Join the new world

[BG] Беше ден хиляда петстотин петдесет и … никой не знаеше точно кой ден е всъщност. Всички дни вече бяха еднакво скучни и досадни, не се различаваха по нищо. Отдавна бе приключило броенето им.

Най-голямата епидемия в историята на Новия Свят се бе появила преди 100-тина дни. Загинало бе 90% от населението на света. Всеки ден нови и нови аватари падаха бездиханни на земята – и още бебета, и по-старо производство. Бойци, политици, финансови магнати, журналисти, обикновени граждани – епидемията не подминаваше никой.

Държавите в новия свят бяха изчезнали. Всички живи аватари се бяха събрали на територията на бивша еРумъния и бяха сформирали нова държава – Мъни Ъбав’ол.

А днес жарко слънце изгаряше централната градска улица на столицата Гив’ми Дъ’кеш. От юг подухваше лек ветрец и търкаляше малки колела от тръни, съпроводени от прашни облаци.

На средата на улицата се намираше старинната сграда на губернатора на Новия Свят – Платон. Сградата някога беше с цвят на злато, но вследствие на слънцето и липсата на поддръжка бе потъмняла и вече напомняше по-скоро цвета на прясно изпражнение. Видът на входната врата наподобяваше 2 банкноти, развети от порива на вятър. Барелефната глава на Бенджамин Франклин на лявото крило бе вперила поглед в дълбоката колонада на дясната. Трудно можеше вече да се различат бързо изчезващите знаци под двата образа - $ на лявото и € на дясното крило.

На втория етаж се намираше огромната тераса на губернатора. От нея имаше видимост към цялата улица. Губернаторът прекарваше тук по-голямата част от деня си, наблюдавайки преминаващите под него еРепубликански аватари.

Много отдавна Платон бе вкарал изискването при производството на нов аватар да му се добавя таен предавател, който да излъчва сигнал за актуалното състояние на продукта – като се започне от сила и военен ранг, премине се през наклоността му към неподчинение на законите на Новия Свят и се стигне до сумата реални пари, които са дадени за по-бързото развитие на аватара. Последното бе от най-голяма важност за губернатора.

И днес Платон се бе разположил на удобното си кресло на терасата, скръстил ръце на голямото си шкембе, въртейки глава наляво надясно за да следи потокът от аватари под него, при което голямата му гуша се мяташе безумно във всички посоки. Изведнъж хвана парапета нервно с дебелите си, напомнящи кебапчета пръсти, и започна да оглежда всеки от аватарите.

Не спираше да си задава един въпрос – какво, какво се бе случило с виртуалния му свят? Той го бе създал перфектен, бе го усъвършенствал постоянно, бе увеличил многократно приходите си и в един момент се появи епидемията. Тя унищожи света му, унищожи мечтата му за безмерно богатство. Той я мразеше, мразеше! Искаше да намери първоизточникът на заразата, убиваща аватарите, искаше да я изтръгне от прекрасния му свят и да върне нещата както преди. Но не успяваше, а болестта продължаваше да подкосява нови и нови аватари.

Платон гневно стисна парапета, при което дебелите му пръсти побеляха от напрежението. Той щеше да открие източника на заразата, той щеше да го унищожи! Нищо в Новия Свят не можеше да е по-велико от него, нищо не можеше да му се противопостави!

Протегна се вляво и взе едно странно устройство с голям дисплей. Това бе нещото, което улавяше сигналите от производствения датчик на аватарите. Платон го бе кръстил Геджит. Включи го и го насочи надолу. Вгледа се в дисплея му. Ето примерно този аватар се бе развил невероятно бързо – над 6000 сила за по-малко от година, военен ранг “Legendary Force”. С големи цифри на дисплея бе изписано числото 19980 €.

Платон насочи устройството към друг аватар. Този път на дисплея се появиха данните за 15 хлебни фирми и 20 оръжейни, всички от категория к5. Силата и военният му ранг бяха от сносен порядък, но пък за сметка на това стойността на голямото число накрая на информацията бе доста добра – 24750 €.

Платон продължи да насочва Геджит в различни посоки и да се радва на стойността на голямото число, което го вълнуваше най-много от всичко.

Но на поредното насочване към произволен аватар изведнъж той се свлече на земята бездиханен. Докато Платон все още осмисляше какво се бе случило, още един аватар се сгромоли безжизнен, последван от още един и още един. Всичко се случваше като верижна реакция. За няколко минути броят на живите аватари на централната улица намаля наполовина.

Платон рязко се изправи, при което едва не залитна напред от тежестта на корема си. Лицето му се зачерви от гняв. Какво се случваше, какво?! Защо загиваше светът му, защо всичко се сриваше?!

Изведнъж на улицата, точно пред него, се появи най-любимият му от всички аватари – Ромпер. Платон го обичаше като собствено дете, правеше всичко за него с едничката цел да изсмуква все повече и повече от бездънните му авоари. Платон понечи да го заговори, да го попита дали знае какво се случва, защо всички умират. Но Ромпер само го изгледа гневно, обърна се и падна безжизнен.

Силна болка премина през областта на сърцето на Платон. Той току що бе загубил Ромпер и мисълта за това едва не го уби. Обезумял, той размаха ръце, все още стискайки устройството и започна да крещи. Но при поредното размахване, пред погледа му премина огромният му дисплей с баснословна сума в евро, изписана на него.

В този момент Платон проумя какво се случваше. Откри източника на епидемията, завладяла любимия му свят. Разбра причината за всичко.

Всички аватари, към които бе насочвал устройството си, бяха плащали за да играят. При всеки аватар се изписваше сума в различен размер. Нямаше нито един, на който то да бе показало нула. Нито един!

Бе нарушен основнен принцип за съществуването на Новия Свят – равновесието между аватарите, играещи без да плащат и тези, които наливат пари за по-бързо развитие. Светът не можеше да съществува само с едните или само с другите – бяха нужни и двата вида. Но сега той не можеше да види вече живи аватари от неплащащите. Явно всички вече бяха умрели. Явно те бяха загинали първи заради редицата неизгодни за тях промени, които губернаторът направи с цел набиране на повече пари за себе си от виртуалния свят. Всички егоистични мисли на Платон, преобразувани в ъпдейти на Новия Свят, бяха унищожили последния. Бяха създали смъртоносна епидемия, която убиваше аватарите.

Това вече дойде твърде много за Платон. Проумяването на всичко това го подкоси, той падна върху креслото и пяна изби на устата му. Пръстите на ръцете му се отпуснаха, а Геджит се изхлузи от тях ...

А там, долу на улицата, падна бездиханен и последният жив аватар.

Новият свят бе мъртъв.

---

---

[EN] It was day one thousand five hundred and fifty ... in fact nobody knew exactly what day it actually was. All recent days have been equally boring and annoying, they haven’t differ in anything. Nobody counted them any more.

The largest epidemic in the history of the New World have come one hundred days ago. It has killed 90% of the world's population. Every day new and new avatars fell breathless on the ground - and babies, and older production. Soldiers, politicians, financial magnates, journalists, ordinary citizens – the epidemic haven’t skiped anyone.

All countries in the New World have been disappeared. All alive avatars had gathered in the territory of the former eRomania and there they established a brand new country - Money Above'all.

Today's hot sun burned the central street of the capital Give’me The'cash. Wind blowed from south and rolled small wheels of thorns, accompanied by dusty clouds.

In the middle of the street stood the old-time building of the governor of the New World - Plato. The building has once been painted in gold color, but due to the sun and lack of maintenance it was already dark and resembled more the color of fresh excrements. The door resembled two banknotes waved by the gust of wind. Bas-relief formed head of Benjamin Franklin on the left wing stared into the deep colonnade on the right. It was already very difficult to distinguish rapidly disappearing signs under the two images - $ on the left and € on the right wing.

On the second floor of the governor’s building there was a huge balcony. From the balcony it was possible to be seen the whole central street. Here the governor spent most of his days, watching the passing eRepublik avatars underneath.

Long time ago, Plato has been implemented a requirement in the manufacture of new avatars - a secret transmitter to be added inside them, which broadcasts a signal about the current status of any product - ranging from strength and military rank, through its inclination to disobey the laws of the New World and lead to real amount of money that are given for faster development of the avatar. The latter was of the utmost importance to the governor.

Today, like any other day, Plato sat conveniently at his chair on the balcony, with arms folded on his great belly and head rotating to left and right to observe the crowd of avatars underneath while his big goitre rushed madly in all directions. Suddenly he nervously grabbed the railing with his thick fingers, resembling meatballs and began to examine any single avatar.

He didn’t stop to ask himself a single question - what, what has happened with his virtual world? Plato had created it perfect, he has been constantly updating it, he has been repeatedly increasing revenues from it while suddenly the epidemic has appeared. The epidemic has destroyed his world, destroyed his dream of immeasurable wealth. He hated it, hated it! He wanted to find the origin of the disease, which was killing the avatars, he wanted to wrest it from his wonderful world and to bring back things just like before. But Plato failed any time he tried and the disease continued to kill more and more avatars.

Plato angrily squeezed the railing while his thick fingers turned white from tension. He will discover the origin of disease, he will destroy it! Nothing in the New World could be greater than him, nothing could oppose him!

Plato stretched left and took a strange device with a large display. This was the thing that captured signals from the transmitter of the avatars. Plato has named it Gadget. He turned it on and pointed it down. He looked at its display. There for example an avatar has developed himself incredibly fast - over 6000 strength for less than a year, military rank "Legendary Force". With large digits on the display was written the number 19 980 €.

Plato pointed the device to another avatar. This time the display showed data of 15 bread and 20 weapon companies, all of category k5. Military rank and strength were in decent order, but the value of the last big number of the information was pretty good - 24750 €.

Plato continued to point Gadget in different directions and to enjoy the value of the big number that excited him most of all.

But during the last pointing at an avatar suddenly it fell on the ground breathless. While Plato was still realizing what had happened, another avatar fell dead, followed by another and another. Everything happened as a chain reaction. For several minutes the number of alive avatars on the central street was halved.

Plato rose jerky and he almost staggered forward because of his belly. His face grew red with anger. What happened, what? Why was his world going to die, why everything was collapsing?

Suddenly on the street just in front of him appeared his favorite avatar - Romper. Plato loved him as his own child, he was doing everything for him with the sole purpose of sucking more and more of its bottomless assets. Plato was just about to speak to him, to ask him if he knew what was happening, why all was dying. But Romper just looked at him angrily, turned and fell dead.

Plato felt strong pain in his heart. He has just lost Romper and the thought about it almost killed him. Gone completely mad he waved his hands while still holding the device and started to scream. But during another waving in front of his eyes went the huge device display with the fabulous sum in euros, written on it.

In this moment Plato understood what was happening. He found the origin of the epidemic that captured his favorite world. He understood the reason for everything.

All avatars at which he pointed the device played with real money. For each avatar the device showed an amount in various number. There was nobody for which it was zero. Nobody!

A main principle of the existence of the New World was broken - the balance between avatars, playing without paying and those who pay real money for faster development. The world couldn’t exist with only one type of the avatars – it needed both. But now Plato could see no alive non-paying avatars. Apparently all of them were already dead. They died first because of the series of bad for them changes the governor made to suck more money from the virtual world. All selfish thoughts of Plato, translated into updates of the New World, destroyed this world. They created a deadly epidemic that was killing the avatars.

This enlightenment came too much for Plato. The comprehension of all this made his legs failed him, he fell on his chair with foaming at the mouth. His fingers relaxed and Gadget slipped...

And there, down the street, the last alive avatar fell breathless.

The new world was dead.