Поредица от интервюта: Melliores

Day 1,545, 06:05 • Published in Bulgaria Bulgaria • by AquariusSG

Здравейте приятели,

Отдавна не съм публикувал интервюта, но ето, че дойде време отново да продължа с моята поредица от интервюта с различни личности от играта. Бях пуснал няколко интервюта и чаках да станат готови, за това не съм търсил и нови хора, които да интервирам, но пък се получи така, че част от чаканите интервюта станаха готови почти по едно и също време. За това както се очертава днес ще Ви "поизмъча" с не едно, а цели две интервюта и то с доста интересни личности от играта. В първото от тях мой гост ще бъде Melliores. Надявам се интервюто да Ви хареса!

Здравей Melliores. Радвам се, че прие поканата ми за интервю.
-Привет Гошоси и моля за извинение, че се наложи да те накарам толкова да чакаш.

Като за начало, нека започнем с нещо за теб.
1:Кой си ти в Реалния живот?
-На 25 години съм, за момента в Марсилия, Франция и се занимавам с чужди езици от порядъка на френски, английски, испански, португалски и други. В общи линии, за момента съм просто поредния беден студент.

2:А кой си ти в играта? Разкажи за своя еЖивот.
-Започнах заедно с хъшовското поколение през Януари, 2010-та година, когато Румъния ни бе окупирала за няколко дни и с помощта на Сърбия и други страни-членки на вече несъществуващия Феникс, възвърнахме териториалната си цялост. След това заедно с Папен, Лачков, Лорд Вуду, Лийка, Милена (Милениум 3) и дори НКФВ участвахме на партийните избори в Румъния с помощта на още около 140 хъша, които бяха “родени” с румънско гражданство. Взехме 3 от общо 40-те мандата в румънския парламент, ала след това бързо загубихме мотивация, тъй като нямаше голяма полза от тях.

През Февруари, 2010-та бях привлечен от Нисекс, Сивия кардинал, към новообразуваното министерство на Отбраната и запретнахме ръкави да направим една нова и работеща армия. Първия ѝ облик бе 50 отряда, сформирани в 10 дивизии, по 5 във всяка. Имаше общо по 10 души в отряд - двама офицера и 8 войника, с общ личен състав от малко над 500 души. Бяха луди и шеметни времена, когато и доктор Криптос написа първия армейски скрипт и собственоръчно направи армейска страница, където да може да следим какво става.

След близо 3 месеца в министерството на Отбраната бе взето решение да се опитаме новото поколение от играчи да поеме кормилото на държавата, тъй като имаше все по-силен натиск за това. Кандидатирах се за президент през Май, 2010-та, ала за мое щастие или нещастие, месеца бе изпълнен с перипетии, тъй като Гарабеда, президента през Април, атакува Румъния на своя глава на 3-ти Май и ни завеща една печална война срещу тогавашния Еден. За незапознатите с тогавашните правила, ако една държава атакува оригинален регион на друга, то тя задейства всички нейни съюзи, но не и своите. При загубена битка не се губеше инициативата, можеше да се атакува колкото си искаш, ала атаките струваха в злато, при това никак не бе евтино. След около 8 дни поддържане на нашата инициатива, докато се помъчим да намерим още съюзници, я предадохме в ръцете на Румъния и очаквано те ни сгазиха, тъй като имаха повече съюзи и бяха и много по-силни от нас тогава.

И всичко това стана, защото на Гарабеда цял месец му се мъмреше как се иска война, независимо каква. Необмислената война, без знанието на нашите съюзници доведе до една мини-кастрофа, защото трябваше да изпразним хазната наполовина за да поддържаме инициативата и да си върнем регионите след това.

3:Защо Melliores? Откъде идва този ник?
-Идва от френския глагол améliorer или “подобрявам”. Или както каза една бразилка melhores, по-добрите сиреч.

4:Вече си в играта повече от 2 години. Какво те привлече в играта и какво те задържа в нея вече толкова време?
-Честно казано, привлече ме възможноста да практикувам българския си. Странно нали? Това което ме задържа бе възможноста да играеш с живи хора срещу теб, с които да споделяш и радост и мъка. Отдавна вече няма кой знае колко стратегия в играта, особено във военния модул, заради това по-скоро социалния елемент ме държи тук все още.
Крис, ако четеш, остави чашката на страна и се връщай в играта.

5:След Президентския ти мандат ти не си участвал пряко в политическия живот.
Каква е причината да страниш от него и има ли идеология или партия, на които симпатизирашнай-много?
-По време на президентския си мандат станах свидетел на много задкулисни игри, особено от страна на БНФ. Имаше момент, когато имахме нужда от депутат на линия за да пуснем дарение към БНБ, за да не може румънците да вземат каквото има в хазната ни като плячка при превземане на един от регионите ни. Империята, старият нов водач на БНФ, ми каза, че всички или са напуснали парламента заради очакваното превземане или са изхабили предложенията си вече. Успях в крайна сметка да намеря депутат но седмица по-късно се оказа, че не само е имало депутат със свободен законопроект, а те дори са били няколко. На въпроса ми защо ме е излъгал като действащ президент в труден момент, Империята ми отговори, че за него е било по-важно БНФ да имат законопроект в резерва за да може да се гласува импийчмънт. Тогава Империята бе завършил втори на президентските избори, тоест, за него бе по-важно какъв пост ще заема той, отколкото с колко средства ще разполага държавата, ако наистина той заеме поста.

Честно казано, всичко това ме отврати. През месец Май отделих буквално дни на играта в опит да намаля последиците от необмислената война и скромните ни възможности тогава. В отговор получавах постоянно саботажи и опити за задкулисни маневри. Тогава ясно разбрах, че наистина не е важно какво правиш, а колко силно викаш. Или поне в България и еБългария е така.

Отказвал съм няколко десетки пъти да се кандидатирам за депутат, на различни партии. Просто не искам да се занимавам със септичната яма, която е била българската политика от много време насам.

6:Кой беше най-трудният ти момент и съответно най-хубавия, когато беше Президент?
-Най-трудния бе да си лягам всяка сутрин, защото винаги имаше нещо за вършене покрай войната. Благодаря на Папен, че ме занимаваше с какво ли не. Най-хубавите всъщност са два - битката за Лианинг на 25-ти Май, когато около 700 българи се биха по заповед в последните минути и бяхме третите по численост от страната на Феникс, въпреки тежката война с Румъния и разбира се, акция “Здраве”, когато спасихме близо 200 играча, които не знаеха как да се грижат за здравето си и не четяха пресата въобще. Благодаря на Ив Жорел за тази акция също така.

7:Имаш ли любим момент от еИсторията ни и кой е той?
-Любимия ми момент е когато Криптос бе президент през Октомври, 2010-та. Аз бях министър на Отбраната, а Стоич работеше във външно и успя да осигури коридор до Иран през Турция. Тогава имаше много интересни моменти, но първо се започна с това, че тъкмо стигнахме Иран и въведоха новите правила за битките, махнаха възможността да се отстъпва и вкараха и рундовете. След това Криптос направо шашардиса щаба на Феникс с позицията си относно Македония и опитите им да не ни зачетат мнението. След това дойде пък момента, когато аз като министър трябваше да убеждавам и цивилни и военни все пак да се бием за Сърбия, тъй като дори и да сме на противоположни мнения относно Македония, все пак бяхме в един съюз. Винаги нещо се случваше през този луд месец.

8:А имаш ли любим модул от играта и кой е той?
-Всъщност, нямам. С тези постоянни промени по играта, няма и как да има такъв, просто защото акцента пада от едно нещо на друго. Странно ми е как съм прекарал над 6 месеца в министерството на Отбраната, а в момента главно се занимавам с износ на суровини и дипломация. Странно ми е наистина. 🙂

9:Какво би променил в играта, ако беше админ?
-Вестникарския модул - възможност да се публикува във всяка страна, както и отново да отворя форумите за еРепубликата. Вместо чат канали където имат по един-двама представителя един форум би създал много по-добра връзка между поддържащия екип и играчите.

10:Кога играта беше по-интересна за теб? Преди, когато бяхме малки и се борехме за оцеляване или сега, когато сме една от най-силните нации в играта и побеждаваме другите?
-Играта винаги ще е интересна, ако си я правиш такава. Честно казано, предпочитам тръпката в игрите. Не знам дали повечето са наясно с термина Iron Man в игралния жаргон, обаче това е начин на игра без или с много малко записи, като приемаш всякакви негативни последствия и трябва да се учиш от грешките си. Като малък много-много не приемах последствията но в момента преигравам някои игри точно по този метод и са ми в пъти по-интересни, защото именно трудността и тръпката ги има.

11:Има ли хора от играта, които са ти неприятни и не би искал да имаш нищо общо с тях в Реалния живот?
-Няма как да са ми неприятни, ако не ги познавам. Не смея да твърдя, че познавам някого само от играта, освен ако не съм го/я видял и извън нея. Засега всички такива са били големи симптяги, а някои от тях и долни алкохолици, в частност Крис/NoLimit. 😉

12:А има ли такива, които смяташ за свои приятели и с удоволствие би поддържал приятелство с тях и в Реалния живот?
-Много са - Звилинка, Некро, ако все още същия човек играе с профила, Спас, с който се видяхме в Париж, Крис, Криптос, с който сме се виждали из София и Варна. Ники Милев и Ив Жорел, които още не съм имал честа да видя, Гияс, с който често сме на светлинни години относно някои неща в играта, но иначе е много отворен човек, Николай Кръстев от 31-ви “Кръстоносците”, Папен, по-известен като Павел Белчев, Ректора, Гошоси, Чудомир от “Браво”, Милена, която ме е карала из мразовита София и много, много други.

Най-странното е, че дори се оказа, че познавам лелята на Таблов, а Таблов го познавам само от играта, все пак той живее близо до Берлин. Светът е малък, не си мислете, че в интернет анонимността ви е гарантирана. 😉

13:Имаш ли девиз или правила, по които живееш и играеш?
-Тъкмо върху това мислех преди два дни - когато получа съобщение тук, в почти 90% от случайте се иска съвет, помощ, пари, оръжие, в общи линии, се иска нещо от мен. Много се смях когато пробвах да намеря случаи, когато някой да е искал да ми даде нещо или да ми помогне. И това май не се отнася само за играта. Познавам няколко такива души, които са ми и ми помагат на драго сърце, ала само един от тях е българин - баща ми. Другите са чужденци. Май ми е писано по-скоро наистина да помагам на другите, няма как да бягам от себе си.

Девизът е по-скоро “Остави егоизма за някъде другаде, това тук е просто игра.”

14:Какво ни липсва, за да бъдем по-добри?
-Липсва ни възможноста да споделяме повече хубави мигове заедно. Ако имаше повече и по-чести срещи на играчи от еРепубликата извън играта, всичко щеше да е много по-просто и лесно. Вижте СОЛ например, те се сбират редовно. Някои варненци също така.

15:Тук можеш да отправиш своите послания и пожелания към читателите.
-Спомнете си думите на Ив “Пишете на кирилица” и ако имате нужда от помощ или отговор на въпрос, знайте, че с питане се стига и до Цариград.

Благодаря за интервюто и отделеното време!


Надявам се интервюто да Ви е харесало!