 от депутатите, след ден бе отхвърлен, заради забавяне от 5 дни на Бургас. Това се дължи, изцяло на истерията, която бе създадена тогава. И в двата договора имаше гаранция от 200к лв. Ако всичко бе наред щяхме да имаме свободна България на 6ти Август, а не на 20-25. В крайна сметка, раздорът който бе създаден единствено забави нашето освобождение. Това наистина ми беше най-трудния момент, но тогава благодарение на Ботев, Лито, Пенчев и Далакас успях да се справя.

Най-голямо постижение? Времената бяха много тежки, а ОНЕ ни мачкаше тотално. Въпреки това, за първи път от около 2 месеца страна от ЕДЕН постигна победа в директна битка през МПП. Това беше битката за Видин. След това, имах честта да съм един от малкото президенти превзели Мармара. Благодаря на всички армейци, станали в 04:00, за да се бием заедно срещу врага. Не само това, но дори и успяхме да поведем с 3:0 при следващиата атака, но тогава вече ОНЕ се мобилизира и ни обърна. Имахме нормални Парламентарни избори, за разлика от предния месец. Освен това освободихме Финландия, Ирландия и Италия и прекъснахме бонусите на Сърбия, Унгария и БЮРМ. С проведените промени в армията средната активност бе повишена от 68% до над 80%. Най-много съм доволен обаче от това, че от кабинета ми излезнаха две имена, които впоследствие промениха еБългария - Ботев и абсфреш. Единия бе Министър на Войната, другия на Икономиката. Независимо, че в момента нашите виждания се разминават, аз уважавам тези играчи, защото са дали много от себе си за еБългария.

11:За пореден път сме на кръстопът в играта, според едни предадени от съюзниците, според други смесваме играта с Реалния живот, а според трети не. Мислиш ли, че ще съумеем да излезем от ситуацията по възможно най-добрия за нас начин или не и защо се получава винаги такова разделение между нас самите, че се стига дори да се обвиняваме в сътрудничество с други държави, инфалтилност и комплексираност?
-Положението в момента е критично и вариантите за съжаление са два. Всякакви спекулации с това, че има повече “възможности” са чисто замазване на очите. Или приемаме турците в ЕДЕН или отиваме в ОНЕ. Турция е избрала своя път и той е този на еденските държави или като цяло на ТЕДЕН-държавите. ОНЕ е затворена страница за тях и никой не може да им кажа каква посока да поемат във външната си политика. Да приемем хипотетично, че те станат част от Терра (което няма да стане) ние пак не можем да воюваме с тях, защото ще имаме към 20 общи МПП-та. Хората, които не искат турците в ЕДЕН ясно трябва да си дадат сметка, че това автоматично означава съюз със сърби и бюрми. Просто няма друг вариант. За съжаление обаче, тези играчи си мислят, че дори да не допуснем турците в ЕДЕН ние ще воюваме с тях. Няма, просто няма как да стане и ние да сме в ЕДЕН и да се бием срещу турците. Затова, приканвам политическите сили в най-скоро време да излезнат с позиция, защото в момента само се протакват нещата. А решенията, както казах вече са само две - или се приемат турците, или се отива при сърби и бюрми в ОНЕ.

Разделение винаги ще има, защото винаги ще има различни гледки точки. Аз не мога да разбера само защо трябва да се обиждат хора на туркофили, на предатели и на не знам си какво още, затова че изказват своето мнение. Аз уважавам тяхното мнение, че са против турците, но нека си дадат ясна сметка, че това ни праща в ОНЕ.

12:Има ли хора от играта, които не харесваш и не искаш да имаш нищо общо с тях в Реалния живот?
-Разбира се, че има. Какво общо мога да имам с еДеграданти като бакалин, слап или раксел? Та те досега не са свършили нищо полезно и градивно за виртуална България. Но не тва е лошото - по-лошото е, че цялата им игра е анти-насочена.

13:А има ли такива, които смяташ за свои приятели и с удоволствие би поддържал приятелски отношения с тях и в Реалния живот?
-Имам много еПриятели, но често казано искам да си останат само такива. Не ходя по еРеп срещи, нямам и намерение засега. Сигурен съм, че ако се видя на живо с определени хора, ще създадем добро приятелство, но предпочитам да не го правя.

14:Какво ни липсва, за да бъдем по-добри?
-Какво ни липсва? Ми нищо не ни липсва, обаче много обичаме да се правим на жертви. Все сме недооценени, все сме онеправдани, все някой не ни уважава, все някой друг ни е виновен. Истината е, че така явно ни е по-удобно и го използваме за оправдание.

15:Тук можеш да отправиш своите послания и пожелания към читателите.
-Повече положителни и по-малко негативни емоции.

Благодаря за интервюто и отделеното време!