„Запознай се с ....”

Day 1,983, 02:44 • Published in Bulgaria South Korea • by Rokamball


Добър ден, драги читатели. Днес ще ви представя едно по-различно интервю. В него участници ще са двама - единият гражданин на еБългария, а другия все още живеещ в реална България. Представям на вашето внимание Rokamball и обикновеният гражданин Диян. Въпросите ще се редуват, като първи ще е играчът.

1.Каква е причината вашият профил да се появява в пространството на Новия свят?

Rokamball:Причина е проста - бях поканен преди почти две години за рефералче и доходоносен и евтин работник на cerber80, а впоследстие и като самостоятелно развиваща се “бойна” единица 🙂. И така до еДен днешен.

2. Кажи нещо повече за себе си?
Диян: На 25 години, роден, израснал и все още живеещ в града с най-много “убийци” на пътя (какво да се прави регистрациите ни се препокриват със знака за учебна кола). Женен (или по-точно след месец някъде ще съм) и бъдещ родител. Работещ по 12 часа на ден, 4 до 5 дни в седмицата (зависи от графика на смените) и прекарващ свободното си време на футболното игрище (е зиме сме на маса с приятелите, но то в сняг може ли да се рита 🙂 ). Това като за начало стига.

3.Като ти гледам профила ти си по-силно политически развит, отколкото бойно настроен. На какво се дължи това?

Rokamball:Глупости, основното ми развитие е във весникарския бизнес, там е моята “сила”. А относно медалите - просто се явявам основен, резервен или дори авариен вариант в политиката много по-често, отколкото ще ме видите да скоча за медал.

4.Освен със спорта за отмора, с какво друго обичаш да си запълваш свободното време?

Диян:С книги. То и работното го запълвам с тях, но това е друга тема (дано шефа не чете, че ми е орязал веднага заплата 🙂 ). Предпочитаният ми жарн е фентъзи, но от време на време се разнообразявам и с исторически трудове и романи.

5.Като спомена вестници - защо точно “СBeTu KpuB MakapoH” ?

Rokamball:Когато правих вестника исках да е нещо уникално и ровейки се из Интернет пространството попаднах на една статия, свързана с някакво изказване на руския патриарх Кирил относно макароните. Авторът на статията беше се потрудил да направи и шарш с него и с надпис “Кушайте кривые макарон” и със заглавие “Свети Крив Макарон”. По-късно същата комбинация намерих на един български спортен сайт и реших, че това ще е името и емблемата на вестника.

6.Кое е най-голямото постижение, което си постигнал до сега?

Диян:Най-голямото е...(замисля се). То предстои - раждането на детето ми. Иначе до сега може би е самото ми самото ми съществуване на този Свят.За мен най-голямата магия в живота на даден човек е първото дихание на децата му.

7.Колегата ти спомена за брак, деца. Ти мислил ли си по този въпрос?

Rokamball:От доста време съм скъсал с еЕргенлъка, просто не виждам смисъл да го оповестявам на цялата общественост. А колкото до еБебе - рано е 🙂 .

8.Какво според теб пречи на България да се развива?

Диян:Пречи ни егоизма и злобата. Покрай работата си съм имал възможност да комуникирам с хора от различни краища на Европа, както и да наблюдавам как и те се отнасят един с друг. Докато ние сме на принципа : “Един човек - владетел, двама души - чета, трима - чета с предател”.

9.Освен медалите ти като депутат (които са видими), имаш и мандати като партиен президент и в Министерството на младежта. Къде ти е било по-трудно?

Rokamball:Най-трудно за мен си остана първия мандат в парламента , когато бяха и последните избори по региони и за личности, защото трябваше да оправдая доверието, което ми бе гласувано. Освен това всеки един мандат в МнМ е бил е бил истинско удоволствие за мен, нищо че бих казал, че бях човека, който върши най-малко работа там и искам да благодаря на колегите си там, че ме изтърпяха толкова време 🙂. Поради тази причина преди няколко месеца реших, че ако получа покана отново за зам-министър ще я откажа, поради фактическа невъзможност да извърша каквато и да е полезна дейност. А като ПП моята задача беше да се опитам да съживя партията, но по моето скромно мнение, там също претърпях провал.

10.А защо все още седиш в България, а не си емигрирал?

Диян:Една от причините е езиковата бариера. В много от нашите училища се “набляга” на западните езици, но някак си през просото. От една страна учителите не си дават много зор да научат децата, а от друга - учениците толкова ги мързи, че не им се гледа учебник, а какво остава за учене на даден език.

11.Бил си член на УС на “ZVENO”,съосновател на ”Заедно за България”, а сега кандидат на “ЗВЕНО.” в листата на БДП за парламент. Толкова ли искаш да си в политиката?

Rokamball:Когато решихме да правим “Заедно за България” целта беше да разбутаме някои наболяли проблеми в нашата еРодина. И понеже в играта не е измислена такова нещо като гражданско движение, “ZVENO” бе избран за представителна функция на движението. Но ... както всички хора ние също можем да се уморим и един по един спряхме да се занимаваме с проекта. Едно от малкото неща, което остана като наследство е отряда към МнМ. Колкото до последната и настояща кандидатура, аз бях така наречения пожарен вариант (то и първият ми мандат беше такава кандидатура), което обаче не означава, че не вземам много присърце кандидатурата си, напротив особенно в един напрегнат момент за страната, какъвто е сегашният.

12.В предният си отговор каза, че езиковата бариера ти е една от пречките да напуснеш страната. Явно има и други. Какви са те?

Диян:Семейството ми, макар че те и най-вече грижата за тях е и причина да напусна страната. Освен това тук са и приятелите ми.Но най-голямата пречка според мен е страха от провал, но не се знае може и да пренебрегна тази пречка скоро.

13.Последен въпрос - какво е общото между вас двамата и по какво се различават? Както и какво е вашето пожелание към читателите?

Rokamball: Различаваме се по това, че аз съм само образът пред виртуалния свят.
Диян:Аз пък съм човекът, който живее в реална България, които седи зад маската на Rokamball. Общото е всичко останало. Пожеланието ми към читателите на този вестник (и не само към тях) - да са бъдат себе си и да се борят със страховете си.

За вас интервюто взе ... Rokamball.



Това нестандартно интервю бе по поръчка от ”Мастиленият лабаринт”-пети кръг. Дано да ви е било интересно, поне толкова, колкото на мен да си измисля въпросите които да си задам 🙂. Това май е и първото нещо в изцяло журналистически стил, което правя по заявка на доктор Таблов. Извинявай, док, че толкова назад оставям журналиста за сметка на “писателя”. И тъй като днес е изборен ден е време за малко агитация - подкрепете бюлетина номер .... абе не е важен номера, важни са хората, които са в листите. Пожелавам още един път успех на всички кандидати и нека личните дразги и интереси да са на заден план заради общото благо.