Тримата от запаса или Ден 4-и от хрониките на един Гъз

Day 1,692, 03:53 • Published in Bulgaria Turkey • by TurboGuz

Доста напреднах, стигнах 20-о ниво, продължавам да наказвам турците. Последните 24 часа бяха наситени на емоции.

Запознах се с една е-кака, изкарахме си страхотно, въведе ме в тънкостите на войната. Чух се вчера, веднага след сводката, с немеца, за който ви говорих. Казва се Ахтунг, обеща да се присъедини да помогне.
Освободихме Бургас, беше епично, силните дивизии се отправиха към Пловдив, трябваше да спрем турците най-накрая. Мене ме пратиха във Варна. На път за Варна ме удариха. Свалиха ми хеликоптера, натъртих си гъзо при падането, но като цяло съм невредим. По пътя гръмнах 4-ма турци и един дюнерджия, знам ли го дали не крие някоя базука.

Свърших всички оръжия, остана ми една от големите бомби. Нося я на гръб, ужасно тежи, събрах много части за базуки, но явно съм малък, не знам как да ги сглобя.
Окопах се в морската с последната останала картечница, тъкмо чаках да ми се зареди таймера, бях взел на мушка едно турче и мяуууу, някой го свитна. Огледах се, забелязах му цевта, пролазих до него. Запознахме се, руснак, голям пич, казва се Комсомол. Изял еБан-а веднъж и се върнал от първо ниво. Така е като не спи в танка.
Страшен тандем си направихме, имаше малко патрони за картечницата, наказвахме ги здраво, докато слушахме радиостанцията, дивизия 4 бой в Пловдив, дивизия 3 натиснете във Варна. Новините от Пловдив хич не бяха добри.
След час пристигна Ахтунг, доста тежко въоръжен. Нагласихме се тримата, Ахтунг ги гръмваше с танка да се разбягат, ние с Комсомол ги довършвахме с картечниците. Много забавно, направихме си собствен канал, паралелно слушахме канала на взвода. Ахтунг поназнайва турски, по някое време се провикваше: Хасан, отсреща се чуваше: Аз. И ние с Комсомол ги наказвахме.
Разбира се, пребърквахме положените турци, събрахме 1600 валута.

По едно време по радистанцията се чу дрезгавия глас на Ямахата(командирчето). 1-а бой във Варна, всички на летището. Трябва да ги спрем, идват им подкрепления, координиран удар Т80. Гледаме часовника, Т69, а сме на другия край на града, имаме три картечници, един танк и Ахтунг беше успял да сглоби 4 базуки, показа ми как става, но нямах време да сглобявам сега.
Тоя Ахтунг е голям образ, по професия бръснар. Правел им подстрижките без огледало, накрая им викал: Унд йетз , Ахтунг, сиреч внимание и им показвал резултата. Цял си беше , явно се е справял.
Хукнахме към летището, Ямахата ни пресрещна с 2 чисто нови хеликоптера, Закачих бомбата в движение, пристигнахме точно на време, над 60-на турчета точно се разтоварваха и зареждаха оръжията. Ахтунг ги наказваше с базуки, Комсомол откри огън с хеликоптера, но нямаше време. Не исках да я използвам, пазех я за важен момент, но свободата на Варна зависеше от тази бомба. За миг взех решението, преместих пръст на копчето и ..... направо ги разтопих.

Варна беше свободна, за съжаление изгубихме Пловдив.

Командира ме награди с медал Истински родолюбец и 5 злато. Медала си го закичих на гъзо, а златото си поделихме с Комсомол и Ахтунг. Дойде лоша вест, повишили Ахтунг в Дивизия 2 и го призоваха да потушава датски въстания. Обещахме да помогнем, но сега трябваше да освободим Пловдив.
Потеглихме с Комсомол, първо през Казанлък, имало секретен танков завод, а ние сме бъкани с пари, дано стигнат за по 1 танк и муниции за следвщата битка.
Не ми се спи на полето, в танка е много по-сигурно.
Но ми омръзна този хляб, искам в бара и да хапна телешка пържола. След Пловдив ще отскоча до Видин, имало уникално говеждо, дано спечеля и някой пропуск за бара.

От бойното поле. Ваш Гъзо.