Мина Ахтунг или Ден 6 от хрониките на един Гъз

Day 1,694, 15:19 • Published in Bulgaria Turkey • by TurboGuz

Пловдив е свободен. Битката под тепето беше изиграла ролята си. След като сме се изтеглили, турците хвърлили всичко по вече опразнения хълм. Достатъчна загуба на време, за да се придвижат нашите елитни подразделения и да ги натиснат.
Загубихме Бургас, но разузнаването докладва, че града се охранява само от 2 турски дивизии. Основните турски сили бяха потеглили за Русе. Целяха да ни разполовят държавата, определено не им влизаше в сметките да освободим Пловдив и атаката по Русе се оказа безсмислена. Турците дори и не подозираха, че в града пристигат огромни руски и сръбски подкрепления.
Едно по едно падаха блокчетата на турската офанзива и наближаваше момента за атака по Истанбул.

Всички защитници на Пловдив получихме свободна вечер, кипеше трескава подготовка за атаката към Истанбул. Ремонтираха се танкове и хеликоптери, пристигнаха няколко влакови композиции с над 400 чисто нови танка, сглобяваха се базуки и джолани.
Мене ме наградиха, връчиха ми медал, Герой на Битката, даже два пъти и oще един за Здрав дух Здраво тяло. Тоя втория ми се стори пълна глупост, определено тялото ми не беше здраво, всичко ме болеше, а за духа да не говорим.
Ямахата изнамери една цистерна с бира. Обикаляше около нея като дърт пес и не даваше да припарим. По 2 литра бира и кило свиски врат на човек, пфууу, скръндза.

В кръчмата на Джумаята се играеше покер. С медалите получих 9 злато награда, разделихме си го по равно с Комсомол и Ахтунг. В джоба ми подрънкваха 3 -златни монети и чакаха да бъдат проиграни или изпити, а най-вероятно и двете заедно. Около една от масите бяха насядали няколко английски лордчета-авантюристи, определено богатшчета. Приеха ме на масата си да поиграем.
Играта в началото тръгна зле за мене, проиграх 2 от 3-те злато. По едно време едно от Лордчетата извади каре аса. Викам да бе, я да видя, той ми отвърна, как бре момче, ние сме джентълмени, играем на доверие. Хммм, от този момент като ми тръгна една карта, по джентълменски така да се каже на доверие, ха ха хах. Възвърнах си загубеното и още 16 злато отгоре.

Допивахме си дружно с дивизията, Комсомол и Ахтунг, пеехме песни, вдигахме наздравици, сякаш не бяхме на война. Всички имахме по танк, в който да пренощуваме и достатъчно средства да изкараме следващите 2 дни. Към нас придружена от един от часовоите се зададе една жена. Каква жена само, над 1 и 90 висока, може би 90 килограма, носеше 50-ца на рамо, все едно преметнала дамска чантичка, крачеше бодро и се подсмихваше лъчезарно.
Ахтунг подскочи: Дъще, как се озова тука, и се запрегръщаха. Запозна ни, Мина Ахтунг, кръстена на дядо си Мина Ахтунг, великия немски танк, още от времето на първата световна война. Легенди се носеха за Генерал Мина Ахтунг. Като влезел в палатката на среща с останалите генерали и адютанта се провиквал , генерал Мина Ахтунг и всички залягали мислейки си, че лети някоя мина към тях.
Оставихме Ахтунг да се наслади на компанията на дъщеря си (утре ще разказва) и се оттеглихме за няколко часа сън.
Ох, бях забравил, пак тази смрад. Не, просто няма да легна в този танк, замъкнах се в командирската палатка и се проснах в единия край.
Истанбул, идваме.....