Мастиленияг лабиринт-3 отбор Цъфнал трън

Day 2,766, 23:47 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Paladin60

Ако нямаше Априлско въстание
Paladin60

Утопична сатира

Пеенето на мюезина от близката джамия можеше да пробуди дори и махмурлия като мен. Станах и се запътих към кухнята, за да заредя първата порция турско кафе.
Кадъните от празното пакетче кафе ми се надсмиваха. Свих рамене и се погледнах в огледалото- да, време беше да ходя на берберин.
Като журналист, гладен за кафе и новини, се запътих към стария площад „Митхад паша”- някога „Славейков” да чуя нещо сгодно за списване.
Там- до фонтана, между сергиите с шалвари и локуми съгледах моя човек.
- Имаш ли Флекстип с кирилица?- попитах колкото може по-тихо.
- Дребният русоляв продавач ме изгледа изкосо- Парола?
- Независимост- измърморих аз и извадих кесията си.
- Седем гроша!
- Какво?
След забраната да се пише на кирилица, нелегалното разпространение на същата процъфтяваше.
- А ти без пари ли я искаш? И аз храня челяд и всеки ден си слагам главата под секирата.- изрепчи се продавача.
Грабнах драгоценния диск и с неудоволствие се понесох към кафето „При Марко”, дрънкайки последните медни монети в джоба.
Това кафене беше мястото за раздумки и бистрене на политика открай време. В него отсядаха местни знаменитости и чешити.
- Е, каква бира ще поръчаш?- фамилиарно ме попита келнера Иванчо.- Като те гледам, само си за наливна „Пехливан”.
- Хм, ти за будала ли ме смяташ? –намръщих се аз- Я извади отлежал „Юнак”,пък ми го пиши на сметката, скоро ще ми дадат някой и друг грош.
С не особено доверие в погледа, Иванчо донесе от жадуваното питие, заедно с новия вестник.
„ Путин подписа договор за ненападение с Обединените мюсюлмански държави”- пишеше на първа страница с големи букви в официоза.
- Ех, и този път Русия не повдигна глава за нази!- изпъшка току до ухото ми самият Марко, собственик на кафенето, прибиращ стъкларията от съседната маса.
- Вижте , тука гледайте!- извика Михалаки Алафрангата.-на последната страница с малките букви е написано....
Всички вперихме очи в него с очакване.
- Написано е, значи...” Великата Порта смята да одобри Движението за народни свободи на българската рая.”.
- Ура! Ура, братя!- наскачахме всички и се запрегръщахме.
При това въодушевление съвсем забравихме да платим.
Тръгнах към дома в повишено настроение, въпреки мигащите реклами, обещаващи модни наргилета и помади.
Един мъж водеше за ухото едно момче и му викаше:...И втори път да не си си забравил за училище феса...
Смутено потръпнах. Ех, Българийо! Колко бедни душици са те предавали за сребърниците на Юда! Колко са си гледали келепира и алъш-вериша, а не народните теглила! Малко, малко са ни тия векове робство, защото акъла ни не дойде и робската глава не се надигна от врата си, за да погледне светлината!
Ех, Българийо! Мъченице славна! Твоите деца те напуснаха по чужди краища и не искат робската ти отрова да ги пие до гроба....
Ето такива думи се заредиха в душата ми и затраках на компютъра статията за нелегалния вестник „Независимост”. После я пуснах в интернет-страницата на вестника. Проверих си мейла- сина ми беше писал чак от Германия.
„ Мило мое момче,”-започнах да пиша и сълзи сами капят от очите ми.- „ Получих писмото ти и колета също. Ние тука сме добре, ти бъди рахат.
Мило мое момче! Ти сигурно ни обвиняваш за нашата робия. За това, че не надигнахме глас за свобода и свобода нямаш. За това, че се скиташ по чужбина, а тука нямаш ни пари, ни служба.
И какво да ти кажа- може да ни забравиш. Но не забравяй, че си българин. И че тая скръбна земя е твоята земя и твоята сила. Бъди все така юнак.Обичам те.”.........
Пеенето на мюезина можеше да събуди и мъртвец. Мъртви ли са душите ни? Мъртъв ли е корена български? Все така ли щяхме да се кланяме на тогова или оногова, вместо смело да вдигнем глава? Българийо!!!