Цар Самуил - 997 години от трагичната му кончина
kameno18
Цар Самуил - 997 години от трагичната му кончина
Управлявал 997 – 6.10.1014 година
„….В името на отца и сина и светия дух. Аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брата [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт…”
войските на цар Самуил обсаждат Солун и убиват дука Григорий Таронит – миниатюра от мадридският ръкопис на Йоан Скилица
В първите десетилетия на ХІ в., когато усилията на Византийската империя да възвърне някогашното си величие на Балканите дават резултат, настъпват трудни времена за българското царство. В злополучни епични битки за неговото спасяване цар Самуил претърпява тежко поражение от войските на византийския император Василий ІІ (1014). Военни загуби сполетяват и Самуиловия племенник цар Йоан Владислав, който се опитва да укрепи царството, премествайки столицата от Охрид в Битоля. Забележителен знак от тогавашните драматични събития е популярният Битолски надпис – дело на Йоан Владислав.
[img]http://www.picvalley.net/u/1236/32084608.JPG[/img]
Битолският надпис на Йоан Владислав
Върху този неголям къс бял мрамор, с прелюбопитна сетнешна участ (историята тук) , последният владетел на Първото българско царство е наречен “българин по род” и “самодържец български” – лаконично и точно средновековно Curriculum vitae (CV) за народностен произход на цар и царство!
Самуиловата крепост – паметник
мемориал
[img]http://zahotelite.com/zabelejitelnosti/pics_sights/9970_2_or.JPG[/img]
Самуиловата крепост се намира в клисурата край село Ключ, на около 20 км западно от гр. Петрич и само на 4 км до македонската граница. Разположена е върху хълм на брега на река Струмешница и е част от голяма укрепителна система, построена от цар Самуил в началото на XI век. Планът и разположението на укреплението носят белези, характерни за строените укрепителни съоръжения по времето на Първата Българска държава. Крепостта е построена върху древни славянски и тракийски селища и целта й е била да отбранява цялата котловина.
Най-интересният факт, свързан с историята на крепостта, е трагичното й участие като поле на действие на една от най-големите драми в историята на България. Тук през 1014 г. византийският император Василий II разгромява българските войски на цар Самуил и взима в плен 14000 български войници. В противоречие на всички християнски догми той осакатява всичките пленници, като ги ослепява, а на всеки 100 ослепени войници той оставил по един с едно око, за да ги води по пътя за дома. Цар Самуил успял да спаси живота си в тази битка, но при гледката на хилядите слепци, завръщащи се вкъщи, сърцето му не издържало и умрял.
Смъртта на цар Самуил – миниатюра от Манасиевата хроника
базиликата на остров „Свети Ахил” в Малкото Преспанско езеро и гробът на цар Самуил – историята ТУК
мнението на сърбите по въпроса:
България при цар Самуил
еЧервената шапчица пее песента за цар Самуил
Comments
„Мир, мир!“ — едногласно военний съвет,
от грозната вест унесвесен,
таз вечер реши… Во походний си плащ
загърнат, над стола надвесен,
оборил бе горда глава Самуил,
в невесели мисли унесен.
Пред тъмний му поглед безкрайно поле
завяно со сняг се разстила —
и труп върху трупи… Свирепа е рат
там кръвна коситба косила…
Оръжие сложили, живите в плян
отиват на робско чернило…
Но ето че вестник и морен, и блед
промъкна се в шатра червений;
пристъпи, застана и с нисък поклон
продума към царя смутений:
„Завръщат се, царю, в Беласицкий бой
дванайсетте полка пленени!“
И сепна се в мисли унесений цар,
претръпнаха вси воеводи.
А той продължи: „Но завръщат се те
сакати и слепи нероди —
на сто-душ е само оставен от тях
един едноок да ги води.“
И думи на думите грозни в ответ
се царю в сърце отзоваха:
„Излез! Посрещни ги! — Или смелостта
се смръзна в душата ти плаха?“…
Той стана, възлезе на ближния хълм;
след него войводи вървяха.
В полето, загърнато в сняг, там далеч,
чак поглед дето достига,
от глухия стан до смъглени гори,
извива се черна верига —
люлей се, примъква се бавно насам,
и стон до небето се дига.
Могъщия цар, пребледнял като смин,
към тъмната граница южна
се взря и с закана издигна ръка
и нещо нечуто прошушна —
но в миг залюлян, полетя настрана
и наземе възнак се люшна…
Притекоха се воеводи завчас —
но царят веч мъртъв лежеше:
по хладни му устни червена тъсма
кръв топла се излек струеше…
А грозно войнишкият стон надалеч
кат песен надгробна ехтеше.
поклон!
\o
в
о7
o7
о7
o7
o7
07
мхм..
иначе Браво!
o7
o7
о7
о7
Защо наблягаш толкова на това че е български цар - това е ясно, и в цял свят се знае. Мисля че прекалено много внимание им обръщаме на някои и прекалено им се водим по акъла. Дразни ме самият факт че трябва да защитаваме нещо което си е отдавна защитено и доказано.
Иначе битката при Ключ е може би най-известната от всички български загуби в средновековието. Наред с победите при Върбишки проход на Крум, при река Ахелой на Симеон, при Одрин на Калоян и при Клокотница на Иван Асен II , мисля че всеки знае и за нея. Самуил е направил много сериозни опити да запази България, въпреки крайно неблагоприятната ситуация тогава. Не успява за съжаление. Но въпреки това си остава един от най най великите ни владетели.
http://vbox7.com/play:1365f4c0
Добре е да се каже, че цар Самуил е единственият враг на Византия, който побеждава в битка Василий II - битката при Траянови врата (http://tinyurl.com/TrayanoviVrata), където ромеецът едва успява да избяга.
А Йоан Геометър пише:
Никога не съм си мислил, че българските стрели са по-силни от ромейските копия.
Затова, ти, Слънце, когато залезеш с твоята златна колесница, кажи на великия Цезар, че България взе короната на Рим. Българските стрели счупиха копията на римляните.
:😁
o7