Join the new world

Здравейте, скъпи сънародници, знам, че още мастилото от Брой 4 не е изсъхнало тъй да се каже, и ето, че пиша брой 5. Но като ти дойде музата, трябва да carpe diem, иначе после ще те е яд. 🙂

Просто когато прочетох ето тази статия: http://www.erepublik.com/bg/article/-1-2166360/1/20 ме осени непреодолимо желание да я коментирам, както и коментарите под нея.

Откъде да започна...прочетох поне два коментара на е-съграждани, които казват 'Докато има балъци, ще има и тарикати'. Добре е, когато си считан за тарикат на национално, локално, квартално ниво. Това значи, че не си балък 🙂

Но дали сме и тарикати на глобално ниво? Ако бяхме такива тарикати, нямаше да сме на тоя хал 🙂

Въобще защо използваме тази дума 'тарикат' като символ на успеха!? Само чрез тарикатлък ли може да се успее в България? Само чрез ограбване, мамене, прецакване на хората в собствената ти държава ли можем да живеем живота, за който си мечтаем?

Не може ли да се успее чрез честен труд, чрез учене, чрез взаимопомощ?

Да бъдеш тарикат, е като да се надцакваш със сънародник за медал 'Герой на битка' във битка без значение. Има келепир, ама само за теб си...

А ако не бяхме такива тарикати...ако можехме да проумеем, че тук ние сме едно цяло, еБългария, и туй злато така или иначе се влива в българската икономика 🙂

Знам, че мнозина от вас го осъзнават, но реших, че е добра метафора 🙂

А къде отива общността, приятелството, солидарността, чувството за принадлежност, съвместими ли са тези понятия с това да бъдеш тарикат.

Въобще, има ли смисъл да си тарикат? И трябва ли да си? Значи ли, че ако не си, си балък?

Всички ние искаме да успеем в този живот, но осъзнаваме ли, че в крайна сметка най-голямата стойност на парите е в ползата, която творят за близките ни?

Или в крайна сметка сме наистина душевно и морално атрофирали, и си заслужаваме хала?

И за капак мисля да плесна едно леко троснато стихотворение, което ми дойде преди време, вместо цици, котенца и плочки:


Ценен Кадър

Когато бях малък,
когато бях малък,
си мислех, че е важно
да си ценен кадър.

Шефът ми не вярва,
че съм болен.
Мисли, че го лъжа,
май е недоволен.
Но ме държи -
нали му върша работа.

Моят скъп приятел
иска ми пари назаем
и ми казва, че съм точен.
После дълго ще си траем,
няма да ме търси,
няма да ме пита как съм,
но аз пак ще съм му най-добър приятел-
нали му върша работа.

Тази грешна красавица
не се интересува
какво харесвам.
Не жадува ни най-малко
да ме опознава,
или пък си спомня
с к'во се занимавам.

Не и пука даже
какво ме възбужда
и скоро няма да и върша работа.

Когато бях малък,
когато бях малък,
си мислех, че е важно
да си ценен кадър.