Join the new world

Здравейте!

Мисля да продължа поредицата за въздушните удари с тази статия. Дойде ред и на третия. Условно ще го нарека на името на президента под чието управление се проведе, макар че самия ВУ беше активиран още докато копчетата бяха в ръцете на Бате Боби…. А инициаторите бяха съв сем други... но да не се отклоняваме.

---

Годината е 2013-та. Месецът септември. България вече 3 месеца е под румънска окупация. Предстоят президентски избори и тече една от най-разгорещените кандидат-президентски кампании. Вдига се въстание във Варна, което учудващо за всички се оказва успешно. Повечето хора очакват румънците рутинно да ни изтрият след 2 дни и предлагат да се опита нещо ново, като например да се нападне Унгария през п-ов Крим и по този начин да си пробием път и да се скрием от румънците и същевременно да помогнем на окупираните от Унгария руснаци. По същество това би било доста трудна задача. В това време обаче, по инициатива на многократния бивш президент Стоич се създава един чат, в които влизат президента, някои от кандидат-президентите и партийните президенти на някои от водещите партии. Решава се да се активира въздушен удар, цел на последния е Литва.

Актуална политическа ситуация към този момент

Най-силен във военно отношение е съюзът ТУ (Сърбия, Полша, Унгария, Словения, Великобритания) заедно със сателита си АСТ (включващ много от слабите европейски държави). От другата страна на барикадата е съюзът в който членува България СоТ (България, Чили, Македония, Индонезия, Мексико, Перу, Парагвай, Белгия, Швейцария, Германия, Русия, САЩ, Япония, Ю. Корея) и съюзът на скандинавските държави Асгард. Като “балансьор” се явяват държавите от бившия ЕДЕН. Румъния, Гърция, Китай и Аржентина са с МПП-та на ТУ. А Турция, Хърватско (и сателитите им Босна, Албания, Италия) подписват МПП-та с много от държавите членки на СоТ. Но България нямаше МПП с тях. След българско запитване за МПП, нашите управници останаха учудени колко ни мразят хърватите заради това, че им разпаднахме съюза и как злорадстват, че нямаме конгрес криейки се в Индия. МПП с Турция тогава не беше обсъждано по разбираеми причини. Както сами може да заключите балансът на силите беше много нарушен. Изобщо по мое мнение това е най-големия дисбаланс в разпределението на силите откакто съществува играта.

На този фон вътрешно-политическата обстановка беше направо отчайваща. Президентът Бате Боби реши безцеремонно и без предупреждение да смени паролите на бившите армейски организации (обозите) отнемайки ги от отрядите с ресурсите в тях и ги унижи допълнително назначавайки Бакалина за нещо като инспектор, който разбира се успя хубаво да се изгаври с хората… Ощетените отряди обявиха, че няма да се бият в български битки докато не им се върнат организациите и не им се извинят. А всички тези събития поляризираха обществото и доведоха до разделение и недоволство. Отделно бойкотиращите отряди правеха голяма част от щетата ни в четвърта дивизия, където най-силно изоставахме от румънците. С дейтвията си направиха направо невъзножно придобиването на конгрес, толкова необходим тогава. В хазната имаше доста средства, но без парламент те бяха блокирани и не можеха да се ползват. Въпреки това правителството изхарчи в обречен опит да се освободим доста средства чрез нововъведената тогава опция, която сега наричаме “КО”.

Докато течеше законът за ВУ се проведоха и президентските избори. Двамата най-силни кандидати заеха твърди и противоположни позичии относно казусът “оргове”. Първият (Таблов) категорично си обяви, че орговете ще останат не само празни, а и държавни. Вторият (Но Лимит) обяви,че орговете ще бъдат върнати на отрядите от които са взети. Никой от двамата не направи компромис. С това стана ясно, че разделението ще продължи, който и да спечели изборите…

Ход

Президентските избори бяха спечелени от Таблов. Атаката срещу Литва беше в оригиналния норвежки регион Тронделаг. Битката беше епична! Започна с наше надмощие вечерта и през нощта, но в дневните рундове Литва постепенно върна точките и битката продължи чак до вечерта, когато благодарение на помощта на съюзници (включително и финансова) България успя да спечели първата битка. От там нататък следващите битки бяха по-лесни, Литва беше изгонена от Скандинавието, а в сила влезе споразумение с Норвегия, според което те ни отдават под наем 3 техни региона, Тронделаг, Остландет и Норд Норге. В споразумението имаше клауза, която предвиждаше Норвегия да пусне България за ЕВ, в случай че България бъде нападната. Еуфорията беше голяма, а идилията твърде кратка. Почти никой не обърна внимание на статиите, че предстои нова мисия със седмични награди. При последната такава бяхме изгонени от Арабия на блицкриг от Гърция само за няколко дена…

В крайна сметка Румъния активира своя ВУ и удари Тронделаг. Въпреки упоритата съпротива надмощието им беше голямо и те с лекота печелеха рудовете. Норвегия зачете споразумението и ни пусна за ЕВ, така нападайки Норвегия бягахме от Румъния. Но понеже пространството е ограничено, накрая беше пуснат закон за ЕВ Великобритания. България атакува Шотландия и след като се видя че атаката е неуспешна се взе решение да се бием във въстанието в последния ни останал регион на страната на Норвегия и така да им запазим поне един регион.

Пропагандата

Най различни резонни, странни и безумни приказки можеха да се чуят по това време. Например как отмъщаваме на литовците за “предателството”. Реално докато СоТ беше сателит на “двойките” нямаше проблем Литва да членува в него. Но дойде и дългоочаквания момент - Русия поиска членство. Литовците щяха да създадат много проблеми и напрежение, ако бяха ударили вето. Но те решиха пичовски нещата. Съгласиха се и напуснаха съюза. Няма как да не се отчете, че някои събития от РЖ са твърде скорошни за да бъдат забвавени и да не се отразят в играта.

Официалната държавна пропаганда след успешното начало говореше, че вече сме си решили проблема и е време да помогнем на руснаците срещу Унгария. Обаче после се излезе с оправдания, че админите са виновни и са пуснали дневната мисия нарочно, а румънските играчи знаели за нея от по-рано. Последниото може и да е вярно. Но няма значение, румънците имаха поне 2 дена да мислят, знаейки че ще имат предимство при този турнир. Мисля че цялото това говорене беше по-скоро оправдания на един опитен политик. Админите си имаха стратегия да въвеждат промени във военния модул и през около 2 месеца пускаха седмична мисия. А днес седмичните мисии са дори перманентни.

И разбира се бакалския айляк беше доста заразителен…

Грешките

В чисто военно-полеви план ми е трудно да намеря грешки. Регионите бяха атакувани в правилна последователност. Въстанията и законите за ЕВ вървяха в правилна последователност. Просто тогава нямахме никакъв шанс да спечелим директна битка срещу Румъния. Може би трябваше да пуснем Обединеното кралство, а не Румъния за ЕВ, но се съмнявам че резултатът щеше да е друг. Освен това още първоначално беше предвидено свободните норвежки региони да не ни дават граница с Великобритания с цел защита, така че такава опция и да е имало, то тя е била преди румънците да ни пуснат за ВУ, или около 2-3 дена след румънския удар, т. е. пак късно.


1. Основната грешка беше, че ВУ беше активиран в много неподходящо време. По това време и Румъния и Гърция и Турция имаха заредени въздушни удари и скучаеха. Като нищо можеше да ги засърби. И трите държави имаха за какво да ни отмъщават. Реално най големи шансове за упех бихме имали да активираме ВУ някъде около и след 20-то число, за да няма време за контраудар преди самите избори на 25-ти. А ние ударихме на 5-то число. Оставихме им 20 дни за размисъл! И този план беше на най-големият български стратег….
2. Румънската доктрина по това време беше (а и сега е между другото), че България трябва да бъде държана максимално дълго под окупация, докато бъде напусната от много играчи и така румънците да се възползват от нас, да ни направят колония, да ни оставят един регион и да ползват железните ни бонуси. Играейки години и биейки се с едни и същи държави трябва да опознаем и враговете си. Недалновидно е било да си мисли, че ще ни оставят някъде, където и да е на картата.
3. Изборът на Норвегия не беше най-удачният. От Литва се очакваше (а и се оказа вярно) много силна съпротива. Географските особености също не даваха възможности за голямо маневриране. Наехме само 3 региона. Достатъчно малко за да бъдем смазани бързо, без много възможности да избягаме.

Резултати

За съжаление по-скоро отрицателни! Доказа се, че СоТ е по-слаб от ТУ/ЕДЕН… Вместо да помогнем на съюзниците от Асгард ние само им закарахме румънците в Скандинавия… При нашите в този момент съюзници не очаквахме Асгард да се справят сами, но не беше и само това. Румъния нападна Русия благодарение на плацдарма, който придоби в северна Норвегия. Целият този неуспешен опит ощети държавата около 3 милиона лв., както все пак успя да се разбере по-късно от финансовия министър. В същото време средствата си оставаха заключени в хазната и държавата не можеше да се разплати с кредиторите и.