Join the new world

Получих немалко опит от моят ментор за цветната лудница пред мен и определено бързо влязох в час и не съжалявам за това което оставих след мен. Скокнах за първи суицидален акт (почти се самопретрепах съзнателно). Дадох си "почивка" от около седмица-две и нещо (в мислене) след което реших видях друг аспект на играта.

Виртуална еНемотия
Реших да почна от най-ниското стъпало – без пари и без хляб. С пълно неразчитане на други аз си правех моят експеримент. Аз бях еБебе, запознато с консуматорските принципи в играта на практика, но бизнеса беше само в теоретични граници за тогавашния момент. Бях си направил и таблици които в оня им вид не влязоха никога в реална употреба – не достигнах до онези фирми. Не познавах почти никой, а тези които познавах ги напуснах заради неразбирателство и мостовете назад бяха изпепелени... За мен определено започна съвършено друга игра.
Работа на супер малко кръв (за да събирам пари да стигна до повече), златото което беше изкарано се държеше за по-късни времена. Но защо натрупах еМемоарите си… Стигнахме…

Чатовете
Несъмнено стигнах и до чатовете които вече в късната им версия доста тежаха и лагваха на моменти. Нещото което исках да направя като функционалност изискваше втори човек. Да говоря за подаръците. Смятам, че решението с подаръците беше мъдро.
Веднъж Конфуций сънувал един сън в който виждал ада и рая
Ада: Хора насядали около една маса отрупана с храна и двуметрови прибори за хранене (клечки), а те озверяло глади, че не могат да се нахранят сами.
Рая: Хора насядали покрай същата маса отрупана с храна и двуметрови прибори за хранене (клечки), с които забележете се хранят един друг.
Бинго! Подаръците ни правеха по-задружни и по-разчитащи едни на други защото подаръка не може директно да бъде изяден, а трябва да бъде подарен за да бъде употребен. Имаше лимит за тези неща за еДен, но докато нямаше организацийка направена от теб разчиташ на ДРУГИТЕ ("Почеши ме за да те почеша" пак на Конфуций )Това създаде според мен немалко връзки между хората, по линии различни от еПартийните, еАрмейските и еВестникарските.
Там хора за мен напълно непознати ми връщаха подаръци,а аз на моменти гледайки с недоверие се плашейки, че последните ми пари ще послужат за здравето на някой друг. С всички сили се борех да оживея и да се бия и да се развивам, а горното спъваше развитието ми с дни. Възстановяването ми продължи дълго и аз видях какво правеха подобни на мен люде в чата. Просеха друг да им оправи грешките за да ги допуснат някои от тях отново.
Моя милост е горд, че е и горделив на всичкото отгоре на моменти по свой си спазващ някакви принципи начин и това не ме поблазни.

Мъките си струваха
... и аз видях тогава нещо което сигурно подсъзнателно ме е карало да е една от причините да остана дори след "експеримента" ми в играта. Имаше безвъзмездно ДАРЕНИЕ на подаръци което ми спести още 1-2 дни вероятно. След като се оправих разбира се те бяха върнати, както и дадох един скромен подарък несвързан със спецификата на играта. Не съм питал дали да спомена името на този виртуален тогава за мен еГерой в този вестник, но аз съм запомнил и отбелязвал, че тази помощ за мен беше огромна. На днешно време почти, е равносилно почтии (за мен),като предоставане на някой непознат фирма. Ти не знаеш после дали ще ти я върне дори. Аз си броях еСтотинките. После си купих своя организация и си ги мятах сам на себе си, но делото не беше забравено. В тази игра имаше нещо заради което да се играе.

Обобщението до тук
Да, тогава играта беше социална и бяхме с още една идея по-зависими от другите (както казваше и еТатко ми). Хората се запознаваха един с друг в официални чатове на играта и утопията сякаш беше реалност.Имаше работещ сравнително балансиран пазар и сигурността, че промените няма да са толкова дълбоки, че да срутят всичко.
Обаче при администраторите на играта падаха още дребни стотинки, а разходите са големиииии. Този рай и утопия бяха пред срутване рано или късно. Бях още малък и зелен обаче да виждам, че това което се случваше, а то се случи... Избрах да почна от дъното, а не от началото за да видя други аспекти от този социум.

Предполагате, че следващият брой ще продължим нали така? Мдааа.