Пътеписи (director's cut, gold edition + bonus scenes)

Day 1,162, 01:57 • Published in Bulgaria Bulgaria • by dimitar_kostov

Въведение
Осем месеца по-рано


Уморени да ядем прасета по съседски коледи, отегчени от коняк, пури и к… ъъъ, неморални дами, пренаситени от фрапиращото ни финансово благосъстояние, с Бостъна турихме плътна точка на някак си скучния армейско-политикански живот и потърсихме луда авантюра. Осребрихме наличното, след което дружно се натоварихме на плаващия под португалски флаг мавритански шлеп, намиращ се под вещото командване на ботсуанския капитан с джибутски паспорт и виза за постоянно пребиваващ в Сиера Леоне чужденец – Н’ги Окоча. В крепката хватка на морската болест дните се нижеха интересно, като със спътника ми се съревновавахме в редица дисциплини, които ще настоявам за олимпийски: припадък от полуклек и повръщане с нисък старт. На 100 мили северозападно от Кабо Верде ни щурмуваха сомалийски пирати, като за всеобщо учудване до един бяха бели, с рижи бради. В пълно противоречие с утвърдената практика, капитанът Н’ги Окоча ловко и без никаква паника напусна кораба първи, като остави на нас честта самоотвержено да браним плавателния съд от попадането му в плен. Схватката продължи 14 секунди, за който времеви интервал 9 нападатели обезвредиха 200 души тежко въоръжен екипаж, 4 827 незаконно трафикирани японци в трюма (всички велики майстори на катаната, един котоошу, двама якодзуна и ухапана от бясно куче нинджа), мен и Бостъна. Последният всъщност приложи новата си бойна стратегия, в изпълнение на която – независимо дали го напада мечка, или човек, се прави на умрял и чака заплахата да отмине. Победата на пиратите бе сладка, понеже изядоха японците на грил на място, като използваха корабните гребла за шишчета. След 4 дни акостирахме в Сиера Леоне, където след щателен преглед от местен зъболекар, бяхме обект на бартер между сомалийците и двама търговци от Чад, които наплатиха 200 дузини яйца и 3 шилета за мен и Бостъна. Транспортираха ни с камили до мъртвото сърце на Африка – Нджамена (без нужда да уточнявам, че камилите яздиха нас като по ценни). По време на прехода Бостъна позна Бога и последователно прие православието, протестантството, католицизма, юдеизма, будизма и исляма, в резултат на което молитвите му отнемаха по-голямата част от денонощието. Междувременно аз се сгъстих с търговците на роби, които, запленени от лагерните истории, които разказвах нощем край огъня, ми осигуриха някои дребни удобства, които да смекчат смазващото ежедневие – гореща вана с мляко с етерични масла, коняк, пури и класическа литература. В тази връзка и за да не бъда продължително досаден, ще завърша предговора към пътеписа с цитат на любим автор: „Жалко, че светът трябва да се отказва от толкова много хубави неща само защото били нездравословни. Аз лично се съмнявам, че създателят може да ни е дал някое подкрепително, което, използвано с мярка, да е нездравословно. Изключение правят само микробите. И все пак има хора, които упорито се лишават от редица неща - били те за ядене, пиене или пушене, - спечелили си по един или друг начин съмнително име. В името на здравето тези хора се отказват от какво ли не. И им остава едно голо здраве. Необяснима работа! Все едно да дадеш цялото си състояние за някоя крава, която вече не пуска мляко.”

Следва продължение…