Join the new world

Здравейте, скъпи читатели, фенове и най-вече - фенки!!

Съдейки по името на статията, най-вероятно си мислите, че съм се объркал, но не е така. Следващите редове са опитът ми за "автоинтервю" - можете да благодарите на Lunx за идеята, аз лично не съм му особено благодарен - това си е жив мазохизъм.

Започвам с едно кратко текстче, което написах за лабиринта:

Здравейте. Казвам се Кольо. Името ми е галено от Никола, което значи „победител“. С други думи съм едно галено победителче. Точно затова си мислех, когато се записах за участие в конкурса „Мастиленият лабиринт 3“ – за победата. Победата описва цялата ми същност – тя ми е в кръвта.
Когато бях избран да бъда част от отбор „Страст“ тази нагласа в мен се запази. Исках да победя и не ме интересуваше особено как ще се случи това – „целта оправдава средствата“. Но през изминалите няколко седмици това се промени. Менторката ми Димана или Саша Владимировна, както някои от вас я познават, заедно със съотборниците ми успяха да променят нещо в мен. Накараха ме да оценявам малките неща и ми помогнаха да разбера какво е наистина важно. В играта, в конкурса, в живота. Това са приятелството и споделените емоции. Както положителните, така и отрицателните. А такива имаше много. И от двата вида.
Кръговете на лабиринта минаваха, а резултатите бяха смесени. Въпреки това имаше един резултат, който си оставаше положителен във възходяща форма през цялото време – отбора ни се сближаваше все повече и дори успяхме да си направим „мини“ среща. В петък на срещата на варна, за която можете да разберете тук: http://www.erepublik.com/en/article/-1344-2542874/1/20 , очакваме да се съберем дори повече хора от отбора.
Мастиленият лабиринт е в своя край, но емоциите, спомените и приятелите си остават. Това е най-голямата победа и точно като такъв ще изляза от лабиринта - като победител!

Както разбрахте от горните редове - казвам се Кольо.
На 21 години съм и съм студент в НБУ (Нов Български Университет), който се намира в София. Аз самият живея в покрайнините на този за българските стандарти мегаполис.
В свободното си време обичам да излизам с приятели, да чета, пиша, играя видео игри и естествено - еРепублик.
Като цяло съм доста мързелив, понякога дори изумявам себе си колко точно.

Това са по-важните неща за мен... сега продължавам с въпросите. Lunx пита:
Какво ти ще направиш за еБългария и мислиш ли, че това има приложение в РЖ?

Този въпрос ме върна много назад във времето - още когато бях съвсем невръстно еБебе и написах първата си статия Възходът на една мечта. Да - това смятам да направя за играта в някакъв момент. Кога точно - ще видим.
И да - мисля, че ще има приложение в РЖ. Колкото и необективен да бъде този опит, все пак си остава опит като държавен глава и един ден ще ми бъде поне малко полезен като заемам подобна длъжност в реалния свят. И най-вероятно ще бъде полезен и за държавата - няма да допускам грешките, които съм допуснал в играта.

Sasha Vladimirovna пита (няколко неща всъщност, ето първото):
Кое е най-щурото нещо, което си правил в живота си?

В РЖ няма да казвам какво точно, но резултатът беше... арестуваха ме...

В играта - регистрирах се 😃

Aко решиш да рестартираш, къде и как, с кои хора би започнал?

Със същите. Не бих променил нищо. Доволен съм от всички отряди, в които съм бил и се радвам, че съм имал възможността да бъда техен член.
Ако трябва да бъда по-конкретен - регистрирах се по време на първия мандат на Таблов, МнМ мисля, че беше Дзънка. Първия ми отряд беше Делта Форс с командир Ямахата. Там се запознах с buba4ko и други, чиито имена за жалост не помня и пак за жалост не мяркам в играта. След това казармата, после армията - 7-ми (Knights of Honor). Бях автор на статията, която оповести, че напускаме армията...
След това Мечки, Ябълки и сега - Сънчовци. Съжалявам, ако съм изпуснал някой.

На каква тема трябва да направим следващия епичен турнамент?

Този въпрос не го разбирам особено, но...

"Успехът - смисъл или оправдание"

Къде да направим следващата национална среща?

Някъде където има бира... и цици. Харесвам цици... и бира!

Айде на моретоо...

Е, това беше от мен! Ако имате още въпроси - питайте! Почти никого не съм игнорирал 😃 ...

Кой ще бъде следващия интервюиран? Ще видите в следващата статия.

И не забравяйте - черното става бяло, ако излезем от мрака и отворим очи!

До скоро!
*peace*



Model: Charm Killings