Join the new world

Селският викач мина покрай къщата на дядо Щетко раздирайки гърло сякаш пуйки нападаха селото.
- Ей ,ей, ей хораааа, нашият кмет е събрал най,най-първите на селото и пускат камъчета. Бели, ЗА а черни НЕ. Ще предлагат на онуй огромното село дето се простира до края на света да влезем в задруга. Нещата май ще станат ама требва големият мечок на оная голема хралупа да изтрезнее и да върне отговор по нашия пратеник Баба , бабаааа.......чорт возми ....не и помня името че и аз още не съм много свет еееееееее хораааа......
Дядо Щетко бутна кепеците и се загледа отвъд довара на къщата. Видя полющващия се викач по кълдеръмената уличка и се ухили злорадо.
- Пак е спал пред вратата кат куче.-промърмори на себе си стареца – Жена му не го е пуснала вътре.
На масата под рогозката печеният хляб беше понабъбнал, къде той си го бе направил, къде някой доброжелателен съсед му бе донесъл. Седна на трикракото столче отчупи от хлебчето и го бутна в зейналата си паст. Придъвка няколко пъти и залъка бързо се предвижи по-нататък по пътя си.
Извиднъж го врахлетяха спомени от истинският живот и простичката му главица взе че почна да мисли и да прави паралели с виртоалната реалност.
- Така, значи.... С тия села на запад нещо май почва да ни омръзва да се погаждаме. Само ние пукаме и жертви даваме а кат гледам работа нема, пенсия малка, заплатите падат, жълтите кюлчета все по-скъпи стават все едно ..... и той се сети за годините на нищета и робство. Реалност и виртуалност се сляха за миг и почти нямаше разлика. Изведнъж свещичката светна и той се сети... – Какво викаше викача...нещо за големият мечок и големото село до края на света ...- Вдигна глава и се загледа в реалният календар закъчен над скрина до леглото.
- Я след два дена е третата чертичка от третия квадрат от всичките 12 квадрата. – Спомените от реалноста нахлуха в неговото виртуално съзнание и той бързо направи връзката.
- Задруга с Голямата мечка ,..... Трета чертичка, ....трети квадрат.... Би могло ама дали кмета ще се сети. Освен това там дето ония ден пукахме пуйки има едни малки ловни дружинки дето май нема да имат нищо против да попукат с нас ааааааа сети се и още нещо ония с роклите още по на изток ако им обещаем нещо може и те да попукат. Ама и наще най-първи пощинаци за два дена трябва да ги падготвим тва значи ...бел хлеб, малко жълти кюлчета, големи пушкала –требва сами да си ги съберат а за другите работи може цело село да помага. А и требва два дена да си траят и само да кътат а пък ако има нещо бебоците ще се опънат и само от време на време ще помагат некои по-едри пущинаци по списък колкото да не изпущят работата.
Тъй си думаше дядо Щетко. Ама дали в кметство близо до мегдана ще се сетят?