Вестник ML Брой 59 - Да се натролиш сам

Day 1,882, 02:35 • Published in Bulgaria Romania • by Luclf3r

Привет, еРепички!
Без песен за фон (че ще ми я изтрият заради нея статията) днес ще пиша по темата "Да се самонатролим" за конкурса /не се чете/ (или по-скоро не се разчита). Организиран от /не се чете/(или по-скоро не се разчита) с единствен участник аз. Нека започна

Някои от моите принципи (леко преработено като за играта)
1.Смятам себе си за перфекционист в това което искам да съм такъв. Отнася се за работа, развитие в много отношения и преди всичко за мен. Писането граматически и т.н. правилно според книжовният език не е от тези приоритети (обявено още в първият брой на вестника).
2. Когато обещая нещо се старая да го направя. И разбира се “старая” е малка дума. Жив умрял аз трябва да го свърша, болен и т.н. не се броят като извинения. Затова и внимавам какво обещавам.
3.Когато взимам важни решения не позволявам чувствата да взимат превес. Старая се да съчетавам хладен ум и топло сърце с превес на ума особено в случая.
4.Когато не харесвам нещо си го казвам особено ако уважавам отсрещната страна.

След като издигнах скалата от която ще скачам е време да отъпча пътеката до ръба.

Малко предистория
Преди време направих избор да направя протест за нещо случващо се в играта. Направих моя избор и действах защото не ми харесваше случващото се което би довело до по-малко себеуважение (кореспондиращо с точка 1). Казах си какво ме мъчи (съгласно написаното от точка 4). Обещах нещо (съгласно точка 2) и действах решително за да се оправят нещата с това си действие. Решението го взех внимателно (спрямо точка 3 ). Последва една статия в резултат случващото се, а подготвях и втора, която с оглед последвалото няма да види бял свят.

...и после
Случи се така обаче, че наруших точка 2. Това стана като се върнах към ситуацията от която беше провокирана. Дали се е променила или не е без значение. Дали някой друг ме е подтикнал също е без. Тия работи не служат за оправдание, както и моята дума се обезценява в случая дори и в идеята за обясняване. Превръща се в момента “иде ми дойде ми”. Все едно е взета в състояние на афект или меркантилно (точка 3). Мислех да дам тук една аналогия ама ще мина и без нея. Тук няма смисъл от извинения защото думите не оправят нещата. Дори и да беше извинението спрямо някой и да не се отнасяше до такъв случай пак за мен то не струва нищо защото действия не се оправят с думи.

И сега накратко
Рядко се дъня, а в случая се издъних много яко. Примера който съм искал да дам не струва вече и 5 еСтотинки.

Troll me
Troll me my friend
Troll me
Troll me again

...
Сега повярвахте ли ми, че човек може да се самонатроли? :-j