Join the new world

"Сурва" е старобългарска дума останала в българския език от времето на Аспарух, Кубрат, Авитохол. Тя се е ползвала във Волжка България и Стара Велика България. Коренът "СУР" не е персийски, както я представят някои автори. Той е пренесен в Персия и Индия от древните траки. Преди повече от две хиляди години тракийските ни деди са почитали слънцето. Софокъл свидетелства, че небесното светило е върховния бог на конелюбивите траки. Те са го наричали с различни имена. Някои от тях са Сурегет, Сургаст, Суротер, Сура... Частицата СУР е имала значение на СЛЪНЦЕ в древния език на нашите предци. От Сур- слънце идва и нашата дума Сурва. Казвайки сурва, дечицата всъщност произнасят едно от имената на нашия най-стар бог! Сурва и Бог са две названия за върховното божество на предците ни – слънцето. Багайос е фригийския бог на светлината, от Багайос идва нашата дума Бог. Свързана е с багра- червен цвят, багря-боядисвам в червено, божур-червено цвете. Имената, с които траките са наричали слънцето са познати и на индо-арийците. На санскрит бага и сур означават слънце. Бага, сура са и думи за бог, божество. За тези, които са запознати с историческите извори този факт не носи объркване. Особените думи не са дошли от Индия на Балканите. Не, точно обратното е вярно. Луций Ариан е пределно ясен пишейки, че тракиецът Дионис е основоположник на религията на индийците. Дионис научава индийците да строят, да обработват земята, да добиват метал. Според римския автор тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация...Именно мъдрият тракиец дава особените думи за слънце на дравидското население на Индия. За съжаление тези факти се укриват от редица недобросъвестни личности, които се опитват да изкарат дедите ни иранци по произход, а и твърдят, че Сурва е ирански празник. Премълчаването на важни исторически сведения обаче нито е почтено, нито е е присъщо на прогресивната наука. Този метод не допринася изобщо за разкриването на истината за дедите ни и за тяхната вяра. Нужно е да се споменат изворите, в които са дадени подробности за религията на нашите предци...и за имената на божествата им. Пишейки за вярата и обичаите на старите българи Теофилакт Охридски казва, че поради скитското суеверие те почитали слънцето, луната и звездите, принасяли в жертва и кучета (жертвите на тракийската богиня Зеринтия са кучета).От разговора между княз Омуртаг и гърка Кинамон също разбираме още веднъж, че дедите ни почитат слънцето, луната и звездите. Гръцкия летописец не споменава как точно българите са наричали слънцето, но това може да се разбере сравнявайки с други исторически извори. В писанията си Теофилакт Охридски ( а и много други автори) определя дедите ни като скити-народ обитаващ Добруджа и Черноморските степи от дълбока древност. Скитите обаче са определени като (северен) тракийски народ от Теопомп и Ст.Византийски. Самото име скити е обяснимо на български език. Проф. Г. Ценов бе първия, който показа, че скити е преведено от гърците като скитащи и се обяснява със ст. блг. глагол скытати се – скитам... От Херодот знаем, че скитите наричат бога на слънцето с името Гетосур...Скитското название Гетосур е сродно на тракийските Сурегет, Сургаст, Суротер, Сура...Те пък са древните варианти на нашата дума зора (утренно слънце) имаща диалектна форма зура... Сурва, зора, зарево, зура са различни думи за слънцето възникнали в различни епохи. Името Сурва е останало непроменено защото е било считано за свещено. Когато благославят сурвакарите всъщност отправят молитва към най-древното, а и най-почитаното божество по нашите земи-слънцето. Без него няма топлина, няма здраве, няма живот. Напълно естествено е, че дедите ни са му се кланяли. В по-късни времена се получава така, че основните добродетели на християнството, а именно честност, истина и почтеност, са и качества на богът на слънцето. Това е довело до синтеза на две религии, който явно е доста успешен, иначе нямаше да може да просъществува в хармония толкова дълго време... За мен няма никакво съмнение, че ние сме потомци на древен балкански народ. Във вените ни тече кръвта на хора, които още в далечното минало са избрали пътя на доброто. Предците ни са тръгнали от примитивното, преминали са през много изпитания и в крайна сметка са се превърнали в носители на светлината. Такива са били векове наред, това е и най-важната част от наследството, което те са ни оставили...Цялото ни народно творчество е пропито с упорит стремеж към позитивното, преклонение към почтеното и възхвала на праведното. Българските песни, обичаи, обреди и предания са отражение на духовния свят на дедите ни. Хубаво е да помним, че сме потомци на народ, който е наричан в миналото най-праведен и честен. Хубаво е да вървим и по стъпките на предците ни. Те са оцелели не само заради физическите си качества, но и благодарение на многото си добродетелите. Именно духовността пази народността.

АРИЕЦЪ БОЛГЪ